О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 213

гр.София, 06.12. 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 4425/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. В. И., [населено място], чрез адвокат В. П., срещу определение № 20938/14.08.2017 г. по ч. гр. д. № 5334/2017г. на Софийски градски съд.

В изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната жалба е приложено изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулирани са въпроси относно това доколко липсата на реквизити по чл. 6 ПВ /Правилник за вписванията/ обуславя отказа на съдията по вписванията да впише исковата молба и как следва да бъде определена дължимата държавна такса за вписване на искова молба за съдебна делба. Поддържат се основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:

С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба от 07.04.2017г. срещу определение № 217/24.03.2017г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е постановен отказ за вписване на искова молба за съдебна делба.

Въззивният съд е приел, че отказът за вписване е законосъобразен, тъй като не са спазени изискванията на чл. 6, ал. 1, б. „а“ ПВ и липсват данни за събрана държавна такса за исковата молба, представена за вписване. Констатирал е, че частният жалбоподател е предявил пред Софийски районен съд иск срещу Т. А. К. за съдебна делба на недвижим имот - апартамент заедно с таванско помещение 7 и избено помещение 8, находящ се в [населено място]. Подал е заявление за вписване на исковата молба за съдебна делба, която е заведена с номер 8025894/07.12.2016г. в СРС, на основание чл. 114, б.“в“, вр. чл. 112 ЗС. Въззивният съд се е позовал на т.6 от ТР7/2013г., ОСГК, ВКС като е приел, че проверката, която съдията по вписване извършва съгласно чл.32а, ал.1 ПВ относно това дали представениян за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Отказът на съдията по вписванията при Софийски районен съд е постановил отказ за вписване е мотивиран с липсата на номер на образувано дело по представената за вписване искова молба, непълната индивидуализация на страните, съгласно чл. 6, ал. 1, б. „а“ ПВ - не е посочено ЕГН, и липсата на данъчна оценка на имота, което препятства определянето на цената на иска, респективно на таксата за вписване.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., приема, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 за допускане касационно обжалване на определението, поради следното:

Съгласно ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване, касаторът следва да формулира правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. При посочените в изложението основания е необходимо отговорът, който е дал въззивният съд да е в противоречие със задължителната практика на ВКС, въпросът да е разрешаван противоречиво от съдилищата, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

По първия поставен въпрос жалбоподателят твърди противоречие с определение № 266/08.10.2015 по дело № 3726/2015 на ВКС, ГК, ІІ г.о. и с ТР № 3/2009г., ОСГК, ВКС. Относно липсата на ЕГН е изложено, че липсва съдебна практика, което обосновава извода за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Въпросът за липсата на реквизити е от обуславящо значение за изводите на въззивния съд. Същият обаче не обосновава специалната предпоставка за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, тъй като не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Посочените от жалбоподателя определения се отнасят до случаите, в които вписването на исковата молба е постановено от съд. Съдията по вписванията не може да проверява редовността на акт, който изхожда от или чието вписване е наредено от съда. В настоящия случай заявлението за вписване на исковата молба е подадено от жалбоподателя, без разпореждане на съда за вписването и. Приетото от въззивния съд съответства на ТР №7/2013г., ОСГТК, ВКС, съгласно което съдията по вписванията е длъжен да провери молбата за съответствието й с разпоредбата на чл. 6 ПВ и да откаже вписване, ако тя не съдържа изискуемите в Правилника реквизити. Може да бъде отказано вписване на искова молба , ако тя не отговаря на изискванията за идентификация на страните и имота. Проверката на съдържанието на акта е в две насоки: идентификация на страните (чл.6, ал.1 б. „а” ПВ) и идентификация на имота (чл.6, ал.1 б. „в” ПВ). За други нередовности съдията по вписванията не може да проверява. При констатирани несъответствия, извършването на вписването следва да бъде отказано съгласно чл. 32а ПВ, тъй като нередовностите на акта не могат да се отстранят в рамките на производството по вписване. Съгласно чл.12 ПВ вписването или отбелязването на искови молби се извършва по искане на страната, след като молбата е постъпила в съда и по нея е събрана дължимата такса. Не се изисква нарочен акт на съда за извършване на вписването, поради което съдията по вписванията е задължен да провери молбата за съответствието й с правилото на чл.6 ПВ (чл.12, ал.1, изр.2 ПВ). Изключение съставлява случаят, в който съдът е разпоредил вписването – тогава той е проверил редовността на исковата молба и съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка.

По отношение на твърдението за наличие на предвиденото в чл. 280, ал.1, т.3 ГПК основание за касационно обжалване, съдът намира, че правната уредба по чл. 6, ал. 1, б. „а“ ПВ е ясна и пълна и не се нуждае от тълкуване.

Въпросът за това как се определя държавната такса за вписване на исковата молба за съдебна делба и необходимо ли е представяне на удостоверение за данъчна оценка, с оглед определянето на цената на иска, не може самостоятелно да обуслови допускане касационно обжалване на определението. Следва да се има предвид, че е налице практика на ВКС /определение № 266/2015г.,ІІг.о. по ч.гр.д. № 3726/2015г. и определение № 256/2014г., ІІІ г.о. по гр.д. №118/2014г./, съгласно която държавната такса за вписване на искова молба за съдебна делба следва да се определи по правилата на чл.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията, върху цената на иска за делба, но не по-малко от 10 лв. Тъй като цената по иска за делба не се определя върху данъчната или пазарната оценка на имота, а съгласно чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, не е необходимо представяне на удостоверение за материален интерес. Цената на иска ще бъде установена с извършване на делбата и дължимата държавна такса ще се внесе при вписване на съдебното решение.

С оглед горното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 20938/ 14.08.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 5334/2017г. на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: