Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3

1994_17_opr_288_partage_I_5(2)zvsoni

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 573

София, 06.12.2017 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 15.11.2017 г. в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Владимир Йорданов

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело N 1994 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e образувано по касационна жалба на С. Н. Б.-И., М. И. Б. и П. Н. Б., конституирани от въззивния съд с определение № 48 /18.01.2017 г. на мястото на починалия в хода на производството въззивен жалбоподател Н. П. Б.., срещу въззивно решение № 62 от 09.02.2017 г. по възз. гр. д. № 682 /2016 г. на Софийски окръжен съд, г. о., с което е потвърдено решение № 60 /29.02.2016 г. по гр. д. № 719 /2015 г. на Ботевградски районен съд, г. о., в обжалваната част, с която е допусната до делба площ от 4.396 дка от имот № 054092, ЕКАТТЕ 58030, представляващ реална част от нива шеста категория в м. „Е.“ в землището на [населено място], цялата с площ 6.437 дка.

Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.

Насрещните страни М. П. Б., И. П. Б., Б. П. Б. и В. П. Б. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Твърдят, че в изложението на основанията за допускане до касационно обжалване не са формулирани правни въпроси по смисъла на ТР 1 /19.09.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а фактически, които изискват преценка на събраните по делото доказателства и на правилността на извършените съдопроизводствени действия, което по същността си е проверка на правилността на решението.

Жалбата е допустима съгласно чл.280,ал.2 ГПК(в редакцията преди измененията с ДВ бр. 86 от 28.10.2017 г.), тъй като с обжалваното въззивно решение е потвърдено решение по неоценяем иск за съдебна делба във фазата по допускането на делбата..

Въззивният съд е препратил към мотивите в решението на първоинстанционния съд. В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

Въз основа на доводите във въззивната жалба и на анализ на представените по делото писмени доказателства въззивният съд мотивирано приема, че правото на собственост върху процесния имот е възстановено на наследниците на П. Б. Т. с решение на ОСЗ - П. от 17.03.2010 г.. Това е единственият представен по делото акт на ОСЗ за възстановяване на спорния имот. Той има конститутивно действие. Едва след този момент е било възможно придобиването на имота по давност, но давностният срок не е изтекъл до момента на завеждане на делбеното дело - 10.07.2015. При този извод и (единствено) за пълнота на изложението въззивният съд приема, че събраните по делото свидетелски показания сочат по-скоро на разпределение на ползването на наследствените имоти между страните, а не на разпределение на собствеността (на владението).

В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателите излагат (дословно) следните въпроси, като твърдят, че са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и на други решения на съдилищата - основания по чл.280,ал.1, т.1 и т.2 ГПК (в редакцията преди измененията с ДВ бр. 86 от 28.10.2017 г.):

1. На 02.11.1998 г. започнала ли е да тече придобивната давност на имот 054027 с площ 5.759 дка?

2. Продължилото повече от 10 години владение на реално обособена част от процесния имот в размер на 4.396 дка довело ли е до придобиването му по давност?

Към изложението са приложени Тълкувателно решение № 1 /2012 г. по т.д. № 1 /2012 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 1365 /01.03.2017 г. по гр.д. № 6056 /2014 г. на СГС, действащ като първа инстанция, в което е посочено, че подлежи на обжалване, но за което не се твърди и не се представят доказателства да е влязло в сила и Определение № 144 от 09.03.2017 г. по гр.д. № 3731 /2016 г. на ВКС, I г.о., постановено в производство по чл.288 ГПК,с което не е допуснато касационно обжалване.

Въпросите не са правни, по смисъла на чл.280,ал. 1 ГПК, така както е разяснено в ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС. А са фактически въпроси по конкретното дело. Точно както твърдят ответниците в касационното производство, отговорите на така формулираните въпроси изискват преценка на събраните по делото доказателства и на правилността на извършените съдопроизводствени действия, което по същността си би представлявало проверка на правилността на решението

А за втория въпрос може да се добави, че е основан на фактическите твърдения на праводателя на жалбоподателите, на които е основал претенцията си за придобиване по давност, които въззивният съд не е приел за установени по делото.

От изложеното следва извод, че не са осъществени основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Към това и отново единствено за пълнота може да се добави и че решаващия извод на въззивния съд че процесният имот не е могъл да бъде придобит по давност (от наследодателя на жалбоподателите, който е съсобственик), е, че от момента на възстановяване на собствеността до момента на завеждането на делото не е изтекъл срокът за придобиване на имота по давност (по чл.79,ал.1 ЗС). Този извод не е в противоречие с приетото в посоченото ТР № 1 /2012 г. по т.д. 1 /2012 г. на ОСГК на ВКС, че презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случая (безспорно между страните) съсобствеността произтича от земеделска реституция в полза на наследниците на собственик, при което упражняването на фактическата власт върху земеделския имот не изключва владението на останалите възстановени собственици.

Решаващият извод не е в противоречие и с приетото в посоченото първоинстанционно решение, за което няма данни да е влязло в сила и с приетото в посоченото определение на ВКС, постановено в производство по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, които съгласно приетото с ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, не представляват съдебна практика, противоречието с която да обоснове основание по чл.280,ал.1 ГПК.

С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски, а искането на насрещните страни М. П. Б., И. П. Б., Б. П. Б. и В. П. Б. да бъдат осъдени жалбоподателите да им заплатят направените по делото деловодни разноски за процесуално представителство в размер на 800 лева, съгласно представен списък за разноски е основателно и доказано с представения договор за процесуално представителство, в който е удостоверено уговарянето заплащането на сумата.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 62 от 09.02.2017 г. по възз. гр. д. № 682 /2016 г. на Софийски окръжен съд, г. о..

Осъжда С. Н. Б.-И., М. И. Б. и П. Н. Б. да заплатят на М. П. Б., И. П. Б., Б. П. Б. и В. П. Б. сумата 800 (осемстотин) лева, представляващи разноски за процесуално представителство в настоящото производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Ключови думи