ДОПЪЛНИТЕЛНО

Р Е Ш Е Н И Е

№ 200

София, 07.08.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова

ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков

Ирина Петрова

при секретаря ......................................…..……. и с участието на прокурора........……………….............., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 871 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 248 ГПК, а по служебен почин на ВКС – и по чл. 247 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 8599/7.ІХ.2016 г. на адвокат В. В. Т. от САК, действал като процесуален представител по пълномощие на ищцата в исковото производство по чл. 47 ЗМТА Д. Б. Г. от [населено място], област П., в която той прави искане постановеното от ВКС решение № 145/22.VІІІ.2016 г. по настоящето дело да бъдело „допълнено и изменено” в частта му за разноските, като там посочената сума в размер на 50 лв., присъдена на Г. „като изплатен адвокатски хонорар” да се отрази като платена в действителност държавна такса, а отделно от това на него, в лично качество, като адвокат от САК и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да му се присъди хонорар в размер на сумата от 500 лв. (петстотин лева).

По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК ответното по тази молба [фирма] писмено е възразило чрез своя юрисконсулт по основателността на горното искане, инвокирайки доводи, че то не е било своевременно направено „в рамките на съдебното производство”; че по същество то е прекомерно и не може да се претендира по аналогия на основание чл. 9, ал. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а също и че в диспозитива на постановеното в пр-вото по чл. 47 ЗМТА решение на ВКС била допусната явна фактическа грешка, доколкото „в разрез с приетото в мотивите”, е било постановено осъждане на търговеца ответник да плати сума в размер на 50 лв., като изплатен хонорар за един адвокат на ищцата от САК, вместо като реално платена от нея държавна такса, дължима за исковото пр-во пред ВКС по реда на чл. 47 ЗМТА.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид искането на процесуалния представител по пълномощие на ищцата Д. Б. Г. по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК-във вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, становището на насрещното по искането [фирма]-София и, в частност, съдържащият се в него сигнал по чл. 247 ГПК, приема следното:

Налице е очевидна фактическа грешка във финалната част от постановеното по настоящето дело решение № 145/22.VІІІ.2016 г. и затова искането с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК на адвокат В. В. Т. от САК се явява частично основателно.

1. Във връзка с констатацията за наличие на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по настоящето дело решение № 145/22.VІІІ.2016 г., отнасяща се до разноските:

Видно от мотивите към това съдебно решение, с което е бил уважен иск на Д. Б. Г. с правно основание по чл. 47, т. 2 ЗМТА, е, че с оглед изрично направеното от нея искане по чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното търговско дружество е следвало да бъде осъдено да й заплати претендираните разноски в размер на сумата от 50 лв. (петдесет лева): съгласно приложеното по делото банково бордеро от датата 6.ІV.2016 г. на [фирма], клон 87515 П.-Ц. Ш.. В раздел І на представения от Г. Списък по чл. 80 ГПК /на л. 39 от съдебното досие/ тази сума е била посочена като „внесена държавна такса по сметка на ВКС”. Отделно в Раздел ІІ на същия списък нейният процесуален представител по пълномощие от САК, а именно адвокат В. В. Т. е претендирал, в това свое качество, присъждане на адвокатски хонорар в размер на 500 лв. (петстотин лева), позовавайки се на Раздел ІІІ от сключения помежду им на 12.ІІІ.2016 г. договор „за правна помощ и съдействие”, препращащ към чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Ето защо в процесния случай може да се констатира, че е налице противоречие между изразената в мотивите воля на съда /ВКС/ и нейното външно обективиране във финалната част от диспозитива на постановеното по настоящето дело решение № 145/22.VІІІ.2016 г. Тази явна фактическа грешка ще следва да бъде поправена като вместо на основание „изплатен хонорар за един неин адвокат от САК”, ответното по иска на Г. с правно основание по чл. 47 ЗМТА търговско дружество дължи заплащането на същата сума, но като: „внесена държавна такса по сметка на ВКС”.

2. По съществото на искането с правно основание по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК на адвокат В. В. Т. от САК:

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по алинея първа на този законов текст, а именно и т. 3, предл. 2-ро от същия, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Видно от Раздел ІІІ на приложения по делото договор „за правна помощ и съдействие” от датата 12.ІІІ.2016 г., подписан между ищцата Д. Б. Г. и адвокат В. В. Т. от САК, е, страните са се договорили услугите по същия да бъдат предоставени безплатно от адвоката на клиента: на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.

Видно от молба с вх. № 3719/6.ІV.2016 г. на адв. В. В. Т. до ВКС /на л. 20 от съдебното досие по настоящето дело/, е, че той признава, че цената на иска с правно основание по чл. 47 ЗМТА е в размер на 330.49 лв. (триста и тридесет лева и четиридесет и девет стотинки), т.е. материалният интерес по настоящето дело е бил под 1 000 лв. Следователно, на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимият адвокатски хонорар - за една инстанция - следва да е в размер на 300 лв. (триста лева), а не 500 лв., на колкото възлиза претенцията на адвоката Т. по чл. 38, ал. 2 ЗА.

В заключение, неоснователен е доводът, че определянето на размера на дължимото в случая адвокатско възнаграждение следвало да се извърши в съответствие с правилото на чл. 9, ал. 4 от същата специална Наредба. Ноторно е, че производството по реда на чл. 47 ЗМТА е исково, едноинстанционно, развиващо се винаги пред ВКС. То обаче е различно от производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения по реда на чл. 303 ГПК, което макар също да се развива само пред ВКС е извънредно, извънинстанционно. В процесния случай ответното по иска на Д. Б. Г. монтанско търговско дружество е било осъдено в редовното исково пр-во по чл. 47 ЗМТА да й заплати разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Като последица от това се явява частично основателна и претенцията на процесуалния представител по пълномощие на ищцата адвокат В. В. Т. от САК с правно основание по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за присъждане на възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство именно в хипотезата по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро ЗА, но само до размер на сумата от 300 лв.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

Р Е Ш И :

ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка във финалната част от диспозитива на решение № 145/22.VІІІ.2016 г., постановено по настоящето дело, като изразът след думата „представляваща”, а именно: „изплатен хонорар за един неин адвокат от САК”, ДА СЕ ЧЕТЕ: „внесена държавна такса по сметка на ВКС”.

ДОПЪЛВА решение № 14/22.VІІІ.2016 г., постановено по настоящето дело В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ, КАТО ПОСТАНОВЯВА:

О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 38, АЛ. 2 от Закона за адвокатурата – да заплати на В. В. Т., ЕГН [ЕГН], адвокат от САК, с кантора в [населено място], [улица], ет. ІІ, (център „В.”), СУМА в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща дължим хонорар, съгласно договор за правна помощ и съдействие от 12.ІІІ.2016 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО му с правно основание по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК в останалата му част-за разликата от 300 лв. до претендирания размер на възнаграждението от 500 лв. (петстотин лева).

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Решение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 871 по описа за 2016 г.