О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№211

гр. София, 06.12.2017 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов

ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова

Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 4532 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК.

Делото е образувано по молба от 25.08.2017г., подадена от Й. И. Д. от [населено място], с която се иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на решение № 505 от 21.02.2003г. по гр.д. № 373/2002г. на 5-членен състав на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от нея молба за отмяна на основание чл. 231, б.“а“ ГПК на влязлото в сила решение № 2595 от 09.03.1998г. по гр.д. № 119/1997г. на Върховния касационен съд, IVг.о. С последното по реда на чл. 225 ГПК/отм., в редакцията до изменението в ДВ бр. 124/1997г./ е отменено решение от 28.10.1996г. по гр.д. № 859/1996г. на Софийския окръжен съд и вместо това е постановено ново, с което е признато за установено по отношение на молителката, че договорът за продажба на държавен недвижим имот, сключен между нея и Председателя на ИК на ОбНС [населено място] на 13.06.1987г. по реда на НДИ, е нищожен. Молителката иска отмяна и на решение № 414 от 20.10.1998г. по гр.д. № 234/1998г. на 5-членен състав на ВКС, с което е оставена без уважение подадената от нея молба за отмяна на основание чл. 231, б.“а“ ГПК на същото влязло в сила решение. Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК с оглед на снабдяването с новооткрити доказателства, с които не е могла да се снабди до момента.

Ответниците по молбата В. и Д. Н., чрез пълномощника адв. П. И. твърдят, че молбата за отмяна е недопустима и следва да се отхвърли, тъй като същата е подадена след предвидения в закона срок за това. Претендират разноски.

При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното:

На отмяна чрез извънредния способ по чл. 303 и сл. ГПК подлежат актове, които разрешават правен спор със сила на присъдено нещо, както и актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила решения, и за които законът не предвижда друг ред за защита. В този смисъл са Постановление на Пленума на Върховния съд № 2/1977г. и Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Целта на отмяната е преодоляване на формираната неправилно сила на пресъдено нещо на съдебния акт, когато този резултат се дължи на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК причини, както и възстановяване висящността на исковото производство.

С оглед на това, решенията на Върховния касационен съд, постановени в производство по отмяна чрез извънинстанционния способ по чл. 231 и сл. ГПК отм. , респ. по сега действащата уредба на чл. 303 и сл. ГПК, не могат да бъдат обект на молба за отмяна. Искането на молителката, в частта му касаеща двете решения на петчленни състави на ВКС, постановени в производство по чл. 231 ГПК отм. , е недопустимо и следва да се остави без разглеждане.

Годен обект за отмяна, като съдебен акт, разрешаващ правен спор със сила на пресъдено нещо, е решение № 2595 от 09.03.1998г. по гр.д. № 119/1997г. на Върховния касационен съд, IVг.о. Молбата за неговата отмяна обаче, също е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Актът е влязъл в сила с деня на постановяването му 09.03.1998г. и възможността да бъде атакуван по пътя на отмяната е изчерпана в рамките на пределния едногодишен срок по чл. 232, ал.1 ГПК отм. ., който е изтекъл преди влизане в сила на сега действащия ГПК. След изтичането на този срок не съществува законова възможност да се преценява правилността на съдебния акт по пътя на извънредния способ за отмяна. Именно по тези съображения е била оставени без разглеждане подадената от молителката втора по ред молба за отмяна - виж решение № 505 от 21.02.2003г. по гр.д. № 373/2002г. на петчленен състав на ВКС. Установените в новия процесуален закон правила и срокове за отмяна са неприложими спрямо решения, станали неотменими по преходния процесуален ред. В този смисъл са разясненията, дадени в т. 8 от Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГТК, с което е прието, че е недопустима молбата за отмяна на влязло в сила решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г отм. , подадена при действието на ГПК от 2007 г., ако преди влизането в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният срок по чл.232, ал.1 ГПК, отм. , както е в случая.

Ответниците по молбата В. Н. и Д. Н. имат право на направените разноски за производството, които възлизат на 600 лева за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Й. И. Д. от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение № 505 от 21.02.2003 г. по гр.д. № 373/2002г. на 5-членен състав на ВКС и решение № 414/20.10.1998г. по гр.д. № 234/1998г. на 5-членен състав на ВКС, постановени в производство по чл. 231, б.“а“ ГПК, както и на влязлото в сила решение № 2595 от 09.03.1998г. по гр.д. № 119/1997г. на Върховния касационен съд, IVг.о.

ОСЪЖДА Й. И. Д. от [населено място], [улица] да заплати на В. Н. и Д. Х. Н. от [населено място], [улица] сумата 600 /шестстотин/лева разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: