О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 476

София, 07.08.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова

ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков

Ирина Петрова

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1069 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба с вх. № 581/20.ІІ.2017 г. на „Застрахователно дружество [фирма]-София, подадена чрез неговия юрисконсулт против въззивното решение № 52 на Благоевградския ОС, ГК, 1-и с-в, от 5.І.2017 г., постановено по гр. дело № 736/2016 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 5614/13.VІІ.2016 г. на РС-Благоевград по по гр. д. № 218/2016 г. С последното частично са били уважени срещу застрахователя настоящ касатор 7-те обективно кумулативно съединени преки осъдителни иска на З. П. А. от [населено място] поле, [община], всеки един от които с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. и с цена под законоустановения минимум от 25 000 лв., а последният от тях с предмет понесени от ищеца имуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на 1.ІХ.2014 г., с цена 10 140 лв.

Оплакванията на застрахователя настоящ касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение – предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/. Поради това се претендира неговото обезсилване, а алтернативно - касирането му „изцяло” и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който обективно съединените искови претенции на ищеца З. П. А. от [населено място] поле, [община] с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. да се отхвърлят в предявените по делото техни размери, като в резултат от това и на основание чл. 78, алинеи 3 и 8 ГПК на дружеството да бъдат присъдени направените съдебни разноски във всички инстанции „съразмерно на отхвърлената част от исковете”, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата застрахователното д-во неин подател обосновава приложно поле на касационното обжалване освен с порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, още и с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора, въведен с обективно кумулативно съединените 7 преки осъдителни иска с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. , последният от които с предмет обезщетяване на понесени от ищеца А. имуществени вреди на стойност 10 140 лв., Благоевградският ОС се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 11 от ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г., както и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 15/23.І.2017 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 2388/2014 г. (отнасящо се до възражения за прихващане – бел. на ВКС), по следните два процесуалноправни въпроса:

1./ „Допустимо ли е правото да се получи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди да се претендира под формата на няколко обективно кумулативно съединени искове с основание различни видове увреждания или се касае за един самостоятелен иск за всички неимуществени вреди и кой е компетентният съд – районният или окръжният, да разгледа делото в двете хипотези, съгласно правилата на родовата подсъдност?”

2./ „Длъжна ли е въззивната инстанция да разгледа всички заявени възражения и да изложи мотиви по тяхната основателност, в това число и по отношение на възражението дали правото да се претендира обезщетение за неимуществени вреди представлява един самостоятелен иск или множество обективно кумулативно съединени искове, обуславящи съгласно правилата за родовата подсъдност тяхната недопустимост, за наличието на която съдът следва да следи служебно?”

Отделно от горното първият процесуалноправен въпрос бил решаван противоречиво от съдилищата, а поради това се явявал и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация З. П. А. от [населено място] поле, [община], писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Кюстендил единствено по основателността на оплакванията на застрахователя за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Благоевградския ОС, касационната жалба на „Застрахователно дружество [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:

1. По твърдението на застрахователя касатор за порок на въззивното решение по т. 2 на чл. 281 ГПК:

Съгласно т. 1 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и за недопустимостта на обжалваното решение. Само ако съществува вероятност последното да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта му ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба.

Разпоредбата на чл. 270, ал. 4 ГПК, според която решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд, тълкувана в неразривната й връзка с ал. 3, изр. 2-ро на същия законов текст, дава основание за извод, че обезсилване на решението е всякога наложително в обратната хипотеза: когато районен съд е постановил решение по иск, който родово е бил подсъден на окръжен съд. За да потвърди първоинстанционното решение, вкл. и като процесуално допустим съдебен акт, Благоевградският ОС е приел в мотивите си, че застрахователят настоящ касатор е обосновавал възражението си за родова неподсъдност на делото с неправилния подход на сумиране на стойността на претендираните суми по всеки един от предявените срещу него искове, приемайки в тази връзка, че след като с влязлото в сила негово определение № 260/15.І.2016 г., постановено по гр. дело № 416/2015 г. този спор е бил разрешен, той вече „не подлежи на пререшаване по пътя на въззивното обжалване”. Главното съображение за това е било, че щом горепосоченото определение във връзка с подсъдността „не е обжалвано от която и да е от страните, влязло е в законна сила и е задължително за същите”.

В процесния случай първоначално сезираният с исковата молба на З. П. А. Благоевградски ОС /с посочена в титулната й част „цена на иска” от 100 140 лв./ е могъл да констатира, че той е предявил срещу застрахователя настоящ касатор общо 7 обективно кумулативно съединени преки осъдителни иска, всеки един от които с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. и с цена под 25 000 лв., какъвто е и законоустановеният минимум по чл. 104, т. 4, предл. 1-во ГПК. Горепосоченото определение на Благоевградския ОС във връзка с родовата подсъдност на делото, вкл. и досежно възможността то да бъде атакувано пред САС, съгласно чл. 121 ГПК, не е било обаче надлежно съобщено на застрахователя настоящ касатор, тъй като данните по делото са, че е бил изпратен препис от същото единствено на ищеца А.. Следователно налице е вероятност атакуваното въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт, поради което то ще следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК, не следва се обсъжда налице ли е приложно поле на касационния контрол по втория процесуалноправен въпрос, релевиран в изложението на застрахователя по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата му.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 52 на Благоевградския окръжен съд, ГК, 1-и с-в, от 5.І.2017 г., постановено по гр. дело № 736/2016 г.

У К А З В А на касатора „Застрахователно дружество [фирма]-София чрез неговия юрисконсулт З. З. Н., че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС по делото документ (банково бордеро) за внесена по сметката на този съд за държавни такси допълнителна такава в размер на 2 002.80 лв. (две хиляди и два лева и осемдесет стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.

След надлежното внасяне на тази допълнителна д.т., чиито размер е бил определен в съответствие с правилото на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т.д. № 1069 по описа за 2017 г.