О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 395

гр. София, 03.08.2017 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети август през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 2893 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. Г. П. срещу определение № 215/21.04.2017 г., постановено по частно гр. дело № 224/2017 г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 1009/25.10.2016 г. по въззивно гр. дело № 359/2016 г. на Смолянския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на жалбоподателката срещу решение № 115/15.07.2016 г. по гр. дело № 392/2015 г. на Девинския районен съд – в частта относно отхвърлянето на иска на жалбоподателката срещу Р. С. О. за присъждане на мораторна лихва в размер 5 938.80 лв., и в същата част е прекратено производството по въззивното гр. дело.

За да постанови обжалваното определение № 215/21.04.2017 г., апелативният съд е приел, че жалбоподателката не е представила документ за внесена държавна такса по върнатата част на въззивната жалба както в рамките на срока за това, така и до постановяване на прекратителното определение на окръжния съд. В тази връзка апелативният съдът е приел и че жалбоподателката е била редовно уведомена за указанията за внасянето на таксата чрез процесуалния пълномощник по делото – адв. А. П., на когото е връчен препис от определението на окръжния съд, с което са дадени тези указания. Апелативният съд е намерил за неоснователно възражението на жалбоподателката, че към призовката до адвоката не бил приложен препис от определението с указанията, като е изложил съображения, че разписката за осъщественото връчване на преписа, подписана от длъжностното лице – връчител, е официален свидетелстващ документ, който доказва пълно връчването и всички обстоятелства, релевирани в него, сред които и връчените на адресата съдебни книжа. Този документ съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална доказателствена сила, обвързваща съда относно удостоверените с него факти, която не е опровергана от жалбоподателката, при лежаща върху нея доказателствена тежест.

Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на апелативния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение.

Ответницата Р. С. О. не е подала отговор на частната касационна жалба.

Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. – от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Общите и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК следва да са посочени ясно и точно и да са аргументирани от страна на частния жалбоподател. Това следва и от задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба или от самата жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания за това, ако такива са наведени от жалбоподателя.

В случая в изложението на жалбоподателката (озаглавено „допълнение към частна жалба“) и в самата жалба по никакъв начин не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд, и който да представлява общо основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение по смисъла на чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК.

В изложението се поддържа, че и окръжният и апелативният съд се произнесли по въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, като са върнали въззивната жалба на жалбоподателката поради неотстранени нередовности – невнасяне на дължимата държавна такса. В тази връзка е посочено и че било нарушено правото на защита на жалбоподателката, тъй като не била дадена възможност – в случай, че е пропуснала срока – да направи искане за неговото възстановяване. Твърди се и че жалбоподателката не пропуснала срока за внасяне на държавната такса, определена от окръжния съд, като веднага след като научила за нея, тя я внесла.

Така представеното изложение на жалбоподателката очевидно не съдържа извеждане и ясна формулировка на правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. Поддържаните от жалбоподателката твърдения, оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение, възпроизведени в изложението, не представляват основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, а представляват касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните обаче не могат да бъдат обсъждани във връзка с предпоставките за допускане на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, във вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Те биха подлежали на обсъждане от касационната съдебна инстанция, едва и само ако се допусне касационното обжалване на определението на въззивния, т.е. – ако са надлежно наведени и ако обективно са налице едно или повече общи и допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Независимо от горното, мотивите към обжалваното определение на апелативния съд (цитирани по-горе) не са в противоречие, а напротив – изцяло са съобразени с константната практика на ВКС, като и самата жалбоподателка не сочи конкретен съдебен акт от задължителната практика на ВКС в подкрепа на твърдението си за наличие на такова противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Освен това, доводите на жалбоподателката за нарушаване правото на защита поради това, че не била дадена възможност да иска възстановяване на срока за внасяне на държавната такса по въззивната жалба, нямат никакво отношение към мотивите на апелативния за постановяването на обжалваното определение. Тези доводи са и фактически неверни, тъй като видно от материалите по делото, с определение № 1110/23.11.2016 г. окръжният съд е разгледал и е отхвърлил молбата на жалбоподателката за възстановяване на този срок, като това определение е влязло в сила, тъй като частната жалба срещу него е подадена след изтичането на срока за обжалването му и е върната на жалбоподателката, като от страна на последната отново не са били отстранени в срок и нередовностите на частната жалба (непредставени преписи от нея и приложенията и невнесена държавна такса) срещу разпореждането за това връщане, което е установено с необжалвано и влязло в сила определение по друго частно гр. дело на апелативния съд, приложено по настоящото.

В заключение – не са налице общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение № 215/21.04.2017 г.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 215/21.04.2017 г., постановено по частно гр. дело № 224/2017 г. на Пловдивския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.