О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 702

София, 22.12.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

т.дело № 1820/2017 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК] и М. И. Б. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение №3 от 03.02.2017 г. по в.т.д. № 354/2016 г. на Апелативен съд – Б., Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 334 от 05.08.2016 г. по т.д. № 227/2015 г. на Окръжен съд – Бургас в обжалваните части: 1. за уважаване на предявения от [фирма] срещу [фирма] и М. И. Б. иск по чл.422 ГПК за установяване дължимостта, при условие на солидарност, на сумата 57 587.98 лв. – договорни лихви за периода от 21.02.2012 г. до 22.01.2015 г. по обявен за предсрочно изискуем договор за банков кредит от 25.01.2007 г., анекс от 08.12.2009 г. и договор за поръчителство от 08.12.2009 г. и 2. за солидарното осъждане на [фирма] – кредитополучател и М. И. Б. – поръчител да заплатят на [фирма] сумата 150 000 лева – главница по обявен за предсрочно изискуем договор за кредит от 25.01.2007 г., анекс към него от 08.12.2009 г. и договор за поръчителство от 08.12.2009 г., ведно със законната лихва от 14.05.2015 г.

В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост на решението и за неправилност, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговото касиране.

Твърдяната недопустимост на въззивното решение е основана на влязлото в сила решение по т.д. № 452/2013 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е отхвърлен иск по чл.422, ал.1 ГПК за вземания /главница и лихви/ по същия договор за кредит. В тази връзка се изразява несъгласие със становището на въззивната инстанция, че искът по посоченото дело е отхвърлен само поради необявена редовна изискуемост на кредита, тъй като при постановяване на това решение съдът е изследвал цялостно заявеното в петитума, вкл. и въпросите по основателността и размера на вземането. Поддържаното основание по чл.281, т.2 ГПК е основано и на доводи за : недопустимо издаване на второ извлечение от сметка за същия дълг, с нова начална дата за предсрочна изискуемост; несъобразяване на преклузивния срок по чл.147 ал.1 ЗЗД по отношение на поръчителя М. Б. и за разглеждане на недопустимо съединени искове – установителен – за договорни лихви и осъдителен – за главницата по договора за кредит.

В касационната жалба са подробно мотивирани оплакванията за допуснати нарушения при разпределяне на делото и с оглед на неприет отвод от съдията-докладчик, за допуснато нарушение на чл.58, ал.2 и сл. ЗКИ, както и за необоснованост на извода за дължимост на възнаградителна лихва след обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 29.06.2010 г.

Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Допустимо ли е пререшаването на спора относно вземането, предмет на заповедното производство, ако спор между същите страни, на същото законово основание и за идентичен размер на претендираното вземане е вече разрешен с влязло в сила решение по чл.422, ал.1 ГПК; 2. Допустимо ли е в производство по иск по чл.422, ал.1 ГПК да бъде приет за съвместно разглеждане осъдителен иск за вземане, претенцията за което е отхвърлена в предхождащото завеждането на иска заповедно производство и 3. Допустимо ли е поради едно и също неизпълнение на договора за банков кредит банката-кредитор повече от веднъж да обявява кредита за предсрочно изискуем, ако всяко поредно изявление за обявяване на предсрочна изискуемост е надлежно съобщавано на длъжника, без изрично да се оттегля предходното изявление. По първите два въпроса касаторите поддържат допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК /в редакция преди влизане в сила на ЗИД на ГПК – ДВ бр.86/2017 г./, с позоваване на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а по третия въпрос – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва изцяло искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното решение за правилно. Подробни съображения са развити в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено решението на Окръжен съд – Бургас за частично уважаване на иска по чл.422, ал.1 ГПК и за частично уважаване на осъдителния иск, въззивният съдебен състав на Апелативен съд – Б. е отхвърлил като неоснователни доводите на ответниците за недопустимост на исковете, съответно на решението, а по същество е приел, че банката – кредитор е обявила по надлежен ред предсрочна изискуемост на кредита по процесния договор. Тези изводи са изведени след цялостна и самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и обсъждане на всички своевременно въведени в процеса възражения и доводи на страните. Решаващият съд е съобразил влязлото в сила решение на Окръжен съд – Бургас, с което е прогласена нищожността на клаузи от процесния договор, касаещи изменения на лихвения процент, съответно дължимост на наказателни лихви. Преценено е и влязлото в сила решение по т.д. № 452/2013 г. на ОС – Бургас, с което искът по чл.422 ГПК за установяване на вземания /главница и лихви/, въз основа на предходно издадена заповед за изпълнение е бил отхвърлен поради необявена редовно предсрочна изискуемост на вземането, с извод, че това не поражда сила на пресъдено нещо и за кредитора съществува възможност отново да обяви кредита за предсрочно изискуем, както и да поиска издаването на нова заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.

Предвид детайлните мотиви на въззивната инстанция и обективираната в тях правна воля на съда по материалноправния спор, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Първите два въпроса, които касаторите са поставили, са свързани с допустимостта на атакуваното решение. Възражения за наличие на отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, с доводи, че се касае за повторен иск относно спор, разрешен със сила на пресъдено нещо, са въведени и поддържани от ответниците /сега касатори/ при инстанционното разглеждане на делото. Тези възражения са счетени за неоснователни както от първата, така и от въззивната инстанция. В атакувания съдебен акт Апелативен съд – Б. изрично е приел, че отхвърлянето на положителния установителен иск на банката за установяване на вземане /главница и лихви/ по същия договор за кредит, предмет на издадена през 2010 г. заповед за изпълнение, по съображения за ненадлежно обявена от банката предсрочна изискуемост, не съставлява пречка кредиторът наново да обяви предсрочна изискуемост на кредита /при наличие на предпоставките за това/, като надлежно уведоми солидарните длъжници за своето волеизявление. Предвид данните по делото и правната характеристика на иска по чл.422, ал.1 ГПК, чийто предмет е установяване съществуването на вземане по конкретно изпълнително основание – заповед за изпълнение, в случая не би могло да се изведе извод за вероятна недопустимост на обжалваното решение. Твърденията на касаторите, че при постановяване на влязлото в сила решение по в.т.д. № 308/2014 г. на Апелативен съд – Б. съдът се е произнесъл със сила на пресъдено нещо за несъществуването на задължения по кредитния договор, са изцяло необосновани. Правни изводи в този смисъл не са формирани, което е видно от приложеното по делото решение по посоченото дело.

Не са налице данни за вероятна недопустимост на атакуваното решение на Апелативен съд – Б., поради недопустимо съединяване на установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК – за договорни лихви за период, невключен в предходната заповед за изпълнение, които са предмет на ново заповедно производство, и на осъдителен иск за главницата, невключена в издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 448/2015 г. на Районен съд – Бургас. Причините, поради които е отказано издаването на повторно изпълнително основание за главницата по процесния договор за кредит, са надлежно обективирани в разпореждане от 09.02.2015 г. на съдията-докладчик по ч.гр.д. № 448/2015 г. на РС – Бургас, а именно, констатацията за наличие на предходно изпълнително основание /предходна заповед за изпълнение/, предмет на все още висящо тогава пред апелативната инстанция производство по чл.422, ал.1 ГПК. Тези причини обаче са ирелевантни за допустимостта на предприетото от банката – ищец обективно кумулативно съединяване на иска по чл.422, ал.1 ГПК – за вземането, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 448/15 г. с осъдителен иск за вземането на главницата по кредита, чиято предсрочна изискуемост е надлежно обявена и волята на банката е съобщена на солидарните длъжници през 2014 г.

Последният правен въпрос е основан на твърдения на касаторите за наличие на поредни изявления на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на договора за банков кредит, без изрично оттегляне на предходно изявление, които не са възприети от решаващия съдебен състав, а и тези твърдения не съответстват на доказателствата по спора. Поради това въпросът следва да се прецени като несъотносим към поддържаната вероятност за недопустимост на въззивния съдебен акт.

Предвид горното, искането за допускане на касационно обжалване следва да се отхвърли. Затова Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 3 от 03.02.2017 г. по в.т.д. № 354/2016 г. на Апелативен съд – Б., Търговско отделение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: