№ 1136

гр.София, 06.12.2017г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: светла бояджиева

ЕРИК ВАСИЛЕВ

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2639 описа за 2017год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Обжалвано е решение от 24.02.2017г. по гр.д.№629/2016г. на ас В. , с което е уважен иск с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ.

Жалбоподателите –Н. Р. Б., Г. И. Х. и [фирма] чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Молят да се допусне касационно обжалване.

Ответникът /КОНПИ/, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение .

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил иска на КУИППД /Комисията/ с правно основание чл. 74 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, на стойност 535 624,12 лева.

Установено е по делото, че с Присъда № 19/ 26. 03. 2014 г. по нохд № 406/ 14 г. по описа на ОС Разград Н. Р. е била призната за виновна в това, че за времето от 01.01.2008 г. до 30.04.2013 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения, като не е подала годишна данъчна декларация, изискуема по чл. 50 от ЗДДФЛ - за 2007 г. данъчни задължения в размер на 39 064, 88 лв., за 2008 г. данъчни задължения в размер на 4226, 20 лв., за 2009 г. данъчни задължения в размер на 3711, 37 лв., за 2010 г. данъчни задължения в размер на 3 766, 85 лв., за 2011 г. данъчни задължения в размер на 1414,48 лв., и за 2012 г. данъчни задължения в размер на 133, 51 лв. като общо данъчните задължения са в особено големи размери – 52 317, 29 лв. – престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и е осъдена на лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение е отложено за срок от три години. Със същата присъда е призната за виновна и за това, че за времето от 26. 09. 2008 г. до 30. 09. 2011 г. в [населено място], действайки в условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, изискуема по чл. 7 ЗСПД и чл. 17 ППЗСПД и молба - декларация за получаване на целева помощ за ученици, изискуема по чл. 10а ЗСПД е получила без правно основание чуждо движимо имущество – пари в общ размер на 2300 лв. , собственост на Агенция са социално подпомагане – [населено място] с намерение да го присвои, като до приключване на съдебното следствие получената парична сума е върната, с което е осъществен състава на чл. 212б, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 212, ал. 1, пр. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 НК и е осъдена на 1 год. и 4 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години. Определено е общо наказание на осн. чл. 23 НК лишаване от свобода от три години, изпълнението на което е отложено по чл. 66 от НК за срок от три години.

Констатирано е, че с Решение 267/01.07.2015г. на КОНПИ е образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД на КОНПИ - В. уведомление от Окръжна прокуратура - Р. с per. № 656/13/30.12.2013 г. с вх.№ Т./УВ-163/21.01.2014 г. и постановление за привличане на обвиняем от 18.12.2013 г. на лицето Н. Р. за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 и по чл. 212, ал.1, пр.1 т НК по досъдебно производство № 299/2012 г. по описа на ОД на МВР- Р., пр. пр. № 656/2013 г. по описа на Окръжна прокуратура Р., за това че през периода от 01.01.2008 г. до 30.04.2013 г. в Р., действайки в условията на продължавано престъпление - на шест пъти в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 52 317, 29 лева - престъпление по чл.255, ал.З във вр. с ал.1, т.1, пр. 1 и пр.2 от НК, както и за това, че за времето от 26.09.2008 г. до 30.09.2011 г. в [населено място], действайки в условията на продължавано престъпление чрез използване на документи с невярно съдържание - молби декларации за получаване на месечни помощи за дете подадени пред служители на дирекция „Социално подпомагане- [населено място] е получила без правно основание за периода 26.09.2008 г. до 30.09.2011 г., чуждо движимо имущество­пари в общ размер на 2 300 /две хиляди и триста/ лева, собственост на Дирекция „Социално подпомагане- [населено място] с намерение да го присвои престъпление по чл.212, ал.1, пр.1 от НК. Прието е, че престъплението попада в обхвата на чл. 22, ал. 1 т. 18 от ЗОПДНПИ

Съдът е взел предвид заключение на съдебно - счетоводна експертиза според което жалбоподателите имат доходи от трудови и приравнени на тях првоотношение -12 634,46 лева, кредити 37800 лева, доходи от социални плащания, продажба на недивжими имоти и МПС- 62 514,46лева, обичайни разходи 118 010,57 лева, разходи за пътувания в чужбина 9788,93 лева. Съдът е посочил, че възприема вариант втори от заключението , според който общо придобито имущество и доходи на жалбоподателите е в размер на 555 954,44лева лева-покупка на недвижими имущество, МПС -та, погасени кредити, вноски по банкови сметки от чужбина, имущество на Е. /на съпруга/, а чистият доход е отрицателна величина – минус 125 156,33 лева, като придобитото имущество надвишава с 649 524,29 лева доходите по първия вариант от заключението , а е в размер на 681 117,77 лева по втория вариант, където е приета по-висока пазарна цена на придобитото имущество.

От събраните по делото гласни доказателства е установено, че през 90-те години и след 2000 г. Г. И. работел периодично в А. и Г., по около 3 месеца, печелел по 2 000 – 2 500 евро и се завръщал в страната, като се занимавал се със строителство, работел и като ел. техник в А., а Н. Р. има общо плащания от трудови правоотношения и социални плащания в размер на 62 514,46 лева /регистрирана е била като земеделски производител -тютюнопраизводител/, работила по трудов договор само от януари до юли 2003г. Констатирано е, че същата е получила от чужбина валутни преводи в размер на 387 639,06 лева.

Съдът е е приел, че е налице незаконно придобито имущество, по смисъла на чл. 62 ЗОПДНПИ и на чл. 1, ал. 2 от закона, в който е заложена презумпцията, че за незаконно придобито имущество се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник и е налице значително несъответсвие между стойността на имуществото и нетния доход на проверяваното лице/лица.

Съдът е приел, че сумата 387 639, 06 лв. , която жалбоподателката е получила чрез системата W. u. и M. от трети лица от различни държави, не представлява законен източник на средства. Посочил е, че съобразно §1, т. 4 от ДР на ЗОПДНПИ, Доходи, приходи и източници на финансиране са: възнаграждение, получено от лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването на които е установен законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването на които е установен законен източник, от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица, както и всякакви други доходи, приходи и източници на финансиране.“. Възприел е даденото разрешение в практиката на ВКС, че законни са всички приходи, за които страната може да докаже основание за получаването им. Позовал се е на приетото в мотивите на решение №13/13.10.2012г. по конс.д.№6/2012г на Конституционния съд на РБ, че на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения. Посочил е, че значително несъответствие по смисъла на закона е налице, когато то не може да бъде оправдано със законните източници за забогатяване, следователно по метода на изключването следва да се приеме, че произходът на забогатяването е незаконен, като страната може да докаже всякакви неизброени източници на доход в §1, т.4 ЗОПДНПИ, като свободната стопанска инициатива, упражняването на свободна професия, възнаграждението за законно положен труд, наследяването и др., стига те да са правно допустими. Прието е, че в случая е налице твърдение за извършени дарения и дадени заеми по отношение на сумите, преведени от различни лица в полза на въззиваемите от няколко чужди държави, но няма конкретно доказан допустим източник на доход за нито един от тези преводи.

Съдът е счел, че при отрицателен нетен доход е налице значително несъответствие по смисъла на §1, т.7 ЗОПДНПИ между дохода, който е отрицателната величина – минус 125163,33 лв. и стойността на придобитото имущество в проверявания период – 555 854,44 лв., или несъответствието е в размер на - минус 681 117, 77 лв., значително над минималния размер от 250 000 лв.

При тези данни съдът е увежил изцяло предявения иск.

В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: задължителни ли са влезлите в сила съдебни актове в наказателното или административно производство за гражданския съд при установяване вида на източника по чл.1, ал.2 ЗОПДНПИ и определението за доходи, дадено в пар.1, т.4 ЗОПДНПИ съвпада ли с понятието посочено в чл.35, т.6 от Закона за дохидите на физическите лица. Поддържат, че са налице основания по чл.280, ал.1, 1- 3 ГПК / ред дв.в.бр.59 от 2007г/. Представя решение от 05.07.2016г. по гр.д.№256/2016г. на АС Варна, без отбелязване да е влязло в сила, поради което не следва да се съобразява при преценката за допустимост на касационното обжалване /в тази насока е тълкуването, дадено с ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.

Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по поставените от жалбоподателите въпроси и на сочените от тях основания. В практиката се приема, че необходимостта от връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото, с оглед ТР № 7/2013 г. по тълк. дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС се отнася за приложното поле на отменения ЗОПДИППД, а не за сега действащия ЗОПДНПИ, по който се развива настоящото производство и според който отнема имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник, а не само имуществото, придобито от престъпна дейност. Законовите разпоредби сочат, че не е необходимо да има връзка между извършеното престъпление от страна на проверяваното лице и придобитото от него имущество. В новия ЗОПДНПИ, престъпната дейност е само повод за образуване на проверката от комисията (за да не е проверката произволна), като впоследствие подлежащите на изследване от комисията предпоставки за отнемането на имущество са откъснати от наказателното производство и неговият изход няма значение за изхода на производството по отнемане на незаконно придобито имущество.

Жалбоподателите не посочват влезли в сила решения, които да дават противоречиво разрешение на поставените правни въпроси.

Що се касае до въпроса за понятието „доходи” , дадено в пар.1, т.4 ЗОПДНПИ съвпада ли с понятието посочено в чл.35, т.6 от Закона за дохидите на физическите лица, то същият е ирелевантен, доколкото не е спорно, че доходът влиза в общото понятие за имущество по смисъла на ЗОПДНПИ и противоречие между двете понятия /особено в нормите, с които се дава легално определение за съдържанието им/ не съществува. ЗОПДНПИ е специален закон и е приет с определена цел – да уреди условията и редът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество, която цел оправдава необходимостта от влагане на точно определено съдържание на използваните в закона понятия, за които е възможно да са различни от тези, употребени и легално определени в други закони.

На основание чл.78, ал.8 ГПК жалбоподателите следва да заплатят на ответника сумата 100 лева разноски –юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Предвид изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.02.2017г. по гр.д.№629/2016г. на ас В..

ОСЪЖДА Н. Р. Б., Г. И. Х. и [фирма] ДА ЗАПЛАТЯТ ОБЩО на /КОНПИ/ 100 лева разноски пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: