Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4

1943_17_opr_288_229(2)izr2_gpc

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 571

София, 06.12.2017година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 15.11.2017 г. в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Владимир Йорданов

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело N 1943 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по две касационни жалби срещу въззивно решение №1691 от 04.08.2016 г. по гр. д. № 3557 /2015 г. на Софийски апелативен съд, г. о,, с което е обезсилено изцяло първоинстанционно решение от 05.09.2014 г., постановено по гр.д. № 3710 /2008 г. на Софийски градски съд. и делото е върнато на същия съд за разглеждане от друг състав.

Едната касационна жалба е подадена на 21.09.2016 г. от М. Х. Х., В. Р. Й., Т. Р. Х., К. Н. Б., Б. Н. А., Седефка Д. З., Д. Д. Д., К. Д. Й., С. П. Зарева, М. Й. Д., П. Д. П., Т. Д. Г., М. Х. И..

Другата касационна жалба е подадена на 24.02.2017 г. от М. М. С., В. М. С. и М. Й. С..

Двете касационни жалби са с идентично съдържание. Жалбоподателите твърдят, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено по отношение на неправосубектна страна - Т. Х. С., починала в хода на производството, и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.

Жалбоподателите по първата касационна жалба, подадена на 21.09.2016 г. в писмен отговор изразяват становище по отношение на втората касационна жалба от 24.02.2017 г., като се присъединяват към касационните основание, посочени в нея. Искат двете касационни жалби да бъдат допуснати до касационно обжалване. (Касационните жалби и отговора на едната от тях са подадени от един и същ адвокат – процесуален представител на всички жалбоподатели.)

Насрещните страни Ц. С. Р., В. Н. Д., В. Я. В., Калутка Малинова И., Г. Т. Г., Т. А. С., Т. П. С., А. П. С., Ц. О. К., Г. О. Д., С. Д. И., Е. Д. М., Ц. Г. Д., Г. Г. Д., Р. Г. И., З. Д. И., Й. Д. Ч., И. Д. М. и М. Д. Т. не са подали писмен отговор.

Жалбите са допустими, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г.(в редакцията преди измененията с ДВ бр. 86 от 28.10.2017 г.) не съществува ограничение за касационно обжалване.

С първоинстанционното решение е уважен иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ.

Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е постановено по отношение на страна по делото - ответника Д. М. Д., който е починал преди датата на провеждане на заседанието, в което е даден ход на устните състезания, но неговите наследници не са били конституирани като страни в производството и решението на първоинстанционния съд е недопустимо като постановено по отношение на неправосубектна страна. Първоинстанционното решение е обезсилено като недопустимо от въззивния съд.

Във връзка с довод за недопустимост на въззивното решение, постановено е след като ответникът по делото Т. Х. С. е починала на 21.06.2016 г. след датата на устните състезания по делото, жалбоподателите извеждат процесуалноправни въпроси, които са идентични в двете изложения на основанията за допускане на касационно обжалване:

1. Допустимо ли е въззивно решение, постановено по отношение на лице, което не е било живо към датата на постановяването (на решението)?

Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с посочени решения на ВКС : Решение № 166 /28.03.2011 г. по гр.д. № 306 /2010 г. на ВКС, I г.о.; Решение № 250 /26.05.2011 г. по гр.д. № 567 /2010 г. на ВКС, I г.о., Решение № 83 /03.07.2015 г. по гр.д. №5846 /2014 г. на ВКС, II г.о.; Решение № 86 /03.04.2015 г. по гр.д. № 5563/2014 г. на ВКС, IV г.о.

И. въпрос е непълен и не е обуславящ, доколкото не включва релевантното обстоятелство, че смъртта е настъпила след завършване на съдебното дирене. Р. се определя от разпоредбата на чл.229,ал.2 ГПК съдържа различна уредба на случаите, в които смъртта е настъпила преди или след този момент.

Следователно обуславящият въпрос е : Допустимо ли е съдебно решение, постановено след като след завършване на съдебното дирене е настъпила смърт на страна по делото и преди на нейно място да е конституиран и да е взел участие процесуален правоприемник на починалата страна?

Уточненият правен въпрос е разгледан само в едно от посочените в изложението на жалбоподателите съдебни решения - решение № 86 /03.04.2015 г. по гр.д. № 5563 /2014 г. на ВКС, IV г.о... С него в отговор на правен въпрос е прието, че такова съдебно решение е допустимо : „В случаите, когато страната е починала (юридическото лице е престанало да съществува) след приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция, съгласно изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2, изреч. 2 от ГПК съдът следва най-напред да постанови решението си и едва след това – ако решението му подлежи на обжалване, следва да спре производството по делото и да предприеме процесуалните действия по чл. 230 от ГПК. Макар в тези случаи съдебното решение да е постановено след смъртта на страната и преди на нейно място да са конституирани процесуалните й правоприемници, то – именно предвид изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2, изреч. 2 от ГПК, същото е процесуално допустимо. Целта на това изключение е бързина и процесуална икономия – да се обезпечи участието на процесуалните правоприемници на починалата страна направо в производството по обжалването на решението пред горната съдебна инстанция, след като е било обезпечено участието приживе на самата първоначална страна в процеса – в събирането на доказателствата по делото, а и в устните състезания, които се провеждат непосредствено след приключването на съдебното дирене (чл. 149, ал. 1 от ГПК).“

В настоящия случай е налице именно хипотезата по чл.229,ал.2,изреч. 2 от ГПК. Въззиваемата страна Т. Х. С. е починала на 21.06.2016 г., видно от удостоверение за наследници (л.144 от въззивното дело), като съдебното дирене пред въззивната инстанция е приключило на 05.02.2016 г. (видно от протокол от о.с.з. от същата дата, на л.125 от въззивното дело). След постановяване на въззивното решение с определение от 27.01.2017 г. въззивният съд е конституирал в правата на Т. Х. С. нейните законни наследници М. Й. С., В. М. С. и М. М. С., и им е връчил въззивното решение.

Поради изложеното, настоящият състав намира, че не съществува съмнение за недопустимост на въззивното решение като основание за допускане на касационно обжалване съгласно приетото с т.1 на ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, нито противоречие с цитираните решения на ВКС като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.

2. Жалбоподателите извеждат и процесуалноправните въпроси: Следва ли съдът да следи служебно, като извършва служебна проверка и справка от НБД Население, респективно в Търговския регистър и /или други регистри, в хода на висящ процес и непосредствено преди постановяване на своя съдебен акт за наличието на абсолютната процесуална предпоставка - правосубектност и процесуална правоспособност на страните в процеса с оглед постановяване на допустим съдебен акт съгласно принципа на служебното начало, който задължава съда служебно да извършва необходимите процесуални действия и по приключване на делото (чл. 7, ал. 1, изр. 1 ГПК) и принципа на разглеждане и решаване на делата в разумен срок (чл. 13 ГПК)?

Въпросите са хипотетични и не са обуславящи. те са основани на предложени от жалбоподателите разрешения, които не са съобразени със съдържанието на обсъжданата по-горе разпоредба на чл.229,ал.2,изреч. 2 от ГПК, която изрично урежда правомощията на съда в разглежданата хипотеза - в случаите по смърт на страна, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото (т.е. съдът постановява решението си и после спира). Отделно от това, въззивният съд изрично е посочил, че недопустимостта на първоинстанционното решение е установена в резултат на служебна справка (но това се отнася до друга смърт – преди приключване на съдебното дирене).

От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК по изведените правни въпроси.

Страните не претендират разноски и такива не следва да се присъждат..

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №1691 от 04.08.2016 г. по гр. д. № 3557/2015 г. на Софийски апелативен съд, г.о.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.