О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 574

София, 06.12.2017 г.Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1536/2017 година.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от И. Б. С., чрез адв. Д. Г., ВАК, против решение № 1563 от 7. 12. 2016 г. по гр. д. № 1896/2016 г. на ОС – Варна, ГО, 1 с-в, с което е потвърдено решение № 3039 от 25. 07. 2016 г. по гр. д. № 15088/2015 г. на РС – Варна, с което е отхвърлен предявеният от И. Б. С. срещу Р. Д. Д. иск с правно основание чл. 34 ЗС, за делба на апартамент № 4 с площ от 112, 96 кв.м., нанесен като самостоятелен обект с идентификатор 10135.5506.77.1.4. по одобрената КККР на [населено място], находящ се на втори етаж от жилищната сграда, построена в имот с идентификатор 10135.5506.77 по одобрената КККР, с адрес [населено място], [улица], състоящ се от входно антре, тоалетна, кухня-столова, дневна, коридор, баня с тоалетна, две спални и дрешник, заедно с прилежащото му избено помещение № 4 с площ от 9, 54 кв.м., както и на гараж № 2 с площ от 29, 11 кв.м., нанесен като самостоятелен обект с идентификатор 10135.5506.77.1.16 по одобрената КККР на [населено място], находящ се в същата сграда, между И. Б. С. и Р. Д. Д., при дялове по 1/2 ид.ч. за всеки от тях. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и допускане до делба на описаните обекти между страните по делото при равни дялове. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба Р. Д. Д., чрез адв. В. Х., изразява становище за правилност на въззивното решение и за липса на основания за допускане на същото до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от И. С. против Р. Д. иск за делба на процесните апартамент и гараж, съставът на съда е приел от фактическа страна, че Р. Д. и И. Д. са сключили граждански брак на 15. 01. 1984 г., прекратен с развод с решение от 23. 07. 2003 г. по гр. д. № 35/2003 г. на В.. Р. Д. Д. е придобил, на основание договор за дарение от 1. 06. 1989г., сключен с н.а. № 41/1989 г., 1/3 идеална част от правото на собственост върху недвижимия имот, върху който е построена жилищната сграда, в която се намират процесният апартамент и гараж. Дарението е извършено от родителите му Д. С. Д. и П. Р. Д.. Със същия нотариален акт последните са дарили 1/3 идеална част от правото на собственост и на дъщеря си М. Д. Х., при което са останали собственици общо на 1/3 идеална част от имота. На 6. 08. 1996 г., с н.а. № 29/1996 г., ответникът Р. Д., сестра му М. Х. и родителите му Д. и П. Д. са си учредили взаимно и безвъзмездно („без заплащане“) право на строеж върху самостоятелни обекти в процесната жилищна сграда, индивидуализирани съобразно одобрения архитектурен проект, като учреденото безвъзмездно в полза на Р. Д. право на строеж е върху процесните апартамент № 4 и гараж № 2. Със същия договор съсобствениците на парцела (Р. Д., М. Х., Д. и П. Д.) са учредили на Ю. П. Д., в качеството й на [фирма], право на строеж върху апартаменти, гаражи и магазини от жилищната сграда, която ще бъде построена върху имота, като всеки от обектите е индивидуализиран съгласно одобрен архитектурен проект. Срещу и за сметка на учреденото право на строеж Ю. Д., в качеството й на [фирма], се е задължила да построи със собствени средства цялата сграда, включително и обектите, върху които съсобствениците на терена са си учредили взаимно и безвъзмездно право на строеж, в напълно завършен вид. На 8. 12. 1998 г., с н.а. № № 179/98 г., 180/98 г., 181/98 г., 182/98 г., 183/98 г., 184/98 г. и 185/98 г. Ю. Д., като [фирма], прехвърля възмездно, чрез покупко-продажба, на Р. Д., Д. и П. Д., И. Д. (ищца), В. Х., Й. Л., К. М. и С. Г. правото на строеж върху 7 бр., находящи се в процесната жилищна сграда, сред които не фигурират процесните апартамент № 4 и гараж № 2. Продажбата на правото на строеж се отнася до апартаменти № № 1, 2, 3, 6, 10, 12, 13. На 29. 12. 1998 г., между Д. и П. Д., Р. Д. и М. Х., И. С. (ищцата), В. Х., Й. Л., М. Л., К. М., И. Б., С. Г. е сключен договор за съвместна дейност и сътрудничество с цел доизграждане на процесната жилищна сграда и обектите в нея, за които страните по договора имат учредено право на строеж. В чл. 11 и чл. 12 е постигнато съгласие обектите, за които собствениците на терена (Д. и П. Д., Р. Д. и М. Х.) са си учредили взаимно и безвъзмездно право на строеж с договора от 6. 08. 1996 г., сключен с н.а. № 29/96г. – апартаменти 5, 4, 11, 7 и 8 и гараж (магазин) 2 да се получат от тях в изграден и завършен вид, без да е необходимо за тези обекти собствениците на терена да заплащат някакви суми. За сметка на това, собствениците на парцела (Д. и П. Д., Р. Д. и М. Х.) са поели задължение да отстъпят идеални части от терена, съответстващи на съответния обект на сградата, на останалите съдоговорители (И. С. - ищцата, В. Х., Й. Л., М. Л., К. М., И. Б., С. Г.). Постигнато е съгласие страните по договора, без първоначалните собственици на парцела (Д. и П. Д., Р. Д. и В. Х.) да внесат 80 % от стойността на обектите, върху притежават право на строеж веднага, 10 % след довършване на грубия строеж и 10 % след приемане на акт – образец 16. За построяването на останалите обекти в сградата (извън апартаменти 4, 11, 7 и 8 и гараж 2) всеки от съдоговорителите е дължал пари и усилия. Представени са 68 бр. приходни касови ордери, установяващи внесени суми за обекти от сградата, но не и за процесния апартамент и гараж. Сградата е била построена в груб строеж през 1999 г., а на 30. 01. 2001 г. е издаден акт – образец 16, с който е разрешено ползването й. В периода юли 1999 г. - януари 2001 г. , с н.а. № № 17/01г., 112/2000г., 98/2000 г., 118/99 г., 81/2000г., Д. и П. Д., Р. Д., И. Д., В. Х., К. М., Й. Л., М. Л., С. Г., И. Г. са продали на лицата И. С., Севдалин Ц., М. С., Б. К., С. С. апартаменти в строеж с номера 1, 2, 13, 10, 12. Сред тях не фигурират процесните апартамент № 4 и гараж № 2.

От правна страна съставът на въззивния съд е приел за допустимо в делбено производство да се разгледа възражение по чл. 23 СК, съотв. чл. 21 СК отм. . Позовал се е на решение № 278 от 25. 05. 2010 г. по гр. д. № 4147/2008 г. на ВКС, 4 г.о. и цитираните в него решение № 811 по гр.д. № 566/2005 г. на ВКС, 1 г.о. и решение № 818 по гр.д. № 664/97г. на ВКС. Приел е, че в случая направеното от ответника възражение в посочения смисъл е основателно, тъй като и апартаментът и гаражът, предмет на иска за делба, са били придобити изцяло срещу лично имущество на съпруга Р. Д. – притежаваната само от него 1/3 идеална част от недвижимия имот, върху който е построена процесната жилищна сграда, придобита по дарение от родителите му и съставляваща негово лично имущество по смисъла на чл. 20 СК отм. . Освен прехвърляне на собствеността върху тази 1/3 идеална част от парцела, за придобиване на апартамента и гаража не са влагани никакви средства. Приел е, че след като апартаментът и гаражът са изключителна собственост на ответника Р. Д., то искът за делба е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му, с твърдения, че със същото недопустимо е разгледано възражение по чл. 23 СК, съотв. чл. 21 СК отм. .

Настоящият състав намира, че не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо на посоченото основание. Съгласно чл. чл. 342 и 343 ГПК, в първата фаза на делбеното производство е допустимо всеки от съделителите, чрез иск или възражение, да въведе в предмета на делото спорно преюдициално правоотношение, разрешаването на което ще е от значение при извършване на преценката има ли съсобственост върху вещите, чиято делба се иска, и какви са правата на съсобствениците. Пълна или частична трансформация може да се заяви в първата фаза на делбеното производство както чрез установителен иск по чл. 23, ал. 1 и ал. 2 СК, съотв. чл. 21, ал. 1 и ал. 2 СК отм. , така и чрез възражение. В случай на уважаване на възражението за пълна трансформация, искът за делба следва да се отхвърли, а при уважаване на възражение за частична трансформация, делбата следва да се допусне, като частичната трансформация се съобрази при определяне квотите на съделителите. В този смисъл е практиката на ВКС, създадена по отменения и действащия ГПК. Цитираните от жалбоподателката И. С. решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК (решение № 384 от 18. 01. 2016 г. по гр. д. № 6443/2014 г., 4 г.о., решение № 13 от 16. 02. 2016 г. по гр. д. 3888/2015 г., 3 г.о. и решение № 114 от 8. 10. 2015 г. по гр. д. № 1641/2015 г., 2 г.о.) не съдържат извод в обратния смисъл. Същите са и неотносими към коментирания проблем, тъй като никое от тези решения не е постановено по иск за делба.

Другият поставен в изложението въпрос е свързан със задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения и доводи на страните. Твърди се, че приетото от състава на окръжния съд по този въпрос противоречи на решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК (постановени по граждански дела № № 1975/10 г., 4 г.о., 1163/10г., 1 г.о., 196/14 г., 3 г.о., 1783/09 г., 4 г.о.1609/14 г., 4 г.о.), както и на ТР № 1/4. 01. 2001 г., т. 19 – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така твърдяното противоречие не е налице. Въззивният съд е изложил собствени фактически и правни изводи, касаещи спорното право, обсъдил е всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разгледал е всички релевантни доводи и възражения на страните. Мотивите към решението отразяват решаваща правораздавателна дейност на въззивната инстанция като инстанция по същество.

В обобщение, не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1536 от 07. 12. 2016 г. по в. гр. д. № 1896/2016 г. на Варненския окръжен съд, ГО, 1 с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: