№ 667

С., 07.08. 2017 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1547 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Постъпила е касационна жалба вх. № 1662 от 13.03.2017 г. от Регионален исторически музей/Р./ – С., представляван от директора Н. Т. С., чрез пълномощника си адв. Г. Н. от АК-Велико Т., против въззивно решение № 25 от 10.02.2017 г., постановено по в.гр.д. № 7/2017 г. на Окръжен съд - Сливен, ГО, с което като е потвърдено решение № 875 от 15.11.2016 г. по гр.д. № 3386/2016 г. на Сливенския районен съд, е уважен предявеният от М. Б. З. от [населено място] срещу касатора, иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. с чл. 314, вр. с чл. 317, ал. 3 КТ, като е отменена заповед № 01-РД-12-47/14.07.2016 г. на Директор по заместване на Р. – С., с която на основание чл. 314 и чл. 317, ал. 3 КТ М. З. е преместена от длъжност „гл. счетоводител“ в Р. – С. на длъжност „общ работник“ в Р. – С., като незаконосъобразна. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното въззивно решение, с което е уважен искът с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, съдът се е произнесъл по правни въпроси от материално и процесуално естество, от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, както и чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Материалноправният въпрос, с твърдението, че е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата, е - настъпва ли промяна в трудовото правоотношение само по силата на издадена заповед на работодателя по чл. 317, ал. 3 КТ за преместване от една длъжност на друга при изрично противопоставяне на служителя, както и процесуалния въпрос – допустим ли е иск за установяване нарушения на трудовото законодателство, без да се претендират правни последици от това. Позовава се на задължителна съдебна практика и противоречива такава по поставените правни въпроси, а именно: решение № 8 от 17.05.2016 г. по гр.д. № 3169/2015 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 280 от 11.06.2012 г. по гр.д. № 1519/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 207 от 24.07.2012 г. по гр.д. № 914/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 230 от 28.06.2012 г. по гр.д. № 583/2011 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и решение № 754 от 11.04.2000 г. по гр.д. № 1816/1999 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по стария процесуален ред.

Ответницата по касационната жалба М. Б. З. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Л. А. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск по чл. 357 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.

За да уважи предявения иск с правно основание чл. 357, вр. с чл. 314, вр. с чл. 317, ал. 3 КТ, въззивният съд е приел, че с издаването на обжалваната заповед № 01-РД-12-47/14.07.2016 г. на Директора по заместване на Р. – С. се е стигнало до едностранно изменение на трудовото правоотношение между страните, като ищцата на основание чл. 314, вр. с чл. 317, ал. 3 КТ е била преместена от длъжност „главен счетоводител“ на длъжност „общ работник“. Приел е, че в случая е налице спор относно изменението на трудовото правоотношение, поради което ищцата притежава активна процесуална легитимация да предяви настоящия иск, тъй като тя няма друг ред, по който да защити правото си за неизменение на Т. и преместването й от длъжност „главен счетоводител“ на длъжност „общ работник“, поради трудоустрояването й. В тази насока съдът е приел, че за да бъде трудоустроено едно лице е необходимо поради болест или трудова злополука то да не може да изпълнява възложената му работа, но да може да изпълнява друга подходяща работа без опасност за здравето си, или да може да изпълнява същата работа при облекчени условия. В тези случаи медицинските органи дават предписание на работодателя да трудоустрои лицето и той следва да изпълни това предписание, като при неизпълнение му се налага санкция. В случая обаче не е налице медицинско предписание за трудоустрояване на ищцата, тъй като от издаденото телково решение не произтича задължение за работодателя да предприеме действия по трудоустрояване на ищцата, а още по – малко едностранно да я назначава на длъжност „общ работник“, което безспорно предполага полагане на повече физически труд при условие, че намалената й работоспособност произтича от извършена хирургична интервенция на дясна ключица, поради което е приел, че издадената заповед на основание чл. 314 във вр. с чл. 317 ал. 3 от КТ се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена и е уважил предявения иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ.

Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос - допустим ли е иск за установяване нарушения на трудовото законодателство, без да се претендират правни последици от това, е формулиран твърде общо, поради което той не се явява обуславящ за изхода на делото и по него не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. В тази връзка въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. с чл. 314, вр. с чл. 317, ал. 3 ГПК КТ е допустим, тъй като се касае до едностранна промяна на трудовото правоотношение с ищцата, която е преместена от длъжността „главен счетоводител” на длъжността „общ работник” от страна на работодателя, поради нейното трудоустрояване, каквото в случая не е било налице. Тази заповед не е била отменена от работодателя преди подаване на исковата молба, поради което за ищцата е налице правен интерес да иска нейната отмяна от съда като незаконосъобразна. Предявеният иск е конститутивен и защитата която се търси с него е промяна на трудовото правоотношение между страните, извършена едностранно от работодателя в нарушение разпоредбите на чл. 314, вр. с чл. 317, ал. 3 КТ, тъй като липсва предписание на здравните органи за трудоустрояване на ищцата, а и за последната не съществува друг ред, по който да защити правото си срещу незаконосъобразната заповед за едностранно изменение на трудовото правоотношение и преместването й от длъжност „главен счетоводител” на длъжност „общ работник”, поради трудоустрояване, каквото в случая не е налице. В този смисъл приетото от въззивния съд по този въпрос не противоречи на приложената задължителна съдебна практика, съгласно която според чл. 357, ал. 1 КТ трудови са споровете относно изпълнението на трудовите правоотношения и нарушенията на трудовото законодателство имат значение, когато се претендират последиците от ненадлежното упражняване на права или неизпълнението на задължения по трудовия договор, като отделен иск за установяване на нарушение на трудовото законодателство, без да се претендират никакви негови правни последици, е недопустим, какъвто безспорно не е настоящият случай, в който е предявен не установителен, а конститутивен иск по чл. 357, ал. 1, вр. с чл. 314 и чл. 317, ал. 3 КТ за отмяна на процесната заповед. Относно допустимостта на иска по чл. 357, ал. 1 КТ е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 309 от 20.12.2011 г. по гр.д. № 1672/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., поради което по този правен въпрос не следва да допусне касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.

Не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване и по поставения материалноправен въпрос - настъпва ли промяна в трудовото правоотношение само по силата на издадена заповед на работодателя по чл. 317, ал. 3 КТ за преместване от една длъжност на друга при изрично противопоставяне на служителя, тъй като този въпрос също не се явява обуславящ за изхода на спора. Приетото от въззивния съд, че незаконосъобразната заповед за едностранно изменение на трудовото правоотношение от страна на работодателя и преместването на ищцата от длъжност „главен счетоводител” на длъжност „общ работник”, поради трудоустрояване, каквото в случая не е налице, за което няма спор, но работодателят не я е отменил до подаване на исковата молба, дава право на ищцата да защити правото си по съдебен ред с предявяване на иска по чл. 357, ал. 1 КТ, тъй като спорният предмет на делото е преназначението на друга длъжност в рамките на съществуващо между страните трудово правоотношение, без да са налице условията затова, не е в противоречие с практиката на ВКС, а в съответствие с нея. Тъй като по поставените правни въпроси е налице задължителна съдебна практика, която в случая е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение, основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не намира приложение. Останалите доводи в изложението представляват оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, поради което същите не могат да бъдат предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.

С оглед на горното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че по поставените въпроси не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.

При този изход на делото, на ответницата по жалбата следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 06.04.2017 г.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 25 от 10.02.2017 г., постановено по в.гр.д. № 7/2017 г. на Окръжен съд - Сливен, ГО, по касационна жалба вх. № 1662 от 13.03.2017 г. от Регионален исторически музей [населено място].

ОСЪЖДА Регионален исторически музей - [населено място] да заплати на М. Б. З. от [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 500 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи