О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 861

София, 07 август 2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 939 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. А. в качеството му на кмет на [населено място], общ. С., представляван от адв. Е. П., против решение № 442 от 7 ноември 2016 г., постановено по в.гр.д. № 790 по описа на окръжния съд в гр.Велико Търново за 2016 г., с което е отменено решение № 73 от 25 май 2016 г., постановено по гр.д. № 137/2016 г. по описа на районния съд в [населено място], и вместо него е признато за незаконно и е отменено уволнението на Ц. С. Г., с адрес в [населено място], Г. е възстановена на работа на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист финанси” в кметството, и кметството е осъдено да й заплати сумата от 3126 лева обезщетение за оставането й без работа за периода 01.02.-01.08.2016 г. поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска, и в тежест на касатора са присъдени такси и разноски.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Според касатора оспорената заповед за уволнение е съставена в съответствие с изискванията на закона – доказано е съкращаването на щата, при взето от компетентен орган решение за това (по решение на общинския съвет), и при действително съкратен щат. За неправилен се сочи изводът на съда, че следва кметът, въз основа на взетото от общинския съвет решение да утвърди ново щатно разписание, защото това е правомощия именно на общинския съвет, което е упражнено законосъобразно и правилно, а кметът единствено организира и преценява с оглед целесъобразното провеждане на местното управление как да изпълни решението на общинския съвет и по никакъв начин не го утвърждава. Твърди се, че писмото, с което кметът официално е уведомен, че следва да се закрие една бройка, представлява официална делегация на правомощието той самият да прецени коя от двете щатни бройки да съкрати, поради което за очевидно се счита, че така решението се оставя на кмета, което е и най-правилно, защото той работи с хората и е наясно как да се запази ефективността на работата. Касаторът приема, че неправилният извод на съда, че е липсвала делегация от кмета на общината до кмета на кметството, е довела до неправилния извод, че съкращаването на щата е извършено незаконосъобразно. В случая се подчертава, че кметът единствено организира изпълнението на актовете на общинския съвет, както е станало и както разпорежда ЗМСМА, и затова са неправилни изводите, че не следва да се приема за доказано наличието на заповед на кмета на общината за утвърждаването на ново щатно разписание на администрацията на кметството. Освен това се сочи и че е налице „трансформиране” на длъжности, като в новосъздадената длъжност са включени освен съществуващите досега функции на закритата длъжност, така и нови трудови функции, свързани с регистрите на населението. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя правен въпрос, който според касатора е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответницата Ц. С. Г., с адрес в [населено място], обл. В. Т., представлявана от адв. В. П., в отговор на касационната жалба сочи доводите си за това, че не са налице основанията за допускането на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата по същество.

Въззивният съд напълно възприема констатациите на първата инстанция по фактическата обстановка и препраща към мотивите на решението на районния съд. Не са споделени доводите на ищцата, че оспорената заповед е неясна и немотивирана, тъй като в нея е препратено към решението на общинския съвет (което е публично достъпно) и е посочено, че се касае за утвърждаване на ново щатно разписание. При тълкуване разпоредбите на ЗМСМА се приема, че кметът на общината има право да утвърди щатно разписание въз основа на взетото решение на общинския съвет, а кметовете на кметства назначават и освобождават служителите от кметството, които подпомагат тяхната дейност, в съответствие с утвърдената численост и структура и организират изпълнението на актовете на общинския съвет и на кмета на общината, отнасящи се до територията и гражданите на кметството; съответните правомощия са включени и в устройствения правилник на общинската администрация. Счетено е, че, за да бъде взето по надлежен ред решение за съкращаване в щата в администрацията на кметството, е необходимо решение на общинския съвет за одобряване на общата численост и структура на администрацията, кметът на общината да е направил съответното волеизявление в тази насока, и волеизявлението му да е изпратено на кмета на кметството за изпълнение, или кметът на общината изрично да възложи на кмета на кметството да приеме и утвърди ново щатно разписание, като за всеки конкретен случай следва да се прецени дали е налице надлежно делегиране на правомощия. От решението на общинския съвет се установява, че за касатора остава една щатна бройка главен специалист, без да е уточнено коя от съществуващите до момента две такива се съкращава. Без да е налице изрично възлагане на кмета на кметството от страна на кмета на общината, той е съкратил и двата щата за длъжностите „главен специалист А.” и „главен специалист финанси”, като не се представят доказателства кметът на общината да е приел и утвърдил ново щатно разписание, в изпълнение на което да е предприето освобождаването на ищцата, нито от твърдението за налична заповед на кмета на общината се изясняват реквизитите й – коя от двете щатни бройки е съкратена. За надлежно делегиране на правомощия не е прието и изпратеното до кмета писмо, с което той е уведомен, че се закрива една бройка от числения състав на кметството, тъй като не е делегирано на кмета на кметството да прецени коя от двете щатни бройки да съкрати, или да съкрати и двете и да разкрие нова, както е сторено в случая. Ето защо макар съкращението да е реално, след като не е предприето по установения ред, прекратяването на трудовото правоотношение е счетено за незаконосъобразно.

Поставеният от касатора въпрос не обосновава допускането на касационното обжалване.

Пита се след като има надлежно издадена заповед за утвърждаване на ново щатно разписание от компетентния орган (в случая общинския съвет), кметът като изпълнител на заповедта следва ли да утвърждава новото щатно разписание и да издава друга заповед за определяне на точното лице, което ще се съкрати, ако са спазени законовите изисквания за подбор. Значението на въпроса се търси във виждането на касатора, че за законосъобразността на действията на органа по назначаването е необходимо само да е взето решението по законосъобразния начин. В случая обаче поставеният въпрос няма претендираното от касатора значение на правен въпрос, разрешаването на който ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като въпросът вече е намерил своето разрешение в практиката на ВКС, и това разрешение напълно се споделя от настоящия съдебен състав. Така например в решение № 284 по гр. дело № 378/2009 г., ІV г.о., ВКС изрично сочи, че съгласно чл. 21, т. 2 ЗМСМА, общинският съвет определя структурата на общинската администрация – основните отдели и принадлежащите им сектори и средствата за работна заплата в глобалния им размер; в рамките на утвърдената структура и бюджет, кметът на общината, който съгласно чл. 44, ал. 1, т. 7 ЗМСМА организира изпълнението на решенията на общинския съвет, утвърждава щатното разписание – длъжностите и съответните щатни бройки за тях, и именно утвърденото от кмета на общината щатно разписание, изготвено в рамките на утвърдената от общинския съвет структура и бюджет, е основание за привеждане числеността на персонала в съответствие с действащия щат, и основание за назначаване, респ. прекратяване на трудовите договори с работниците и служителите от кмета на общината въз основа на правомощията му по чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗМСМА. Предвид разрешаването на въпроса по реда на чл. 290 ГПК, и липсата на основание за изоставянето или изменянето на това разрешение, след като няма изменение в нормативната база или обществените условия, то не се налага въпросът да бъде разгледан в основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен това следва да се посочи, че съдът излага и второ съображение – във връзката с възможността кметът на общината да делегира съответните правомощия на кмета на кметството, но тези съображения не са станали предмет на питане, поради което по подобен проблем касационното обжалване не може да бъде допуснато.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 442 от 7 ноември 2016 г., постановено по в.гр.д. № 790 по описа на окръжния съд в гр.Велико Търново за 2016 г.

ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи
No law branches!