currdb:
Определение №240/06.12.2017 по дело №4562/2017 на ВКС, ГК, I г.о.

ч. гр. д. № 4562/2017 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 240

София, 06.12.2017 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВАизслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 4562/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Р. Н. в качеството на процесуален представител на Р. Р. Р. против определение № 218/13.10.2017 г., постановено по ч. гр. д № 236/2017 г. от Окръжен съд - Силистра, с което е потвърдено определение № 2818 от 20.09.2017 г. по гр. д. № 863/2017 г. по описа на Районен съд – Силистра.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на атакуваното определение и се иска неговата отмяна.

След дадени указания на администриращия съд е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което е формулиран въпросът: „При искова претенция по чл. 124 ГПК допустимо ли е да се позовем на предварително искане за назначаване на техническа експертиза по която вещото лице след като се запознае с писмените доказателства, извърши оглед на място и геодезично заснемане да изработи комбинирана скица за пълна или частична идентичност на границите на процесните имоти, къде попадат, тяхното местоположение, като по този начин да бъде отстранена нередовността на исковата молба“. Твърди се, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу определение на окръжен съд, постановено в качеството му на въззивна инстанция, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делотo, поради което е процесуално допустима. Подадена е на 26.10.2017 г. преди влизане в сила на ЗИДГПК (ДВ бр. 86/2017 г.) и по аргумент от § 74 ПЗР подлежи на разглеждане по досегашния ред

За да се произнесе настоящият състав на ВКС, І г. о. взе предвид следното:

Р. Р. Р. е предявил против [община] и К. В. искове за установяване по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на земеделски имоти в землищeто на [населено място]. При проверка на исковата молба Силистренски районен съд констатирал, че същата е нередовна и с разпореждане от 28.07.2017 г. е дал конкретни указания за отстраняване на допуснатите нередовности, а именно: да се индивидуализират имотите, за които се претендира, че ищецът притежава правото на собственост, да се приложи скица – копие от кадастралната карта за всеки, да се представи данъчна оценка, да се представят доказателства за внесена такса, да се впише исковата молба и да се представят доказателства за това, както и да се представят копия от новите доказателства. Съобщение за дадените указания е връчено на ищеца на 08.08.2017 г. В дадения едноседмичен срок е постъпила молба от процесуалния му представител с искане за продължаването му. Искането е уважено от Районен съд-Силистра и срокът е продължен до 15.09.2017 г. Издадени са и съдебни удостоверения, съобразно молба на ищеца от 04.09.2017 г. Въпреки дадената процесуална възможност и в продължения срок констатираните нередовности не са били отстранени. С удостоверение, постъпило в РС-Силистра на 20.09.2017 г. ОСЗ К. уведомява съда, че ищецът не фигурира като собственик на земеделски земи, гори и земи в землището на [община], както и че няма данни за подадени заявления от наследниците на лицето Р. П. К. за възстановяване на земи и гори. След като е констатирал това Силистренски районен съд с определение № 2818 от 20.09.2017 г., постановено по гр. д № 863/2017 г., е прекратил производството по делото поради нередовност на исковата молба.

С обжалваното в настоящото производство въззивно определение, Окръжен съд - Силистра е потвърдил първоинстанционното определение като правилно и законосъобразно. Посочено е, че в исковата молба не се съдържа никаква индивидуализация на имотите, по отношение на които са предявени вещни претенции – нито към миналия момент, към който се твърди да са притежавани от наследодателя на ищеца, нито понастоящем.

Първоначалната липса на данни за границите на имотите не е предпоставяла удължаване на срока, нито назначаване на експертиза, каквато е поискана с молба от 26.09.2017 г., подадена пред Районен съд-Силистра, след постановяване на определението за прекратяване на делото, тъй като не са въведени твърдения, които да дават отправна точна, от която да започне установяване на местонахождение и граници на претендираните имоти.

Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, обусловил решаващата воля на съда и е установено наличие на някоя от предвидените специални предпоставки, а именно – въпросът да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставеният от касатора въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда. В случая съдът е бил сезиран с искова молба, в която спорното право не е индивидуализирано в достатъчна степен, така че да е възможна защитата му. Съгласно трайната практика на ВКС (решение № 49/29.03.2013 г. по гр. д. № 363/2010 г., IV г. о.), когато предмет на делото е правото на собственост върху недвижим имот, той трябва да бъде индивидуализиран в исковата молба поне с три от границите му. Индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство. Това следва от понятието за имот дадено в чл. 24, ал. 2 ЗКИР – част от земната повърхност, определена с граници, съобразно правото на собственост.

За да се установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация, е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи до там, откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на собственост (решение № 323/27.09.2012 г. по гр. д. № 408/2011 г., ВКС, I г. о.).

Липсата на посочени индивидуализиращи белези на имотите, за които се твърди да са собственост на ищеца, прави претенцията на Р. Р. Р. нередовна. В указания от съда срок не са отстранени констатираните нередовности, което е достатъчно основание за приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК. Посочената разпоредба на процесуалния закон е ясна и не се нужда от допълнително тълкуване. Предпоставките за прилагането й не създават съмнения, което изключва възможността поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Поставеният процесуален въпрос – допустимо ли е ищецът по вещен иск да направи предварително искане за назначаване на техническа експертиза за заснемане на имотите и изработване комбинирана скица, за установяване границите на процесните имоти, не е разрешаван от съда. Искането за установяване границите на имотите и на местонахождението им съобразно действащия план за земеразделяне чрез назначаване на съдебна експертиза е направено след прекратяване производството по делото. Въпросът не съставлява общо основание за допускане на касационна проверка по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, поради което такава не следва да се допусне.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 218 от 13.10.2017 г. по в. ч. гр. д № 236/2017 г. на Окръжен съд – Силистра.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи