О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 699

гр. София, 22.12.2017

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 06 декември , две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1858/17 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Я. Х. Й. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №427 от 22.02.2017 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №4533/16 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 18.11.2015 г. по гр.д. № 16357/2014 г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен прекият иск на касатора срещу ЗД [фирма]-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на 26.07.2013 г. на В. Я. Й.- на 21 години, син на ищеца за разликите както следва: от 100 000 лева до общопретендираните 200 000 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност-нарушени са чл.52 ЗЗД и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба ЗД [фирма]-София не изпраща писмен отговор на същата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при ПТП на 26.07. 2013 г. , предизвикано от виновно нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. [рег.номер на МПС] К. Г. К. е причинена смъртта на В. Я. Й. качеството му на пътник на предната седалка в същия автомобил. Гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована в ответното дружество по задължителна ЗГО на водача на МПС. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди , съдът е взел в предвид обичайно близките лични отношения на загиналия младеж с неговия баща и младата възраст на пострадалия-21 г. към датата на смъртта му. Изложил е и съображения, че последният е живеел в едно домакинство с баба си и майка си, като последната е предявила отделно искова претенция на същото основание. С оглед изложеното, съдът е преценил за достатъчен размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди-душевни страдания от смъртта на сина на ищеца в размер на 100 000 лева.

В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящ изхода по спора правен въпрос, този за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД.

Твърди, че този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 .

Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираният въпрос отговаря на горните критерии и се явяват обуславящ изхода на спора. При произнасянето на съда по него е налице констатирано частично противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 4/68, което е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.

От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение и такава следва да се допусне. Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.2 ГПК с определение в първоинстанционното производство.

С оглед изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №427 от 22.02.2017 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №4533/16 г. в обжалваната част.

Делото да се докладва на председателя на Второ т.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.