О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№804

Гр.София, 28.12.2017 година

Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

при секретар

и в присъствието на прокурор

изслуша докладваното

от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

частно търговско дело № 2020/2017 г.

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу Определение № 103/23 май 2017 г., по ч.т.д.№ 153/2017 г. на Великотърновския АС, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната му жалба срещу протоколно определение на Окръжен съд Плевен от 13 март 2017 г. по т.д.н. № 11/2017 г. С него не е допуснато присъединяването му на основание чл. 629 ал. 4 ТЗ като кредитор в производството по несъстоятелност, образувано срещу [фирма] П.. В частната жалба се поддържа, че определението на въззивния съд е неправилно. Претендира се отмяната му и връщане на делото за разглеждане на частната жалба от Великотърновския апелативен съд.

[фирма] П. не е взело становище по частната жалба.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу определение от вида на преграждащите по чл.274 ал.2 ГПК, постановено от Великотърновския апелативен съд, подлежащо на обжалване пред ВКС, нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, Великотърновския апелативен съд е приел, че определенията на съда по несъстоятелност, с които се произнася по молба на кредитор за присъединяване на основание чл. 629 ал. 4 ТЗ, не са изрично посочени като обжалваеми, нито са преграждащи развитието на производството по несъстоятелност, образувано по молба на друг кредитор, тъй като делото продължава своя ход между първоначалния кредитор и длъжника, а кредиторът, на когото е отказано присъединяване, може да се ползва от последиците на решението по чл. 630 ТЗ или да подаде молба по чл. 625 ТЗ в отделно производство.

Изводът на апелативния съд, че обжалваното пред него определение не подлежи на инстанционен контрол, е правилен. Отказът на съда по несъстоятелност да допусне присъединяване на кредитор при условията на чл.629 ал.4 ТЗ по никакъв начин не препятства развитието на производството по чл. 625 и сл. ТЗ, инициирано по молба на първоначалния кредитор. Делото продължава между него и длъжника, а за кредитора, на който е отказано присъединяване, остава открита възможността да се ползва от последиците на решението по чл. 630 ТЗ или да подаде самостоятелна молба по чл. 625 ТЗ, иницирайки отделно производство, подлежащо на евентуално съединяване. В тоя смисъл са определение № 948/28.1.2011 г. по ч.т.д.№ 948/2011 г. на ВКС, Второ т.о., Определение № 479/3.07.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 2643/2013 г. на Второ т.о., Определение № 105/19.02.2016 г. по ч.т.д.№ 263/2016 г. на Второ т.о. на ВКС, Определение на ВКС, ІІ т.о. по ч.т.д.№ 2635/2014 г. и др.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. на основание чл. 274 ал.2 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определението на Великотърновския апелативен съд по в.ч.т.д. № 153/2017 г., постановено на 23 май 2017 г. под № 103.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Особено мнение на съдия Николай Марков, изложено при постановяване на определението по ч.т.д.№2020/2017 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение

По въпроса относно преграждащия характер на определението, с което съдът по несъстоятелността не е допуснал присъединяване на кредитор по реда на чл.629, ал.4 от ТЗ, е формирана и съдебна практика на ВКС /незадължителна и за въззивната инстанция - определение №149 от 12.02.2014 г. по ч.т.д.№ 4774/2013 г., на ВКС, ТК, Първо отделение, определение №268 от 20.06.2016 г. по ч.т.д.№1262/2016 г., на ВКС, ТК, Първо отделение, определение №460 от 31.10.2016 г. по ч.т.д.№2037/2016 г., на ВКС, ТК, Първо отделение и др., постановени по реда на чл.274, ал.2 от ГПК/ в обратен на възприетия от мнозинството от настоящия съдебен състав смисъл, която практика следваше да бъде споделена при постановяване на определението по ч.т.д.№2020/2017 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение. Съгласно същата, преграждащият ефект следва да се преценява не по отношение на развитието на вече образуваното по молба на друг кредитор производство по чл.625 от ТЗ, а по отношение на искащото присъединяване лице - кредитор, с оглед реализиране на правата, които разпоредбата на чл.629, ал.4 от ТЗ му осигурява - на възможна главна страна, съмолител в процеса, обвързана във всички случаи от решението за откриване на производство по несъстоятелност, независимо от участието й. Именно с оглед обвързаността от решението по делото е и предвиденото от законодателя право на участие във вече образувано производство, тъй като възможността молителят - кредитор да защити интереса си от откриване производство по несъстоятелност на същия длъжник в самостоятелно, образувано по негова молба производство по чл.625 от ТЗ, не е абсолютно гарантирана, напротив - изключена е, в случай на уважаване на първата по ред молба по чл.625 от ТЗ, с оглед действието на постановеното решение, съгласно чл.630, ал.3 от ТЗ. Не може интересът на този кредитор да се прецени като адекватно защитен поради възможността да упражни правото си самостоятелно, в случай на отхвърляне на по-рано подадената молба по чл.625 от ТЗ или поради възможността да иска присъединяване по реда на чл.213 от ГПК на образуваното по негова молба паралелно производство. Подобна логика освен, че е в абсолютен контраст с изискванията за процесуална икономия, подхвърля защитата на правото на този кредитор на случайността. С правото на присъединяване по чл.629, ал.4 от ТЗ е защитен интересът на кредитора да съдейства за постановяване на адекватно на обективните обстоятелства решение за откриване на производство по несъстоятелност - относно действителната начална дата на неплатежоспособност, относно прилагане на кореспондиращото на фактическите обстоятелства правно основание – чл.630, ал.1 или ал.2 от ТЗ или чл.632 от ТЗ и на налагане на надлежни обезпечителни мерки, вкл. привременни, а така също и интересът му от възползване от конкретната по-ранна дата на предявяване на молбата по чл.625 от ТЗ, при последващи искове за попълване масата на несъстоятелността /поради това възможността за нова молба по чл.625 от ТЗ при отхвърляне на първоначално подадената от друг кредитор, не осигурява идентична защита/. Още повече, изключването на възможността за образуване на повече от едно производства по чл.625 от ТЗ, срещу един и същ длъжник от различни кредитори, е разрешение щадящо бъдещата маса на несъстоятелността /с оглед спестяване на разноски /, в случай на уважаване молбата и явяващо се в интерес, а не в противоречие с интереса на вече конституираните кредитори, а и на всички кредитори на несъстоятелния длъжник, с оглед бъдещото им удовлетворяване.

С оглед изложеното обжалваното определение следваше да бъде отменено.

съдия Николай Марков: