currdb:
Определение №575/06.12.2017 по дело №2013/2017 на ВКС, ГК, I г.о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 575

гр. София, 06.12.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 2013/2017 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. С., приподписана от адв. С. С., против решение № 8/16.01.2017 г. по в. гр. д. № 402/2016 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдено решение № 357/06.06.2016 г. по гр.д № 248/2015 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което са отхвърлени претенциите по исковете с правно основание чл. 108 ЗС против Д. С. П., Г. Д. С. и Д. Д. Б. да предадат владението, съответно на 67.58 кв. м., 75.00 кв. м. и 6.00 кв. м. от имота й, представляващ жилищна територия с площ от 0,864 кв. м., находящ се в местността „Г. река“, в землището на [населено място], съставляващ имот № 055002 по КВС на същото село, при граници и съседи: имот № 055008 – собственост на Д. П., имот № 276001 – друга селищна територия на [населено място], имот № 055018 – нива на Ц. С. и имот № 055017 – вътрешна река на Държавата – МОСВ.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа се, че съдът не е съдействал на страните за изясняване на фактите по делото, че заключенията по приетите експертизи са недостоверни, както и че и съдът е достигнал до неправилни изводи относно границите на имота, респективно противно на твърденията на жалбоподателката не е възприел, доводите , че процесните части от недвижимия имот се владеят от ответниците по исковете. Приложено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Ответните страни по жалбата Д. С. П., Г. Д. С. и Д. Д. Б. не са подали писмен отговор, в който да изразят становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена на 16.02.2017 г., преди влизане в сила на ЗИДГПК (ДВ бр. 86/2017 г.) и по арг. от § 74 ПЗР се разглежда по досегашния ред. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, с което съдът се е произнесъл по ревандикационен иск за защита правото на собственост, поради което настоящият съдебен състав я намира за редовна и процесуално допустима.

За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на I г. о. взе предвид следното:

Предмет на делото са субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС. С първоинстанционното решение № 357/06.06.2016 г. по гр. д. № 248/2015 г. по описа на Кюстендилски районен съд е прието за установено по предявените от Ц. Д. С., Е. Й. В. и С. Й. В. против Д. С. П., Г. Д. С. и Д. Д. Б. ревандикационни искове, че ищците по силата на земеделска реституция и правна сделка са собственици на недвижим имот: жилищна територия, с площ 0,864 кв. м., намиращ се в м. „Г. река“, в землището на [населено място], с № 055002 по КВС, при права 1/4 ид. ч. за Ц. Д. С. и 3/4 ид. ч. за Е. Й. В. и С. Й. В.. Със същото решение са отхвърлени исковете за предаване на владението, както следва: - против Д. С. П. за площ от 67.58 кв. м. от собствения им имот; - против Г. Д. С. за площ от 75.00 кв. м. от собствения му недвижим имот; - против Д. Д. Б. за площ от 6, 00 кв. м. от собствения й недвижим имот, които ответниците ползват без основание.

Въззивният съд е сезиран с жалба от Ц. Д. С., Е. Й. В. и С. Й. В. против решението, с което са отхвърлени исковете за предаване на владението. Окръжен съд Кюстендил е препратил към мотивите на първоинстанционния съд при условията на чл. 272 ГПК, но за да се произнесе по оплакванията на въззивниците е извършил собствена обоснована преценка на събраните писмени доказателства и приетите заключения по съдебно-техническата и разширената експертиза. Посочил е, че не се доказва завладяване от ответниците на претендираните части от имота на ищците. Заключенията на вещите лица, в които е посочена границата на имота на ищците, съдът е приел за аргументирани и обективни. Взето е предвид, че експертите са извършили измервания и са съобразили данните от регулационния план на селото и при съпоставяне с оригиналния кадастрален план. В резултат съдът е достигнал до извода, че не се доказва някой от ответниците да владее част от имота на ищците. Ц. Д. С., Е. Й. В. и С. Й. В. са обосновали претенциите си с твърденията, че собствениците на съседните имоти не съобразяват имотните граници и навлизат в имота им. Не е установено Г. Д. С. и Д. Д. Б. да са собственици на имоти, съседни на този на ищците, нито да са ползватели на такива. Имотът на ищците от запад граничи с имот с идентификатор 276001 – други селищни територии, по данни от представената от тях скица от 13.09.2012 г. По данни от комбинираната скица, изготвена от в. л. инж. С., от запад на имотът на ищците в урегулираната територия са УПИ V и УПИ ІV, за урегулиране на които са придадени части от бившия имот на ищците, които части не са им възстановени. Вещото лице при оглед и измерване е установило, че по границите на имотите на тези ответници са поставени огради, които съвпадат с регулационните линии.

Другият ответник Д. С. П. е собственик на съседен имот с № 055008, но не се доказва той да ползва площ извън тази на собствения му имот. Обратно с приетата разширена техническа експертиза е установено, че ищците владеят 78 кв. м. от имота на този ответник и въпреки, че в изпълнение на предходно решение, с което П. е осъден да им отстъпи 58 кв. м., са извършени трасировки на границата между двата имота и поставени колове за означаването й, ищците не са поставили ограда по тях, а владеят без основание част от имота на ответника.

Изложените фактически изводи са обусловили крайното разрешение за отхвърляне на исковете в частта, с която се иска предаване на владението на горепосочените части от имоти.

Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението, приложено към касационната жалба, е заявено, че са налице процесуалноправни въпроси, обуславящи допускането до касационно обжалване на решението на въззивния съд, но такива не са формулирани. Изложени са подробни съображения, обосноваващи доводи за неправилност на въззивното решение, които са идентични с оплакванията, поддържани в касационната жалба. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, сдържащи се в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от касационните основания за обжалване на атакуваното въззивно решение и тяхното разграничение следва да личи ясно. В изпълнение на своите правомощия за селектиране на касационните жалби ВКС може единствено да уточни и конкретизира формулираните въпроси, но не и да извлича такива от съдържанието на изложението. Липсата на формулиран въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на касационна проверка, без да се дължи произнасяне по наличието на допълнителните предпоставки.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8 от 16.01.2017 г. по в. гр. д. № 402/2016 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: