№ 666 гр. София, 07.08. 2017 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

Членове: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 1756/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Апелативна прокуратура [населено място] против въззивно решение № 323 от 10.02.2017 г., постановено по в.гр.д. № 4819/2016 г. на Софийския апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 6440 от 02.08.2016 г., постановено по гр.д. № 8658/2014 г. на Софийски градски съд, І ГО, 17 с-в, като Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. И. Н. от [населено място], на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2, ал. 1 НК, за което е оправдан с присъда от 26.11.2010 г. по НОХД № 2882/2009 г. по описа на СГС, влязла в сила на 14.12.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2011 г. до окончателното плащане. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което е уважен искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за причинени неимуществени вреди в посочения размер, съдът се е произнесъл по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата - основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК. Във връзка с наведените основания, жалбоподателят се позовава и представя съдебна практика, както следва: ППВС № 4 от 23.12.1968 г., ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК, ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 3 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 2477/2013 г. на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК, както и решение № 45 от 18.03.2011 г. по в.гр д. № 25/2011 г. на Варненския апелативен съд, допуснато до касационно обжалване и частично отменено с решение № 158 от 04.06.2012 г. по гр.д. № 708/2011 г. на ВКС, ІV г.о.

Поставеният материалноправен въпрос, обусловил изхода на делото, по който се е произнесъл въззивният съд, е свързан с определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ, с твърдение, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, както и има противоречива съдебна практика, във връзка с което представя и цитираните по-горе решения, поради което в случая са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Другият правен въпрос от процесуално естество, за който твърди, че е обусловил изхода на делото е, следва ли съдът да извърши задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, както и за задължението на съда да изложи мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вредите.

Ответникът по жалбата М. И. Н. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. А. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност и липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена на иска над 5 000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 30.07.2008 г. ищецът е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление от общ характер, затова, че на 28.06.2005 г. в [населено място], в родилната зала на акушеро-гинекологична клиника при П. [фирма], при немарливо изпълнение на занятие-източник на повишена опасност-лекар-анестезиолог по време на извършеното секцио Ц. от лекарски екип, приложил спинална анестезия, което спомогнало за настъпване на дихателна недостатъчност, като по този начин причинил смъртта на родилката К. С. А., настъпила на 09.07.2005г. - престъпление по чл. 123, ал.1, пр.2, алт. 1 от НК, като му е наложена мярка за процесуална принуда „подписка” и на 17.09.2008 г. Прокуратурата е внесла обвинителен акт. Образуваното нохд № 2696/2008 г. е прекратено с протоколно определение от 28.11.2008 г. и делото и е върнато с указания да се изготви нов обвинителен акт. На 06.07.2009 г. Прокуратурата е внесла в Софийския градски съд нов обвинителен акт, като е образувано нохд № 2882/2009 г., по което са проведени 9 съдебни заседания, на които ищецът се е явявал лично, като с присъда от 26.11.2010 г., влязла в сила на 14.12.2010 г., е бил оправдан. Съдът е приел, че в случая са налице елементите на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и като е съобразил срока на воденото наказателно производство – 2 години и 4 месеца, както и претърпените от ищеца болки и страдания в резултат на незаконното обвинение, приключило с оправдателна присъда, е приел, че следва да му бъде присъдено обезщетение в размер на 25 000 лева. При определяне на размера на обезщетението, съдът е съобразил установените морални вреди, техния интензитет, както и чистото съдебно минало на ищеца, като е приел, че негативните изживявания, свързани с повдигнатото обвинение са му се отразили изключително отрицателно, тъй като същият никога преди това не е била регистриран за извършено престъпление и никога преди това не е бил обект на наказателно преследване. Въззивният съд е отчел характера на престъплението, за което е повдигнато обвинението, тежестта на повдигнатото обвинение, както и вида на наложена мярка за неотклонение „подписка”, изживеният стрес от факта на повдигане на обвинение във връзка с упражняваната от ищеца професия – лекар анестезиолог, както и страха и безпомощността, преживени от него във връзка с воденото срещу него наказателно преследване, тъй като те именно са от значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Взети са предвид възрастта на ищеца към датата на повдигане на обвинението - 41 години, както и обстоятелството, че същият е уважаван лекар, ползващ се с доверието на колеги и пациенти, с безупречна репутация и призната от лекарските среди компетентност. Съдът е изложил подробни мотиви, съобразно събраните по делото доказателства – свидетелски показания и заключение на изслушана съдебно-медицинска експертиза, че в резултат на незаконното обвинение в рамките на повече от две години, ищецът е претърпял неимуществени вреди, като по време на воденото срещу него наказателно производство рязко се е влошило здравословното му състояние – на 12.09.2008 г. му е поставена диагноза „артериална хипертония - ІІ степен, сърдечна форма с измерени граници на АН – 155/100”, изпитвал е тревожност, вътрешно напрежение, безпокойство, притеснение, чувство на срам, неудобство, вследствие на което е променил характера и поведението си, като от комуникативен, общителен и диалогичен човек се превърнал в затворен в себе си, мълчалив, подтиснат, сприхав и изнервен човек. Приел е, че сумата от 25 000 лв. е справедливият размер, който ще репарира настъпилите за ищеца неимуществени вреди в резултат от незаконното обвинение, за което е бил оправдан.

Както се изложи по-горе, в изложението за допускане на касационно обжалване на касатора е формулиран материалноправният въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в производството по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Този въпрос е от значение за изхода на делото по конкретния правен спор, но в случая той не е решен от въззивния съд в противоречие с представената съдебна практика. Това е така, тъй като разрешаването на въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение, в случая завършило с оправдателна присъда по отношение на ищеца, безспорно е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в нормата на чл. 52 ЗЗД. Спрямо този критерий настъпилата вреда се определя съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му се влияе от конкретните доказателства. Доколкото съдът е разгледал всички относими към спора доказателства, свързани с реално претърпените морални вреди от пострадалия – отрицателни изживявания за ищеца във връзка с образуваното срещу него наказателно производство за престъпление, което не е извършил, продължителността на производството - 2 години и 4 месеца, през което време той бил под постоянен стрес и напрежение, развил е тревожност и напрежение, във връзка с упражняваната от него професия на лекар, което допълнително му е причинило продължителен дискомфорт го депресирало, тъй като било накърнено личното му и професионално достойнство, обжалваното решение не е постановено в противоречие с представената задължителната съдебна практика, тъй като подхода при определяне размера на обезвредата е един и същ. В тази връзка въззивният съд е присъдил обезщетение в размер на 25 000 лв. само за онези морални вреди, които са в причинна връзка с незаконното обвинение за извършеното престъпление, приключило с оправдателна присъда. По този начин паричното обезщетение е определено в съответствие с принципа за справедливост, чрез който се постига еквивалентно възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди в резултат на незаконното обвинение. Вложеният в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обществен критерий за справедливост не е абстрактно понятие, а справедливото обезщетяване, каквото изисква тази норма на закона на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията с оглед конкретната фактическа обстановка за всеки отделен случай/ППВС № 4/1968 г./. В случая въззивният съд е извършил такава преценка, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер за неимуществените вреди, не е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като необосноваността е основание за касиране, поради неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, която проверка не може да се извърши в рамките на производството по селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК. В допълнение към изложеното следва да се подчертае, че поради различието във фактите и обстоятелствата по всяко едно от делата, определените по тях размери на обезщетения за причинени неимуществени вреди не могат да бъдат критерий за определяне на обезщетението за причинени неимуществени вреди на пострадалия по настоящото дело, в който аспект липсва противоречие на приетото по този въпрос от въззивния съд с посочената и представена съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационния контрол.

Същото се отнася и до поставения правен въпрос от процесуално естество относно доказване на причинно-следствената връзка между незаконното обвинение и причинените морални вреди и излагане на мотиви във връзка с това, тъй като и той касае неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Независимо от това обаче, в обжалваното решение въззивният съд е изложил подробни мотиви относно наличието на пряка причинно-следствена връзка между действията на прокуратурата и причинените вреди на ищеца, който в резултат на незаконното обвинение претърпял негативни изживявания в личен и професионален план, стрес, притеснения, тревога и безпокойство предвид обстоятелството, че обвинението е свързано с упражняваната от него професия, като е приел, че в случая са налице елементите на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, съобразил е продължителността на воденото наказателно производство срещу него, както и претърпените болки и страдания в резултат на незаконното обвинение и е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е в размер на сумата от 25 000 лв. по отношение на Прокуратурата на РБ. Съдът е обвързал размера на обезщетението с претърпените от ищеца морални вреди, за които е установено, че са в причинна връзка с незаконното обвинение в извършване на престъпление, по което е оправдан с влязла в сила присъда. Този диференциран подход е в съответствие с приетото в т. 11 на ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС. След като размерът на обезщетението за неимуществени вреди е обусловен от конкретни факти и обстоятелства, които за всеки отделен случай са различни, конкретната сума не е признак, по който може да се изведе противоречие на обжалваното решение с цитираната от жалбоподателя съдебна практика на ВКС и на въззивни съдилища.

Следователно, в случая по поставените от касатора правни въпроси от материално и процесуално естество въззивният съд в обжалваното решение се е ръководил и съобразил установената задължителна съдебна практика по приложението на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, дадена с разрешенията в Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС, т. 11, както и в ППВС № 4 от 23.12.1968 г., а не в противоречие с нея, поради което въззивното решение не следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

При този изход на делото, на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 1 200 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за адвокатска защита и съдействие от 17.04.2017 г.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 323 от 10.02.2017 г., постановено по в.гр.д. № 4819/2016 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 с-в, по касационна жалба с вх. № 3756 от 02.03.2017 г. на Прокуратурата на РБ, чрез прокурор при Софийска апелативна прокуратура.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на М. И. Н. от [населено място] направените разноски по делото за касационното производство в размер на 1 200 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: