О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 48

гр. София, 09.08. 2017 г.Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България – смесен петчленен състав, в закрито съдебно заседание през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: МАРИЯ ИВАНОВА

Членове: ИВАН РАДЕНКОВ

ОЛГА КЕРЕЛСКА

МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията В. А. гр.д. № 33/2017 година

Производството е по чл. 135, ал.4 АПК.

С определение от 07. 06. 2017 г. по гр. д. № 20/2017 Г. на РС – [населено място], постановено в проведено на същата дата открито съдебно заседание, е повдигнат спор за подсъдност между Районен съд – [населено място] и Административен съд-гр. К., относно компетентния съд да разгледа жалба срещу мълчалив отказ на кмета на Община – [населено място] да учреди, на осн. чл. 192, ал. 2 ЗУТ, право на преминаване през поземлен имот № 97, за който е отреден парцел IХ, в кв. 34 по регулационния план на [населено място], общ. А., одобрен със заповед № 68 от 27. 01. 1982 г.

За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното:

От заявление вх. № 94Н-727-1/28. 11. 2016 г. до кмета на Община – [населено място], писмо изх. № 947-727-2/30. 11. 2016 г. от кмета на Община – [населено място], писмо изх. № 11-104-2 от 30. 01. 2017 г. от кмета на Община – [населено място], скица изх. № 07 от 27. 01. 2017 г., извадка от КВС на местността, решение № 45 от 16. 02. 1998 г. на ПК-гр.А. /към адм. д. № 4/17г. на АС – Кърджали/, н.а. №156/2014 г. /към адм.д. № 20/17 г. на РС-Ардино/ е видно, че имотът, върху който се иска учредяване на право на преминаване, представлява урегулиран поземлен имот – поземлен имот с кадастрален № 97, с площ от 775 кв.м., за който е отреден парцел IХ, в кв. 34 по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № 68/27. 01. 1982 г., собственост на В. А. Я., Д. А. Я. и Роза Б. Я., а съседният имот на заявителите-жалбоподатели, за достъп до който се иска учредяване на правото по чл. 192, ал. 2 ЗУТ, е земеделски - ливада от 1, 704 дка, нанесена като имот № 031296 /преди 020296/ по КВС на м. „К.“, [населено място], извън границите на населеното място. Заявителите са квалифицирали искането си по чл. 192, ал. 2 ЗУТ и са изложили твърдения за наличие на предвидените в цитираната разпоредба предпоставки за учредяване право на преминаване със заповед на кмета – липса на постигнато споразумение със собствениците на урегулирания поземлен имот и липса на друго възможно технически целесъобразно решение за осигуряване на достъп до имота им.

На 10. 01. 2017 г. е подадена жалба вх. № 94Н-727-1 от 10. 01. 2017 г., чрез общината, до АС – Кърджали, от Н. М. К., Г. М. Я. и Ф. Ясенова Я. против мълчалив отказ на кмета на Община – А. да учреди в полза на жалбоподателите, на осн. чл. 192, ал. 2 ЗУТ, право на преминаване през описания по-горе поземлен имот.

С определение № 10 от 6. 02. 2017 г. по адм.д. № 4/17 г. по описа на К. производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на РС – Ардино, чиято компетентност е обоснована с чл. 36 З..

С определение от 07. 06. 2017 г. по гр. д. № 20/17 г. на А. е прието, че компетентен да се произнесе по жалбата е АС – Кърджали, тъй като отказът е по заявление по чл. 192, ал. 2 ЗУТ и е повдигнат спор за подсъдност на делото.

При горните данни настоящият смесен състав от съдии от Върховния касационен съд и от Върховния административен съд прие следното:

Компетентен да разгледа подадената от Н. М. К., Г. М. Я. и Ф. Ясенова Я. жалба вх. № 94Н-727-1 от 10. 01. 2017 г. е АС – [населено място].

В случаите, при които се иска учредяване от кмета на общината на право на преминаване върху урегулиран поземлен имот частна собственост, с цел осигуряване на достъп до съседен земеделски имот, поради непостигнато споразумение между собствениците на двата имота и поради липса на друга технически целесъобразна възможност, заявлението следва да се квалифицира по чл. 192, ал. 2 ЗУТ, а не по чл. 36 З.. Нормата по чл. 36 З. е приложима само в хипотезите, при които и двата имота представляват земеделски земи /видно от редакцията на чл. 36, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 З./.

Отказът на кмета да учреди право на преминаване със заповед по чл. 192, ал. 2 ГПК представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който, съгласно чл. 215, ал. 1 ЗУТ, подлежи на обжалване пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот – в случая пред АС – Кърджали. Районният съд по местонахождението на имота би бил компетентен по жалби срещу отказ за предоставяне право на преминаване по чл. 36 З., какъвто не е настоящият случая.

По изложените съображения настоящият петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд

О П Р Е Д Е Л И:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа жалба вх. № 94Н-727-1 от 10. 01. 2017 г., подадена от Н. М. К., Г. М. Я. и Ф. Ясенова Я., срещу мълчаливия отказ на кмета на община – А. да учреди, на осн. чл. 192, ал. 2 ЗУТ, право на преминаване върху поземлен имот № 97, за който е отреден парцел IХ, в кв. 34 по регулационния план на [населено място], общ. А., одобрен със заповед № 68 от 27. 01. 1982 г., за осигуряване на достъп до собствения на жалбоподателите земеделски имот - ливада, с площ от 1, 704 дка, нанесена като имот № 031296 /преди 020296/ по КВС на местността „К.“, [населено място], възстановен с решение № 46 от 16. 02. 1998 г. на ПК – [населено място], е АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. К..

Изпраща делото на Административен съд – [населено място] по подсъдност.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: