ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 860

София, 07 август 2017г.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. д. № 5047 по описа за 2016г. и приема следното:

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С.Р. като процесуален представител на Р. Д. М.-С. от [населено място] срещу въззивното решение на СГС от 29.VІІ.2016г. по в.гр.д. № 1503/2016г.

Ответникът по касационната жалба [фирма] София не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.

Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:

С решението си от 29.VІІ.2016г. СГС е потвърдил решението на СРС от 12.Х.2015г. по гр.д. № 48063/2013г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. М.-С. срещу [фирма] иск по чл.49 ЗЗД за присъждане на 7000лв. обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивният съд е приел въз основа на заключение на съдебна фоноскопна експертиза и представен на хартиен носител протокол, възпроизвеждащ изявленията на участниците в процесното телевизионно предаване по Т. „Съдът влиза”, че при излъчването на предаването, чийто продуцент е ответното дружество, служители на последното не са нарушили чл.32 КРБ, чл.16 ал.2 ЗРТ и чл.8 КЗПЧОС. В предаването се съдържат изявления на К. и А. И., отразяващи гледната им точка по имуществен спор с ищцата /за връщане по дарителска сметка на детето им на остатък от събрана сума с оглед използването й за негово лечение при друг кинезитерапевт/, а на ищцата е дадена възможност от репортера да изложи и своето становище относно спорната парична сума; влизането на репортера и оператора заедно с И. в кабинета на ищцата, където тя упражнява професионалната си търговска дейност като кинезитерапевт като собственик и управител на Е., не е нахлуване в личното й пространство, доколкото вратата на кабинета й е отключена, което сочи, че е достъпен за посетители в работното й време на извършваната от нея търговска дейност, и че тя е съгласна да приеме всички лица, имащи отношение към тази дейност; посочените лица не са влезли в дома на ищцата, като целта на посещението им е огласена от репортера – изясняване на обстоятелствата около спора за паричната сума, а тя няма каквато и да е връзка с личния и семейния й живот; изразената от ищцата воля сочи на нежелание да обсъжда с родителите имуществения спор и да не отговаря на въпросите на репортера, но не използва изразни средства, сочещи на нежелание да не бъде заснемана - не е изразено от нея несъгласие за това; тя е била уведомена, че заснетите кадри ще бъдат излъчени в телевизионно предаване, но няма данни да се е противопоставила. С оглед на това не е доказано ищцата да е изразила изрично несъгласие да бъде заснемана и кадрите да бъдат излъчени, следователно поведението на служители на ответното дружество не е в нарушение на чл.32 ал.2 КРБ. Съдържащата се в ТВ предаването информация не е свързана с личността на ищцата – информацията се отнася до нейната професия – кинезитерапевт и извършваната от нея търговска дейност по рехабилитация на детето на И., за която ищцата е получавала възнаграждение от събраните по преведените й от дарителска сметка суми; личният живот на ищцата не е засегнат, защото предаването не съдържа информация от личен характер, а само факти за поведението й при извършване на професионална дейност, концентрирайки вниманието на зрителя върху въпроса има ли право тя да задържи 7000лв. при положение, че родителите не желаят детето им да продължи терапия при нея, а тя е получила възнаграждение за извършените процедури; изнесени са факти за методите на лечение, прилагани от ищцата, и становището на родителите, че за период от година и 4 месеца състоянието на детето им не се подобрило – причина да прекратят терапията и да искат неусвоената сума. Съдът се е позовал на легалната дефиниция на понятието „личен живот”, съдържащо се в пар.1 т.21 от ДР на ЗРТ – животът на човек в семеен, здравен и сексуален аспект, и е приел, че в ТВ предаването дори не се намеква за такива аспекти от личната сфера на ищцата. Съобщените факти са годни за дебат в демократично общество – дали поведението на ищцата и отказът да върне неусвоена сума е в съответствие с моралните норми. Не е налице противоправна намеса в личното пространство на ищцата, изрично й е била предоставена възможност да упражни правото на отговор съобразно чл.18 ЗРТ, защото е знаела за предстоящото излъчване, но е отказала да участва; средствата за масово осведомяване могат да разпространяват правомерно свои или чужди – на родителите - оценъчни съждения; не се касае за превратно упражняване на правото по чл.39 ал.1 КРБ и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на ищцата; единствената засягаща я информация е свързана с упражняваната от нея дейност. При тези обстоятелства не е налице противоправно поведение, увреждащо ищцата - тя е знаела, че е заснемана и че кадрите ще бъдат излъчени, но не е изразила изрично несъгласие, противопоставянето й се отнася до нежеланието да води разговор, респективно отказ да участва в предаването и да упражни правото си на отговор. Не е налице противоправна намеса в личния й живот – такава не е влизането в кабинета й и заснемането й в него; тя извършва търговска дейност, насочена към извличането на печалба, страна е по облигационно отношение с И. и е получила значителна сума от дарителска сметка, а въпросът за връщане на неусвоената сума няма отношение към личния й живот; обществото има право на информация за подобни случаи, на базата на представените от родителите факти и пасивното поведение на ищцата всеки зрител изгражда субективно мнение за нея, съдържащо и нравствено-етична оценка, ако тя се чувства засегната от това мнение, би следвало да потърси начин да даде на обществото отговор на поставените от родителите въпроси за невъзможността да ползват неусвоената сума за лечение на детето им при друг специалист.

В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса „какъв е обхватът на понятието „личен живот” и включва ли той изображението, името и адреса на частно лице, професията му, помещенията за упражняване на професионална дейност, висящите между него и други лица съдебни производства; следва ли съдът да се ограничи до прилагането на понятие, чието съдържание е дефинирано в националното законодателство при условие, че ищецът изрично се е позовал на разпоредба на ЕКЗПЧОС, чийто обхват е по-широк от този на националната норма”, който бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като в практиката на ЕСПЧ обхватът на понятието непрестанно се разширявал.

Така поставеният въпрос не обосновава допускането на касационно обжалване. На първо място следва да се посочи, че в атакуваното решение няма преценка и, респективно, решаващ извод включват ли се в понятието „личен живот” изображението, името и адреса на ищцата, помещението за упражняване на професионална дейност. С оглед на това въпросът в тази насока е неотносим към изхода на спора. Относимият процесуалноправен въпрос – за непроизнасянето от съда по посочените обстоятелства – не е релевиран от касаторката като основание за допускане на касационно обжалване, а предвид диспозитивното начало и правото на защита на насрещната страна в гражданския процес той не може да бъде съобразен от касационния съд служебно /виж в този смисъл ТР № 1/2009г. на ОСГТК/. Това води и до неотносимост в случая на сочената практика на ЕСПЧ: решение по делото Von Xannover v. Germany, касаещо изображението/образа на човешката личност; решение по делото Попови срещу България, според което като заснело и разпространило видео от ареста на жалбоподателя, МВР накърнило правото на изображение на П., неразделна част от правото на личен живот; решение по делото Springer v. Germany – че правото на защита на репутацията е защитено от чл.8 от КЗПЧОС като част от правото на неприкосновеност на личния живот; решение по делото С. срещу България, според което обиск в адвокатска кантора, включително на електронни данни, представлява намеса в личния живот, дом и кореспонденция, водеща до нарушение на чл.8 от КЗПЧОС. На следващо място, касаторката не е обосновала наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускането на касационно обжалване по поставения въпрос. Съгласно т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай не се и сочи наличието на някоя от тези хипотези.

Поставен е и въпросът „необходимо ли е ответникът да докаже пълно и главно, че е налице съгласие на заснетото лице, доколкото това обстоятелство представлява изключващо отговорността възражение; достатъчно ли е твърдението в отговора на исковата молба, че не е постъпвало изрично противопоставяне на излъчването на предаването или ответникът носи доказателствената тежест, че е потърсено такова съгласие и то е било дадено”. И този въпрос не удовлетворява основното изискване на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът не е във връзка с решаващ изхода на спора извод на въззивния съд. С оглед заявеното във въззивната жалба на С. оплакване, че „по делото не е доказано ищцата да е изразила съгласие, което подлежи на доказване от позоваващите се на него”, и липсата на произнасяне по него в атакуваното решение, относимият въпрос е процесуалноправен, но такъв не се сочи като основание за допускане на касационно обжалване, а касационният съд не може да го вземе предвид служебно по изложените вече във връзка с първия въпрос съображения.

При тези обстоятелства касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ІІ-Г въззивен състав, № 6359 от 29.VІІ.2016г. по в.гр.д № 1503/2016г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: