Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3

2082_17_opr_288_108_zs

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 572

София, 06.12.2017 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 22.11.2017 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Владимир Йорданов

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело N 2082 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e oбразувано по касационна жалба на Л. Д. К. срещу въззивно решение № 40 от 07.03.2017 г. по възз. гр. д. № 7 /2017 г. на Кюстендилски окръжен съд, г. о., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 571 от 04.11.2016 г. по гр.д. № 1075 /2015 г. на Кюстендилския районен съд, с което: срещу жалбоподателя Л. Д. К. е уважен иск на К. С. Ч. с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението на недвижим имот – реална част с площ от 98 кв.м. от овощна градина от 2 декара в местността „Р.“, заснета като поземлен имот № 004076 по плана за земеразделяне на [населено място], индивидуализирани в решението и жалбоподателят е осъден да заплати сторените от последния разноски по делото.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.

Насрещната страна К. С. Ч. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр.50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.

Въззивният съд е намерил за неоснователни доводите във въззивната жалба на Л. К. и след обсъждане на събраните по делото доказателства е изложил изводите си за правилността на първоинстанционното решение и основателността на иска по чл.108 ЗС за реална част от земеделския имот. Въззивният съд е приел следното: Ответникът не оспорва, че процесният имот е собственост на ищеца и че стопанисва съседен имот (имотите са индивидуализирани от съда). Ответникът оспорва, че е навлязъл и че упражнява фактическа власт върху реална част от имота на ищеца - твърди, че частта, върху която упражнява фактическа власт, не е част от имота на ищеца. Собствеността на имота се установява от събраните по делото писмени доказателства, които са обсъдени. Ищецът е инициирал пред кмета процедура по чл.34 ЗСПЗЗ, в която е назначена от кмета комисия е установила (в протокол) навлизането от ответника в реална част от имота на ищеца, която е заградил. Заповед за изземване по чл.34 ЗСПЗЗ не е издадена. Навлизането от ответника в имота на ищеца и упражняването на фактическа власт върху реална част от него е установено по делото със заключение на СТЕ, изготвено въз основа на представените по делото доказателства и проверка на място на трасираните граници на поземления имот на ищеца и на съседните имоти и заснемане и отразяване върху скица на границите на имота на ищеца и на спорната част (скицата е неразделна част от първоинстанционното решение).

Жалбоподателят е извел следните правни въпроси, които твърди, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание по 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. Допустимо ли е заличаване на допуснати вече доказателства, без каквито и да било мотиви и въпреки изричното ми (на жалбоподателя) противопоставяне?

Въпросът не е обуславящ, въззивният съд не е изключил от доказателствения материал допуснати по делото доказателства, нито е постановил определение, с което да е отменил определение за допускане на доказателства по делото, а обратно – основал е решението си на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства.

2. Допустимо ли е воденето на иск при наличие на специалната разпоредба на чл.34 от ЗСПЗЗ?

Настоящият състав намира, че няма съмнение за недопустимо произнасяне от въззивния съд, както и от първоинстанционния, които са разгледали и уважили иска по чл.108 ЗС. Предвидените в разпоредбата на чл.34 ЗСПЗЗ правомощия на кмета на общината не представляват отрицателна процесуална предпоставка (процесуална пречка) за предявяването на искове по чл.108 ЗС за защита на правото на собственост.

3. Допустимо ли е трасиране границите на имот от обслужваща фирма, с което се изменят границите на имота и местоположението на полски път в землище по КВС без надлежна заповед от Министъра на земеделието (респективно от началника ОСЗ)?

Този въпрос не е обуславящ. По делото не е установено изменение на границите на собствения на ищеца имот, а точното им местоположение, както и точното местоположение на спорната реална част, която се намира в собствения на ищеца имот. Двете инстанции са ги установили въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства и въз основа на изготвеното заключение на СТЕ и са изложили мотиви за своите доказателствени изводи.

Обуславящи по делото са въпросите дали е установено местоположението на спорната реална част от земеделския имот, чия собственост е, кой упражнява фактическа власт върху нея и на какво основание.

Към изложеното може да се добави и че жалбоподателят не е обосновал предпоставките на основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, на което се е позовал – значението на въпросите му за точното прилагане на закона и за развитието на правото, така, както са разяснени в т.4 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС: не е обосновал да е създадена съдебна практика, поради неточно тълкуване на конкретна правна норма, нито необходимост от осъвременяване на тълкуването на правна норма с оглед изменение в законодателството и обществените условия, нито неяснота, непълнота или противоречие на закона (на правни норми), нито липсата на съдебна практика по конкретна правна норма.

От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Искането на насрещната страна К. С. Ч. за осъждане на Л. К. да му заплати направените разноски за процесуално представителство е основателно и доказано за сумата 500 лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 40 от 07.03.2017 г. по възз. гр. д. № 7 /2017 г. на Кюстендилски окръжен съд, г. о.

Осъжда Л. Д. К. да заплати на К. С. Ч. сумата 500 (петстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.