О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 622

гр.София, 28.12.2017 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 4801 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Обжалвано е определение № 280 от 07.08.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 244/2017 г. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 3649 от 02.06.2017 г., постановено по гр.д. № 696/2017 г. на Районен съд – Ямбол за връщане на подадената от Д. Г. С., Я. Д. С., [фирма], чрез управителя му Д. Д. С. чрез адв. Д. М. въззивна жалба с вх. № 7161/10.05.2017 г. против постановеното по делото първоинстанционно решение № 216 от 12.04.2017 г. по гр.д. № 696/2017 г. на Районен съд – Ямбол.

Частните жалбоподатели – Д. Г. С., Я. Д. С. и [фирма] чрез процесуалния им представител адв. Д. М., поддържат, че обжалваното определение е неправилно и постановено при нарушение на процесуалния закон при подробно изложени в жалбата съображения.

Ответникът по жалбата – М. А. М., чрез процесуален представител адв. В. С., в писмено становище оспорва жалбата и сочи, че не следва да се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:

Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.

С въззивна жалба вх. № 7161 от 10.05.2017 г. на Д. Г. С., Я. Д. С. и [фирма] чрез Д. Д. С. в качеството си на управител и чрез адв. Д. М., са обжалвали решение № 216 от 12.04.2017 г. по гр.д. № 696/2017г. на Районен съд – Ямбол, с което е уважен предявения срещу жалбоподателите от М. А. М. иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относително недействителни на описаните в исковата молба договори за покупко-продажба по отношение на ид. ч. от разпоредените с тези сделки имоти, собственост на Д. С..

С разпореждане от 10.05.2017 г. първоинстанционния съд е оставил без движение въззивната жалба за отстраняване на констатираните нередовности – за представяне на документ за внесена държавна такса и пълномощно за подалия жалбата адвокат. Съобщение с указанията е било адресирано до кантората на подалия жалбата адв. Д. М., като същото е връчено на 22.05.2017 г. на адв. Е. Б. с отбелязване, че лицето е колега и получава съобщението със задължение да го предаде. С изтичането на дадения с указанията срок за отстраняването на нередовностите, съдът е постановил разпореждане № 3649 от 02.06.2017 г. по гр.д. № 696/2017 г. за връщане на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение.

С определение № 280 от 07.08.2017 г., постановено по възз. ч. гр.д. № 244/2017 г. на Окръжен съд – Ямбол, предмет на настоящата жалба, е потвърдено разпореждането на първоинстанционния съд с мотиви, че в указания едноседмичен срок за поправка на подадената срещу първоинстанционото решение въззивна жалба, не са предприети процесуални действия за отстраняването на нередовностите й. Не са уважени оплакванията на жалбоподателите, че съобщението за дадените указания не е връчено надлежно. Изложени са съображения, че съгласно чл. 51, ал. 1, пр. 2 ГПК връчването в кантората на адвокат може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката. В случая съобщението е връчено на адреса на кантората на адв. Д М., на лице адвокат – находящо се там, съгласило се да получи съобщението и поело задължение да го предаде. Посочено е, че така удостовереното връчване на колега юрист в кантората на адвокат – пълномощник на страната, е в съответствие с изискванията на чл. 51, ал. 1 ГПК.

В изложение по чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че с определението е даден отговор на процесуалноправен въпрос от значение за спора, свързан с приложението на чл. 51, ал. 1 ГПК и редовността на връчването на съдебните книжа, извършено по този ред.

При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване, тъй като, макар въззивният съд да е обсъдил приложението на чл. 51 ГПК в контекста на поставения от жалбоподателя въпрос, той е сторил това в съответствие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд. С определение, постановено по ч.гр.д. № 4649/2017 г. на ВКС, III г.о. при идентичен казус се приема, че съобщението до адвокат на страна по делото, което е връчено при условията на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ГПК има материална доказателствена сила относно обстоятелствата, че връчителят е извършил проверка и се е убедил, че са налице законовите условия да извърши връчването на лице, различно от адвоката, респ., че е намерил лицето в адвокатската кантора и то е в отношения на работа и сътрудничество с адвоката. В сочената практика се приема, че страната, до която съобщението е адресирано, може да опровергае редовността на връчването в производството по раздел 21 ГПК, стига в частната жалба да изложи твърдения, че връчителят не е проверил законовите изисквания или макар да ги е проверил, те не са осъществени. Доказателствената тежест за установяването на тези обстоятелствата е за страната, която ги твърди, като доказването следва да е пълно. В контекста на обсъждания въпрос е дадено и тълкуване, че общата работа и сътрудничество между двама адвокати по смисъла на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ГПК не предполага тези адвокати да са регистрирани в една колегия или да работят в една кантора, поради което и доказателства в тази насока не са достатъчни да опровергаят удостоверителното изявление на връчителя. В настоящия случай видно от мотивите на обжалваното определение, въззивният съд е обсъдил оплакванията на жалбоподателя и представените от него подкрепящи ги доказателства – справка от интернет и извлечение от Регистър на българската адвокатура, от които се установява, че адв. Б., получил съобщението, не е регистриран в същата адвокатска колегия, в която е регистриран адвокатът, адресат на процесното съобщение и че същият не работи в адвокатска кантора „М.“. Формираният при обсъждането на тези доказателства извод за правилното приложение на разпоредбата на чл. 51 ГПК и съответно за липса на надлежно опровергаване на удостоверителното изявление на връчителя, е в съгласие с цитираната съдебна практика, поради което не е налице допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационен контрол. По тези съображения, касационно обжалване на определението на Ямболския окръжен съд не следва да се допусне.

При този изход на делото разноски за настоящото частно производство, сторени за адвокатско възнаграждение и защита пред касационна инстанция, следва да бъдат присъдени в полза на ответника по жалбата в поискания размер от 200 лева.

Предвид изложените съображения съдът:

О п р е д е л и :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 280 от 07.08.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 244/2017 г. на Ямболския окръжен съд.

ОСЪЖДА Д. Г. С., Я. Д. С. и [фирма] да заплатят общо на М. А. М. сумата от 200 лева – разноски, сторени за възнаграждение за един адвокат по частното производство пред касационна инстанция.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: