О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 212

София, 06.12.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ

гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

изслуша докладваното от съдията Балевска

гр. дело № 3439/2016 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 248 ал. 1 ГПК.

С молба вх. № 2158/ 27.07.2017 г. М. И. Х., чрез процесуалния му представител адвокат И. И. АК-Т., е поискал допълване Решение № 61 от 13.07.2017 г., в частта за разноските , съдържаща искане за определяне размера на дължимите държавни такси за първата съдебна инстанция по предявения от М. И. Х. срещу И. И. М. и К. И. Х. иск с правно основание чл. 346 ГПК вр.с чл. 12 ал. 2 ЗН. Молителят счита, че присъдената по реда на чл. 355 ГПК в полза на РС-Омуртаг държавна такса следва да бъде съобразена с резултата от касационното обжалване на въззивното решение по предявения в делбеното производство иск по сметки и постигнатия частично позитивен резултат в негова полза.

Насрещните страни И. И. М. и К. И. Х. не подават отговор и не вземат становище в срока по чл. 248 ал 2 ГПК.

Като разгледа подадената на молба и въз основа на данните по делото, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, намира същата за процесуално допустима, а по същество- основателна, поради следните съображения:

Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция. Съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции, като по аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК в обхвата на разноските се включват и платените от страната държавни такси. В производство по съдебна делба държаните такси за първата съдебна инстанция се определят по реда на чл. 355 ГПК и се присъждат в полза на съда с решението по извършване на делбата, като в хипотезата на предявен иск по сметки същите се дължат в зависимост от уважената част от иска. Ето защо при промяна в резултата при инстанционното обжалване на решението по чл. 346 ГПК, съответната съдебна инстанция при промяна в резултата следва наново да определи дължимите държавни такси за първоинстанционното разглеждане на делото.

В разглежданата хипотеза с постановеното по настоящото дело Решение № 61 от 13.07.2017 г. е отменено въззивно Решение от 02.06.2016 год. по гр. възз. д. Nо 72/2016 год. на ОС- Търговище , в частта по сметките, с която е потвърдено решението на първата инстанция по отхвърления иск на М. И. Х. срещу К. И. Х. и И. И. М. по чл. 12 ал. 2 ЗН и вместо него е постановено друго, с което К. И. Х. и И. И. М. са осъдени да заплатят на М. И. Х., всяка една - сума от по 5 833 лв., като искът е отхвърлен за разликата до предявения размер от 19 850 лева.

Настоящият състав на ВКС констатира, че доколкото с отмяната на въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение, отменителен диспозитив в частта за разноските не се дължи, касационната инстанция следва да определи дължимите в полза на РС – Омуртаг държавни такси в зависимост от окончателния изход на делото. Липсата на диспозитив относно дължимите разноски , налага произнасане с определение по реда на чл. 248 ГПК.

С оглед на горните съображения и на основание чл. 248 ал. 3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПЪЛВА по реда на чл. 248 ал. 1 ГПК Решение № 61 от 13.07.2017г., постановено по гр.д. № 3439/2016 год. на ВКС, II г.о. в частта за разноските, като по реда на чл. 355 ГПК:

ОСЪЖДА К. И. Х. от [населено място], [улица] ЕГН [ЕГН] и И. И. М. от [населено място] общ.О. ЕГН [ЕГН] да заплатят по сметка на Районен съд – Омуртаг сумата от 466, 64 лв. /четиристотин шестдесет и шест и 0,64 лв./ , представляваща държавна такса върху размера на уважената част от иска по чл. 12 ал. 2 ЗН

ОСЪЖДА М. И. Х. от [населено място] общ.О. ЕГН [ЕГН] да заплати по сметка на Районен съд – Омуртаг сумата от 327, 36 лв. /триста двадесет и седем и 0,36 лв./ , представляваща държавна такса върху размера на отхвърлената част от иска по чл. 12 ал. 2 ЗН

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: