currdb:
Определение №1135/06.12.2017 по дело №2535/2017 на ВКС, ГК, IV г.о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1135

София, 06.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2535 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. И. П., приподписана от адвокат С. З., срещу решение № 174 от 18.01.2017 г. по в.гр.д. № 479/2016 г. на Апелативен съд Б., с което се отменя частично решение № 370 от 12.08.2016 г. по гр.д. № 1772/2015 г. на Окръжен съд Бургас в частта, с която се отхвърля предявения иск от Й. Ж. Л. и А. Д. В. срещу П. И. П., на основание чл.92, ал.1 ЗЗД, за сумата от по 37 500 лева за всеки от ищците, представляваща неустойка за забава в периода от 16.08.2014 г. до 22.04.2015 г., ведно със законни лихви от 19.10.2015 г. до изплащането и вместо това е уважен иска в тази част.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопрозводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.

В изложение към касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като са цитирани съдебни решения.

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва съдебния акт страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима.

Въззивният съд е приел, че страните са обвързани от предварителен договор от 02.04.2013 г. за покупко-продажба на право на строеж и строителство на обекти в поземлен имот с идентификатор 51500.503.92 в [населено място], които изпълнителят следвало да предаде на „груб строеж” до 02.04.2014 г., като при забава продавачът дължи на купувача неустойка от 0,5 % от продажната цена. С допълнително споразумение от 13.07.2015 г. купувачите са се съгласили да получат други обекти вместо първоначално уговорените, като продавачът е декларирал, че е получил изцяло цената по сделката и признава, че е в забава от 466 дни. Според въззивния съд, при тези обстоятелства е възникнало вземане на мораторна неустойка срещу ответника, а възраженията му за нищожност поради липса на воля и противоречие с добрите нрави са неоснователни, тъй като не се оспорва автентичността на документа /предварителния договор/ и забавата на изпълнителя. С оглед законово предвидената стимулираща и гарантираща изпълнението функция на неустойката и запазването на обезщетителния й ефект, въззивната инстанция е уважила възражението за прекомерност на уговореното обезщетение за предвидимите преки вреди, поради което е уважила иска за неустойка до сумата от 37 500 лева на всеки ищец.

При проверка на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като касаторът не е поставил конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а е изложил съображения, че изводите на въззивния съд са направени в противоречие със съдебната практика, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

С дадените разяснения в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, се прие, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен, ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В случая, касаторът не посочва правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, което само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване, независимо дали са налице допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Ето защо, съображенията му за противоречие с практиката на Върховния касационен съд и цитираните съдебни решения в изложението по чл.284, ал.3 ГПК не дават основание за допускане на касационно обжалване.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 174 от 18.01.2017 г. по в.гр.д. № 479/2016 г. на Апелативен съд Б..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.