О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 798София, 21.12.2017 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2890/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 142 от 07.07.2017 г. по т. д. № 1166/2015 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е прекратено производството по т. д. № 1166/2015 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.

Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че доколкото прекратеното производство е за попълване масата на несъстоятелността, то на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ, във връзка с чл. 620, ал. 5 ТЗ не се дължи предварително държавна такса и по жалби, подадени от ответника.

Ответникът по частната жалба – [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] – оспорва същата и моли за оставяне в сила на обжалваното определение по съображения, изложени в писмен отговор от 16.11.2017 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

За да прекрати производство по т. д. № 1166/2015 г., по което е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 112 от 19.11.2014г., постановено по т. д. № 277/2014 г. от Бургаския апелативен съд, съставът на Второ търговско отделение на Върховен касационен съд е приел, че дадените от съда указания за внасяне на държавна такса от частния жалбоподател, в качеството му на ответник по иск за попълване масата на несъстоятелността, не са изпълнени в срок. В подкрепа на този свой извод е изложил съображения, че с оглед целите, обслужващи провеждането на исковете за попълване масата на несъстоятелността, правилото на чл. 620, ал. 5 ТЗ следва да се прилага само за ищците.

Обжалваното определение е правилно.

Разпоредбата на чл. 620, ал. 5 ТЗ предвижда, че държавна такса не се внася предварително по делата, които се водят за попълване масата на несъстоятелността и по отменителните искове. С изменението на чл. 649 ТЗ от 2013 г. (ДВ, бр. 20 от 28.02.2013 г.) е създадена новата ал. 6, съгласно която в производствата по предявени искове по чл. 645, чл. 646 и чл. 647 ТЗ и по чл. 135 ЗЗД държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително. Ако искът бъде уважен, следващите се държавни такси се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се събират от масата на несъстоятелността. Следователно, с приемането на чл. 649, ал. 6 ТЗ е създадена специална регламентация по отношение внасянето на държавни такси по отменителните искове, съобразно която, освобождаването от задължението за предварително внасяне на държавни такси се отнася както за ищците, предявили отменителни искове, така и за ответниците по такива искове в хипотезата на подадени от тях въззивни или касационни жалби. Доколкото, обаче, посочената норма се отнася само до отменителните искове, същата е неприложима по отношение на всички останали искове за попълване масата на несъстоятелността, визирани в чл. 620, ал. 5 ТЗ, т. е. за исковете, предявени от търговеца в несъстоятелност, целящи възстановяване и съхраняване масата на несъстоятелността, каквито са исковете за обявяване нищожност на действия или сделки, искове за изпълнение на договор, за плащане и др. При тези искове липсата на задължение за предварително заплащане на държавна такса се отнася само за предявилия ги несъстоятелен търговец, но не и за ответника по тях при подаване на въззивна или касационна жалба. Разпоредбата на чл. 620, ал. 5 ТЗ е създадена в интерес на несъстоятелния длъжник и цели да му осигури възможност за завеждане на дела, когато това е необходимо за попълване масата на несъстоятелността, тъй като в противен случай, именно поради състоянието му на неплатежоспособност, същият би бил възпрепятстван да защити правата си по съдебен ред, което би засегнало съответно и интересите на неговите кредитори. Поради това, липсва основание тази разпоредба да бъде прилагана и по отношение на ответника по исковете за попълване масата на несъстоятелността.

С оглед изложените съображения и като взе предвид, че в случая частният жалбоподател (касатор в производството по т. д. № 1166/2015 г. на ВКС, ІІ т. о.) е ответник по предявени от дружеството в несъстоятелност искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а не по отменителни искове, настоящият състав намира, че указанието на първия тричленен състав на ВКС за внасяне на държавна такса е правилно, като правилно съответно е и обжалваното определение, с което поради невнасянето на таксата производството по делото е прекратено.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 142 от 07.07.2017 г. по т. д. № 1166/2015 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: