О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 399

София, 07 август 2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2917 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частната жалба на С. К. В. с адрес в [населено място], представлявана от адв. Б. Б., против определение № 271 от 9 май 2017 г., постановено по в.гр.д. № 148 по описа на апелативния съд в гр.Варна за 2017 г., с което е прекратено производството по делото на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и постановено в нарушение на закона. Излагат се оплаквания, че неправомерно окръжният съд, а впоследствие и апелативният, са допуснали назначаването на служебен защитник на ответниците, без да са били налице основанията за това, визирани в чл. 47 ГПК. Твърди се, че по делото липсват удостоверения от общината, установяващи, че ответниците нямат регистриран постоянен или настоящ адрес на територията на България, а напротив – било установено, че те обитават адреса, на който се изпращат книжата, но умишлено не ги получават.

Производството пред апелативния съд е образувано по въззивна жалба на В. срещу решение № 816 от 20 юни 2016 г., постановено по гр.д. № 2029/2013 г. по описа на окръжния съд в гр.Варна, с което е разгледан предявеният от нея срещу А. Х. И. и В. В. И. иск по чл. 108 ЗС. С обжалваното определение е съобразено, че пред окръжния съд ответниците са били представлявани от особен представител – адв. Д. Д., назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК на разноски на ищеца. След насрочване на делото е постъпила молба от адв. Д., назначен от окръжния съд като процесуален представител на А. и В. И. на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, вр. чл. 53 ГПК. Прието е, че във въззивното производство ищцата не е освободена от заплащане на такси и разноски, поради което тя би следвало да поеме разноските за особения представител пред апелативния съд, като заплащането им е условие за редовността на производството. На ищцата е дадена възможност да заплаща посоченото в определение № 244 от 20 април 2017 г. на съда възнаграждение на адв. Д. – съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 5904,42 лева при цена на иска 168721 лева. Указания за заплащане на това възнаграждение са връчени на ищцата на 26 април 2017 г., но не са изпълнени. При тези данни е прието, че производството, образувано по подадената въззивна жалба, следва да се прекрати като недопустимо, с оглед невъзможността въззиваемите и ответници по иска да бъдат представлявани.

Частната жалба е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 48 ГПК предвижда особена хипотеза на връчване на съобщения и книжа на страните в гражданското производство, когато последните не могат да бъдат открити на посочения по делото адрес. Уреденият в тази разпоредба способ за връчване на съобщения предвижда уведомяване чрез публично обявление в Държавен вестник в случай, че ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес на територията на страната, като в този случай процесуалният закон предвижда назначаването на особен представител на ответника на разноски на ищеца (чл. 48, ал. 2 ГПК). Тази процесуална уредба има защитна функция и цели да възстанови равенството на страните в процеса, нарушено от отсъствието на една от противопоставените от правния спор страни, като предостави възможност на ответника да получи надлежна защита на своите законни права и интереси. В конкретния случай, от данните по делото в първоинстанционното производство е видно, че ответниците са потърсени на посочения по делото адрес, а впоследствие е извършена и служебна справка в Националната база данни „Население“, от която се установява, че първият ответник има регистриран адрес в Русия, а вторият ответник не фигурира в базата данни. След неуспешен опит книжата да бъдат връчени в Руската Федерация чрез способите на съдебната поръчка и след изчерпване на предоставената от чл. 47 ГПК възможност за връчване чрез залепване на уведомление, се е осъществила хипотезата на чл. 48 ГПК, и същата е следвало да бъде приложена в развилото се гражданско производство. Ето защо в съответствие с изискванията на закона по делото е бил назначен особен представител на ответниците. Въззивният съд е приложил закона правилно като е приел, че за изпълнението на задължението на особения представител да окаже правна защита и съдействие на отсъстващите ответници, е необходимо дължимото му възнаграждение да бъде заплатено авансово от ищцата. При незаплащане на дължимото авансово възнаграждение от ищеца по делото, същото не може да продължи своя ход и е следвало да бъде прекратено. Затова, като е преградил развитието на производството пред въззивна инстанция, апелативният съд в гр.Варна е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 271 от 9 май 2017 г., постановено по в.гр.д. № 148 по описа на апелативния съд в гр.Варна за 2017 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: