О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 456

гр. София, 07.08.2017 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№1358 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. П. Д., [фирма] и [фирма] срещу определение №145 от 14.03.2017 г. по ч.в.т.д.№102/2017 г. на АС Варна, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на подадените от К. П. Д., [фирма] и [фирма] частни жалби срещу определение от 19.12.2016 г. по т.д.№680/2016 г. на ОС Варна, с което са оставени без уважение молбите им за възстановяване на пропуснат срок за отговор на искова молба.

В жалбата се навеждат доводи, че определението е неправилно като се иска отмяната му.

Ответникът по жалбата – „Р. /България/” ЕАД заявява становище за неоснователността й.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че определението на първоинстанционния съд досежно отказа да възстанови по реда на чл.64 ал.2 от ГПК, установен в чл.131 ал.1 от ГПК, респективно в чл.367 ал.1 от ГПК, срок за подаване на отговор от страна на ответник срещу постъпила в съда искова молба, не подлежи на обжалване пред въззивен съд. Позовавайки се на разрешението, дадено в определение № 896 от 08.12.2010г. на ВКС, по ч.търг.дело № 788/10г., І т.о., въззивният съд е посочил, че точният разум на чл.64 от ГПК свързва процесуалната възможност за подаване на молба за възстановяване на срок, бил той установен от закона или определен от съда, да става „от получаване на съобщението за пропускането му“ – в нов едноседмичен срок, неподлежащ на продължаване. Изложил е съображения, че оттук следва разрешението на законодателя, че не може да се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснато действие - изрично разпоредбите на чл.133 от ГПК и чл.370 от ГПК, предвиждат в своя край, че настъпването на установените в тях процесуални преклузии, като последица от неподаването на писмен отговор, се осуетява, ако бъде доказано, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, чието релевиране може да стане „по-късно“. В този смисъл и тъй като е налице такава законова пролонгация, а и по аргумент от текста на чл.145 от ГПК, определението на първоинстанционния съд не подлежи на обжалване, тъй като хипотезата на чл.66 ал.2 от ГПК, въобще не би могла да възникне - проверката за наличие на особени непредвидени обстоятелства в хипотезите на чл.133 ал.1 от ГПК и чл.370 от ГПК с определение от първоинстанционния съд не подлежи на самостоятелно обжалване. Това определение е постановено в хипотеза, различна от тази по чл.66 ал.2 от ГПК, а също така не е и преграждащо по-нататъшния ход на делото, още повече, че ответниците, сега частни жалбоподатели, имат на свое разположение и допълнителната възможност по чл.266 ал.3 от ГПК да искат събиране на нови доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения в какъвто смисъл са оплакванията им.

Определението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.2 от ГПК, страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Тази възможност се отнася и до срока за подаване на отговор на искова молба /а и доколкото законът не предвижда нещо различно, до всички видове срокове – законни, съдебни, решителни и нерешителни/, като разпоредбите на чл.133 и чл.370 от ГПК /предвиждащи осуетяване на настъпването на установените в тях процесуални преклузии, като последица от неподаването на писмен отговор, при доказване, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства/ не само не я отричат, а изрично я подчертават. В този смисъл и при наличието на произнасяне на първоинстанционния съд с определение, с което е отказано възстановяване на срок за подаване на отговор на искова молба, което определение подлежи на обжалване по изрично разпореждане на закона – чл.66, ал.2 от ГПК, обжалваният съдебен акт се явява неправилен и следва да бъде отменен.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №145 от 14.03.2017 г. по ч.в.т.д.№102/2017 г. на АС Варна.

Връща делото на АС Варна за произнасяне по подадените от К. П. Д., [фирма] и [фирма] частни жалби срещу определение от 19.12.2016 г. по т.д.№680/2016 г. на ОС Варна, с което са оставени без уважение молбите им за възстановяване на пропуснат срок за отговор на искова молба.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.