О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 587

гр. София 06.12.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ч.гр.дело № 4411/2017 год.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Й. Й. С. против определение № 333/05.07.2017 г. по ч.гр.д № 2121/2017 г. по описа ВКС, IV г.о., с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба вх.№ 3559/11.04.2017 год. против определение № 128/29.03.2017 г. по гр.д. № 859/2015 г. на Окръжен съд – Велико Търново. В частната жалба не се съдържат конкретни оплаквания в какво се състои порочността на обжалвания съдебен акт.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от П. Ц. Т..

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното определение предходният състав на ВКС е приел, че подадената частна касационна жалба е недопустима на основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 2 ГПК /в ред. преди изменението с ДВ бр. 86/2017 г./. Посочено е, че производството по първоинстанционното гр.д. № 1744/2014 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица е образувано по искова молба на Й. Й. С., с която е предявена претенция с правно основание чл. 240 ЗЗД за сумата от 250 евро.

Определението е правилно.

Разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК /в ред. преди изменението с ДВ бр. 86/2017 г./ е приложена според точния смисъл на закона, като е съобразено, че критерият за определяне допустимостта на самото касационно производство е цената на иска - при изискване за минимален праг от 5000 лв., а съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.Цената на иска се определя към момента на предявяване на исковата молба,а според чл.69,ал.1,т.1 ГПК цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. Процесуалните гражданско-правни норми, уреждащи възможността определен съдебен акт да бъде обжалван, както и условията и сроковете за това са императивни и съдът и страните са длъжни да се съобразяват с тях.

Настоящият тричленен състав споделя изцяло, като правилни изводите за недопустимост на касационното обжалване, поради което определението следва да бъде потвърдено.

Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 333/05.07.2017 г. постановено по ч. гр.д № 2121/2017 г. по описа ВКС, IV г.о.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: