О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 802

София.22.12.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

ч.т.дело № 3050/2017 година

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Агенция”Митници”, [населено място], чрез процесуалния си представител, срещу определение № 2184 от 20.09.2017 г. по ч.гр.д. № 2107/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 11347 от 3.12.2016 г. на Районен съд – Пловдив, 16 гр.състав, за спиране на производството по гр.д. № 14605/2016 г. до приключване на производството по гр.д. № 48062/2016 г. на Софийски районен съд,3 г.о., 153 състав.

В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на определението, с искане за неговото касиране. Изразява се несъгласие със становището на въззивния съд относно предпоставките за спиране на производството по делото на посоченото основание – чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Частният касатор твърди, че съдът е зачел неотносими факти към посоченото основание за спиране, а именно – кое е по-рано образуваното гр.дело. Подробни фактически и правни съобржения са изложени в частната касационна жалба.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следния въпрос: Налице ли е преюдициалност по см. на чл.229, ал.1, т.4 ГПК на поставения за разглеждане въпрос по гр.д. № 48062/2016 г. на Софийски районен съд по предявения от [фирма] срещу Агенция”Митници” иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.трето ЗЗД, по отношение на поставения за разглеждане спор между същите страни по гр.д. № 14605/2016 г. на Районен съд – Пловдив по иск с правно основание чл.79 ЗЗД, предявен от Агенция”Митници” за присъждане на неустойки от неизпълнение на договорни задължения, изхождаща от материалноправното отношение между страните. По този въпрос се поддържа допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] не е заявил становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното определение за спиране на производството по делото, въззивният съдебен състав е приел, че спорът между страните пред Районен съд – Пловдив е последващо обусловен от решаване на спора по образуваното пред Софийски районен съд гр.дело. Обуславящият въпрос е спорът между страните относно наличието или липса на основание за упражняване на потестативното право за разваляне на договора между страните, на някое от предвидените в закона или в договора основания. Този въпрос е решаващият за основателността или неоснователността на исковите претенции и по двете дела, поради което е възприет формалният критерий – за по-ранният момент на сезиране на СРС. Решаващият състав на Окръжен съд – Пловдив е счел за неприложима практиката на ВКС, на която се е позовал ищецът – частен жалбоподател.

Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Формулираният от частния касатор въпрос е изцяло релевантен към правилността на атакуваното въззивно определение, тъй като отговорът му е предпоставен от преценка за процесуална законосъобразност на становището за наличие на предпоставките за спиране на висящото пред Районен съд – Пловдив гр.дело, с оглед висящността на по-рано заведеното гр.дело пред Софийски районен съд. Изводите, изведени в атакуваното определение са обусловени от преценка на конкретни факти по двете висящи гр.дела между страните, която е в рамките на правомощията на въззивния съд. Относимостта на поставения от частния касатор въпрос към правилността на определението е видна и от цялостното съдържание на изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, което приповтаря доводите в частната касационна жалба и оплакванията за неправилност на атакувания съдебен акт. Частният касатор не е отчел липсата на тъждество между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за неправилност, като не са съобразени указанията по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Независимо от липсата на общата предпоставка за допускане на касационно разглеждане на частното производство, частният касатор не е обосновал и поддържаната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а се е позовал на нея само бланкетно. Тази констатация е достатъчна, за да се постанови отказ за допускане на обжалването.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2184 от 20.09.2017 г. по ч.гр.д. № 2107/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: