О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 506

С. 28.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ

ч. гр. дело №4182/2017 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх. № 17207 от 18.10.2017 г., подадена от К. И. Б. срещу определение от 03.10.2017 г. по ч. гр. дело № 2957/2017 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8 с-в. С обжалваното определение е оставено без уважение искане на К. Б. за предоставяне на безплатна правна помощ и за освобождаване от внасяне на следващата се в полза на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. Със същото определение на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 150 лв. на основание чл.89, т.3 ГПК.

Частната жалба, по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима в частите относно отхвърлянето на искането за предоставяне на безплатна правна помощ и за освобождаване от внасяне на следващата се в полза на ВКС държавна такса – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт на апелативния съд. Жалбата в частта и относно налагането на глоба на основание чл.89, т.3 ГПК има характер на молба по чл.92 ГПК. Тя се разглежда от съда, който е наложил глобата. Оттук следва, че компетентен да разгледа молбата за отмяна на глобата е Софийският апелативен съд, на който тя трябва да бъде изпратена.

В жалбата се твърди неправилност на обжалваното определение.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Преди постановяването на обжалваното определение от 03.10.2017 г., с разпореждане от 25.05.2017 г. по първоинстанционното гр. дело № 10798/2015 г. на СГС, ГО, І-15 състав., жалбоподателят е бил освободен на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащането на държавна такса в размер на 10 лв. по частна жалба вх. № 68299 от 23.05.2017 г. Съдът е преценил, с оглед декларираните факти относно притежаваното от К. Б. имущество и доходи, че за жалбоподателя би било непосилно заплащането на пълния размер на дължимата държавна такса от 15 лв.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 12 от тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. В този смисъл е и определение № 376 от 20.07.2017 г. по ч. гр. дело № 2548/2017 г. на ВКС, ІV г.о. При постановяване на обжалваното определение от 03.10.2017 г., САС не е установил промяна в обстоятелствата. След като вече е констатирано, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените и процесуални права по делото и е освободена от заплащането на държавни такси по чл. 83, ал. 2 ГПК, то следва да се приеме наличие и на предпоставките по чл.23, ал.3 ЗПП - жалбоподателят няма средства за заплащането на адвокатско възнаграждение. Ето защо и в частта, с която е отхвърлено искането за предоставяне на безплатна правна помощ определението трябва да се отмени като неправилно.

По горните съображения, обжалваното определение от 03.10.2017 г. на САС, като неправилно, следва да се отмени и на жалбоподателя да се предостави правна помощ. Делото следва да се върне на въззивния съд за извършването на по-нататъшни съдопроизводствени действия по администриране на частната касационна жалба с вх. № 15095 от 08.09.2017 г. след назначаване на определения адвокат за особен представител.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение от 03.10.2017 г. по ч. гр. дело № 2957/2017 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8 с-в.

Жалбоподателят К. И. Б. вече е освободен на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащането на държавни такси за производството по делото с разпореждане от 25.05.2017 г. по първоинстанционното гр. дело № 10798/2015 г. на СГС, ГО, І-15 състав.

ПРЕДОСТАВЯ на К. И. Б., [ЕГН], [населено място], кв. Д., ул. „506” №6, правна помощ по чл. 21, т.3 ЗПП под формата на процесуално представителство.

ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за извършването на по-нататъшни съдопроизводствени действия по администриране на частната касационна жалба с вх. № 15095 от 08.09.2017 г. след назначаване на определения по реда на чл.25, ал.4 ЗПП адвокат за особен представител.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело №4182/2017 г. на Върховния касационен съд, ІII г.о., в частта относно молбата по чл.92 ГПК за отмяна на наложената глоба в размер на 150 лв. на основание чл.89, т.3 ГПК и изпраща за разглеждане тази молба на Софийския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.