О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№214

София, 06.12.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито заседание на пети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов

ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова

Веселка Марева

изслуша докладваното от съдията Веселка Марева ч. гр. дело № 4060 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на С. С. Х. от [населено място] срещу определение № 14 493 от 11.07.2014 г. по ч.гр.д. № 9929/2014 г. на Софийския градски съд, IV с-в, частта му, с която е потвърдено определение № 53 от 03.10.2012 г., постановено по гр.д.№ 32437/2010 г. на Софийския районен съд за прекратяване на производството по делото поради оттегляне на иска.

Жалбоподателката счита определението за неправилно и необосновано. Сочи, че в молбата за оттегляне на иска не е уточнено кой от всички предявени искове се оттегля; обръща внимание, че ищцата е заявила, че „оттегля предявения иск”, а съдилищата в постановените актове са посочили, че тя „оттегля предявените искове”, което създава неяснота. Освен това намира, че е налице празнота в закона по отношение срока, в който следва да се проведе първото съдебно заседание по делото - в случая такова не е проведено повече от две години от завеждане на делото. В молбата, с която изпълнява дадените указания за излагане на основания за допускане на касационно обжалване, жалбоподателката сочи, че в определението е решен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Ответните страни не са представили отговори на частната касационна жалба.

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, установи следното:

С обжалваното определение е потвърдено определение № 53 от 03.10.2012 г. за прекратяване на производството по гр.д.№ 32437/2010г. на Софийски районен съд поради оттегляне на исковете. За да потвърди обжалваното определение, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е бил сезиран от В. Б. И. с искова молба от 01.07.2010г., уточнена с молби от 23.09.2010г., 12.11.2010г. и 23.02.2012г. срещу множество ответници, сред които и частната жалбоподателка, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата е собственик на основание покупко-продажба и придобивна давност на УПИ VІІ-1530б и УПИ VІ-1530, 1530а в кв. 24 по рег. план на [населено място] - вилна зона, м. „Т. Рид“, при посочени граници. С молба от 3.10.2012 г., преди провеждане на първо открито съдебно заседание по делото, ищцата е заявила, че оттегля предявените искове и желае прекратяване на производството, което е извършено от първоинстанционния съд.

Софийски градски съд е посочил, че съгласно чл. 232 ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото, т.е. до края на първото заседание по делото. Това право на ищеца е безусловно и не зависи от становището на ответниците, а съдът е длъжен да прекрати делото поради десезирането му със спора. Съдът е намерил за ирелевантни изтъкнатите от частната жалбоподателка доводи, че спорът за собственост е останал неразрешен и е посочил, че правата на ответниците не са нарушени по никакъв начин, тъй като те също могат да заведат иск за разрешаване на спора.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че такива не са налице.

Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки, визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/ в редакцията до изменението в ДВ бр. 86/2017г./. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС посочването на значимия за конкретното дело правен въпрос е задължение на касатора /частния жалбоподател/ и липста на такъв е достатъчно основание да бъде отказано допускането на касационен контрол. В случая С. Х. не е формулирала конкретен правен въпрос, който да има характеристиките на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК /в приложимата редакция преди изменението в ДВ бр.86/2017г./. Развитите съображения, че в молбата по чл. 232 ГПК не е посочено изрично кой от субективно съединените искове се оттегля; че е налице непълнота в закона по отношение на неопределеността на срока, в който следва да се насрочи и проведе първото по делото съдебно заседание, поради което „текстът на чл. 232 ГПК е ясен и недвусмислен, но са налице обстоятелства от съществено значение за правилното прилагане на закона и необходимост от усъвършенстване и развитие на законодателството”, представляват оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд, а не правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК/в посочената редакция/.

В допълнение, твърдението на жалбоподателката, че е налице необходимост от произнасяне на ВКС с оглед осигуряване на точното прилагане на закона и развитието на правото, не е обосновано. Разпоредбата на чл. 232 ГПК е точна и ясна /самата жалбоподателка признава това/. Оттеглянето на иска е процесуално действие на ищеца, с което той десезира съда с правния спор, като запазва възможността да заяви претенцията си с нов иск. То може да се предприеме по всяко време докато делото е висящо, а ако се предприема до приключване на първото по делото заседание, не е необходимо съгласието на ответника. В конкретния случай не съществува съмнение, че волята на ищцата В. Б. И. е за прекратяване на производството по делото в неговата цялост, а именно по отношение на всички субективно съединени искове, т.е срещу всички ответници.

Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд, в обжалваната част.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №14493 от 11.07.2014 г. по ч. гр. д. № 9929/2014 г. на Софийски градски съд по частната касационна жалба на С. С. Х..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

Ключови думи