О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 422

София, 07.08.2017г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова

ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков

Ирина Петрова

при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….……..………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1486 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3-във вр. чл. 130 ГПК и се развива едностранно.

Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 8593/16.V.2017 г. на М. А. А. Д. от София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 1265 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 12.ІV.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 1295/2017 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу онази част от определението от 13.ІІ.2017 г. на СГС, ТК, с-в VІ-15, по т. д. № 4094/2016 г., с която – на основание чл. 130 ГПК - е била върната исковата му молба и е било прекратено първоинстанционното пр-во по част от исковете, предявени с нея.

Оплакванията на частния касатор Д. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира отменяването му „със законните последици”.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към настоящата частна касационна жалба подателят й обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение САС се е произнесъл по следните шест материално- и процесуалноправни въпроса, „решени в противоречие с практиката на ВКС и затова разглеждането им ще допринесе за развитието на правото”:

1./ „Допустимо ли е прехвърлителят по договор за прехвърляне на дружествени дялове да предяви иск за оспорване на правоотношение, сключени между трети лица, когато изпълнението на това правоотношение представлява заплащането на цената по договора за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на дружеството?”;

2./ „Налице ли е правен интерес за съдружник от предявяването на иск за прогласяване на нищожност на сделки, извършени от името и за сметка на търговското дружество при накърняване на материално право на съдружника?”;

3./ „Налице ли е правен интерес на ищеца като физическо лице съдружник от обявяване на нищожност на всички сделки, осъществени от мажоритарен съдружник от името на дружеството след обявяване на нищожност на сделката за прехвърляне на дялове от капитала на д-вото, с което собственик на дяловете е станал именно осъществилият имуществените сделки мажоритарен собственик?”;

4./ „Необходимо ли е извършването на повторна процедура по приемане на съдружник в О. при успешно провеждане на иск за прогласяване на нищожност на договор за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на същото, алтернативно – при разваляне на договор за прехвърляне на дружествени дялове при условие на направено надлежно вписване в ТР на отменените обстоятелства?”;

5./ „Представлява ли „несъществуващо обстоятелство” по смисъла на чл. 29, ал. 1, предл. 3-то ЗТР обстоятелството на развален договор за прехвърляне на дружествени дялове?”;

6./ „Представлява ли „несъществуващо обстоятелство”по смисъла на чл. 29, ал. 1, предл. 3-то ЗТРС обстоятелството, че със съдебно решение е прогласена нищожност на договор за прехвърляне на дружествени дялове?” В тази връзка позоваването на частния касатор Д. е на постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от ГК и ТК на ВКС: 1./ Р. № 90/16.VІ.2015 г. на ІІІ-то г.о. по гр. дело № 4406/2014 г.; 2./ Р. № 87/29.ІV.2013 г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 436/2012 г.; 3./ Р. № 207/24.VІІ.2012 г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 914/2011 г.; 4./ Р. № 706/9.ІІІ.2011 г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 1394/09 г.; 5./ Р. № 133/22.ХІ.2011 г. на І-во т.о. по т. д. № 17/2011 г.; 6./ Р. № 160/2.Х.2013 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 752/2012 г.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна касационна жалба на М. А. А. Д. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:

Частният касатор не обосновава наличие на предпоставките по т. 2 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, тъй като има погрешната представа, че ако даден правен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, то разглеждането му /т.е. допускането на частно касационно обжалване по същия/ щяло да допринесе за „развитието на правото”. При съпоставка на задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1, от една страна, и съответно по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. – от друга, по необходимост се налага извод, че наличието на задължителна съдебна практика на висата инстанция изключва както хипотезата по т. 3, така и тази по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В процесния случай, за да потвърди прекратителното определение на първостепенния съд по чл. 130 ГПК досежно част от исковите претенции на настоящия частен касатор срещу четиримата ответници [фирма]-София, [фирма]-София, [фирма]-София и [фирма]-София, Софийският апелативен съд преди всичко последователно е разграничил, че преценката за недопустимост по чл. 130 ГПК се отнася не само до установителните, но и до предявените от Д. конститутивни и осъдителни искове. Във връзка с първата категория претенции въззивната инстанция е приела, че членствените права на отделните членове от състава на едно корпоративно юридическо лице не могат да бъдат пряко засегнати от сключени между това ЮЛ и трети лица договори, дори и ако същите имат имуществено измерение, а оттам, че дори тези искове /установителните – бел. на ВКС/ да бъдат уважени, не би могло - при влизане на такова съдебно решение в сила - да се установи със СПН в отношенията между ответниците, нито в отношенията между тях и третите неучастващи в същото дело [фирма] и [фирма], че сключените договори са нищожни.

На второ място, по отношение предявените от настоящия частен касатор конститутивни искове е било прието от състава на САС, че след като нито един от тях няма за предмет разваляне на договори с предмет прехвърляне на вещни права, а същевременно не се твърди да е настъпила последваща частична обективна невъзможност за изпълнение на същите /по чл. 89, изр. 2-ро ЗЗД/, както и при факта, че настоящия частен касатор Д. се явява трето лице по отношение атакуваните сделки, това прави процесуално недопустими такива негови претенции.

На трето място, доколкото осъдителните искове на настоящия частен касатор са имали за свой предмет твърдяно вземане за връщане на самите дялове в неговия собствен патримониум, а не в имуществената сфера на дружествата, техни прехвърлители, решаващият правен извод на САС за недопустимост и на тази категория искови претенции е бил за предявяване на по същество чужди права пред съд, без обаче Д. да е имал качеството на процесуален субституент.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правите изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в тази точка от тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

По същество последните три правни въпроса, формулирани в изложението на частния касатор Д., се явяват такива, които не са били включени в произнасянето на въззивния съд с атакуваното определение, т.е. те имат изцяло хипотетичен характер и след като това обуславя отсъствие на главното основание за допустимост на касационния контрол, то безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от допълнителните предпоставки /по т.т. 1-3 на същия законов текст/. Съответно отговорът на САС по въпросите с поредни №№ 1, 2 и 3 от изложението на частния касатор по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата му е бил в смисъл, че е несъстоятелна и тезата за наличие на евентуален правен интерес от водене на установителни искове за нищожност на сделки, сключени между трети лица, когато това се обосновава с твърдение за „препятстване да възникнат бъдещи права и възможно бъдещо накърняване на невъзникнали права”. Следователно произнасянето на въззивния съд по тези три правни въпроса за отсъствие в процесния случай и на евентуален правен интерес от водене на онези установителни искове, досежно които първоинстанционното пр-во е било прекратено, не противоречи пряко на нито едно от 6-те, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от гражданската и търговската колегии на ВКС, като аргумент за това са разясненията, дадени с т. 2 на горецитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г.

В заключение, от общо 9-те искови претенции, предявени от настоящия частен касатор, една от които той е оттеглил (за нищожност на апорт, извършен от [фирма] в капитала на [фирма]), исковото производство следва да продължи по претенциите му за обявяване нищожността на договора от 25.ІІІ.2010 г., с който [фирма] замества в дълг [фирма] (поради заобикаляне на закона, липса на съгласие или накърняване на добрите нрави), както и по исковете за обявяване нищожност на договорите за прехвърляне на недвижими имоти по двата нотариални акта (№№ 9 и 144 от 2011 г. на нотариуса В. И.).

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1265 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 12.ІV.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 1295/2017 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. дело № 1486 по описа за 2017 г.