currdb:
Определение №241/06.12.2017 по дело №4064/2017 на ВКС, ГК, I г.о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 241

София, 06.12.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 4064/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Св. М. като пълномощник на Ф. С. Х., Б. Д. Й., М. Ц. Б. и А. Г. П. против определение № 299 от 03.08.2017 г. по ч.гр.д. № 5583/2017 г. на Софийски градски съд. В жалбата са наведени доводи за неправилност на същото като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Искането за допускане на касационно обжалване на определението е мотивирано с твърдение, че с него съдът се е произнесъл по въпроса за предпоставките на чл. 47, ал.6 и чл. 48 ГПК за назначаване на особен представител на ответника на разноски на ищеца в противоречие с практиката на ВКС- ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По делото не са постъпили становища от ответните страни.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частната жалба на Ф. С. Х., Б. Д. Й., М. Ц. Б. и А. Г. П., подадена чрез адв. М., против определение на Софийски районен съд, постановено на 09.01.2017 г. по гр.д. № 40557/2009 г., с което е прекратено частично производството по делото по отношение на ответниците Т. С. П., В. С. П., Т. И. Т., П. П. Г.-Т., Й. З. К. и С. А. В..

За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че посочените ответници са били призовани по реда на чл. 47, ал.1 ГПК чрез залепване на уведомления на посочените в исковата молба адреси. Тъй като в двуседмичния срок от залепване на уведомленията не са се явили в канцеларията на съда за получаване на съдебните книжа, съдът е извършил служебна справка в НБД ” Население” и след като е установил, че адресите по исковата молба съвпадат със заявените от тези лица постоянни и настоящи адреси, е намерил, че са изпълнени изискванията на чл. 47, ал.6 ГПК за назначаване на особени представители на ответниците на разноски на ищците, като е задължил последните да внесат възнаграждение за особен представител в размер на 300 лв. за всеки ответник. Възражението на ищците, че така определеното възнаграждение е прекомерно, е намерено за неоснователно по съображения, че то е под минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По делото не е било спорно, че ищците не са внесли разноските за особен представител в определения размер. Затова съдът е приел, че правилно производството по делото по отношение на тези ответници е било прекратено поради невнасяне на дължимите от ищците авансово разноски за възнаграждение на назначените особени представители.

Въззивното определение е в съответствие с разясненията, дадени в т.4 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В него е прието, че във връзка с връчването на съдебни книжа, нужда от назначаването на особен представител на ответника възниква в два случая: когато при завеждане на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес - чл. 48, ал.2 ГПК, и когато той има регистриран адрес, но не може да бъде намерен там и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението-чл. 47, ал. 6 ГПК. Разликата между двете хипотези е, че в случаите на чл. 48, ал.2 ГПК разгласяването на предявяването на иска се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на Държавен вестник, а във втория - чрез поставяне / залепване/ на уведомление, като и двата случая последицата от връчването по съответния ред е една и съща - представляване на ответника по делото от особен представител.

По делото е безспорно установено, че ответниците Т. С. П., В. С. П., Т. И. Т., П. П. Г.-Т., Й. З. К. и С. А. В. имат регистриран постоянен и настоящ адрес, поради което в съответствие с цитираното тълкувателно решение въззивният съд е приел, че относно разгласяването на предявения иск и предпоставките за назначаване на особен представител намира приложение разпоредбата на чл. 47 ГПК, а не тази на чл. 48, ал.1 и 2 ГПК.

Тезата на касаторите за нередовност на призоваването поради неизпълнение на процедурата по чл. 48, ал.1 ГПК за призоваване на ответниците чрез публикация в неофициален раздел на „Държавен вестник” не кореспондира с данните по делото и е в явно противоречие с посочената задължителна съдебна практика.

Въззивното определение не противоречи и на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В т.6 от същото е прието, че възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47, ал.6 и чл. 48, ал.2 ГПК се определя при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Пояснено е, че представителство от особен представител е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. Това възнаграждение винаги е дължимо, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл. 46, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК, които го определят като задължено лице. В същия смисъл се е произнесъл и въззивният съд.

В обобщение, обжалваното въззивно определение не противоречи на задължителната практика на ВКС, поради което не е налице соченото от частните жалбоподатели основание по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 299 от 03.08.2017 г. по ч.гр.д. № 5583/2017 г. на Софийски градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: