O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 257

гр. София, 28.12.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Емилия Донкова

като разгледа докладваното от съдия Донкова ч. гр. дело № 815/2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК и е образувано по частната жалба на Ю. Е. Ю. чрез адвокат С. Д. срещу определение № 289/12.11.2013 г. по гр. д. № 5725/2013 г. на ВКС, ІІ-ро г. о, с което е оставена без разглеждане като недопустима заради цената на иска негова касационна жалба срещу решение № 1032 от 17.05.2013 г. по гр. д. № 941/2013 г. на Варненския окръжен съд.

С въззивното решение e потвърдено решение № 4/02.01.2013 г. по гр. д. № 831/1997 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от настоящия жалбоподател негаторен иск за осъждане на ответниците да преустановят неправомерните си действия по извършване на строителство на сграда в техния собствен имот без разрешение за строеж и на строителни работи на граничната с ищцовия имот линия, както и да възстановят съществуващото преди това положение.

С определение № 139/17.03.2014 г. производството по делото е спряно до приключване на т. д. № 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС поради преюдициалност на въпроса, негов предмет, за приложимостта на правилата на чл.1 и чл.2 ЗДЛ при преценката по чл.280, ал.2 ГПК при касационно обжалване на въззивни актове, когато цената на иска е определена при условията на чл.55 -58 ГПК отм. .

Видно от определение № 660 от 02.12.2014 г., след приемането на ТР № 3/2014 г. по т. д. № 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС, производството по делото е възобновено, но отново е спряно до приемането на тълкувателно решение по т. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, преобразувано с разпореждане на председателя на ВКС от 10.11.2015 г. и продължило по въпросите касаещи негаторния иск под № 4/2015 г., имащо за предмет и отговор на въпроса как се определя цената на иск с правно основание чл.109, ал.1 ЗС и дължимата по него държавна такса, в частност неоценяем или оценяем е този иск, и ако е оценяем, как се определя неговата цена.

Прието е Тълкувателно решение № 4/2015 от 06.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС на РБ, с което основанието за спиране на производството е отпаднало и същото следва да бъде възобновено.

Като взе предвид данните по делото и отговорите на релевантните въпроси дадени в двете тълкувателни решения, ВКС, състав на I-во г.о., намира частната жалба за неоснователна, като съображенията за това са следните:

За да остави без разглеждане касационната жалба срещу въззивното решение, в обжалваното определение съставът на ВКС, второ г. о. е приел, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., като размерът на цената на иска за собственост и други вещни права върху недвижим имот, предявен при действието на отменения ГПК, е 1/4 от данъчната оценка на имота /чл.55, ал.1, б.„б” ГПК-отм./, а също така, че цената на иска се посочва от ищеца и ако въпросът за така посочената цена не бъде повдигнат служебно от съда или ответника в първото открито заседание по делото тя се стабилизира така както е посочена в исковата молба. Предвид, че искът по чл.109 ЗС е бил предявен на 23.04.1997 г. и ищците са посочили, цената от 24 281 неденоминирани лв. или 24.28 лв., съгласно Закон за деноминация на лева, /обн., ДВ, бр.20 от 05.03.1999 г., в сила от 05.07.1999 г./ е приел, че касационната жалба е недопустима, тъй като цената на иска е под законоустановения минимум от 5 000 лв.

Релевантните за настоящото производство обстоятелства по делото са следните:

Исковата молба е предявена на 23.04.1997 г., като посочената в нея цена на иска е 24 281 лв. Въпрос за така посочената цена не е повдиган нито от съда, нито от ответниците в първото заседание по делото. Формулиран е петитум за осъждане на ответната страна да преустанови неоснователните действия по извършване на строителство на сграда в собствения на ищците имот, преустановяване на изкопните работи на граничната с ищцовия имот линия, както и за възстановяване на съществуващото преди това положение. Касационната жалба е подадена на 01.07.2013 г.

Съгласно пар.14 към ЗИДГПК /публикуван в ДВ, бр.50/2015 г., в сила от 07.07.2015 г./, подадените до влизането в сила на този закон касационни жалби се разглеждат при досегашните условия и ред. При преценката за цената на иска като условие за допустимост на касационната жалба, предвид датата на подаването й, приложима е редакцията на чл.280, ал.2 ГПК /ДВ, бр.100/2010 г./, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. по граждански дела.

С ТР № 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при проверката по чл.280, ал.2 ГПК съдът преценява цената на иска към момента на предявяването му, а когато това е станало преди 05.07.1999 г., прилага спрямо нея чл.1 и чл.2 от Закона за деноминация на лева. Следователно, при така установените по делото данни, посочената от ищеца цена на иска, която касационната инстанция следва да съобрази се равнява на 24.28 деноминирани лв.

В т. 1 на ТР № 4/2015 г. е прието, че когато негаторният иск съдържа осъдителен петитум – претендира се ответникът да бъде осъден да се въздържа от определени действия или да извърши определени незаместими действия, искът е неоценяем и размерът на дължимата такса съгласно чл.71, ал.1, изр.2 ГПК се определя от съда, а когато се претендира ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия, цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, върху който размер се определя дължимата такса, а когато оценката представлява затруднение – от съда по реда на чл.70, ал.3 ГПК. В случая петитумът е осъдителен – за извършването на заместими по естеството си действия, тоест предявен е иск по чл.109 ЗС с определена цена. Даденото разрешение за определяне на цената според разходите за материали и труд, е неприложимо към настоящия казус, защото цената на вече предявения иск, макар и определена по други правила, се е стабилизирала такава каквато е посочена от ищеца към момента на предявяването му, а именно на 24.28 лв. Същата не може да се преизчислява за нуждите на касационното обжалване съобразно новите правила дадени в ТР № 4/2015 г. – така е според приетото в ТР № 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС. Цената на иска се определя към момента на предявяването му, освен ако не бъде оспорена или въпросът за нея не бъде повдигнат служебно от съда в първото открито заседание по делото /чл.56 ГПК-отм., чл.70, ал.1 ГПК/. След този момент тя се стабилизира такава каквато е посочена от ищеца или определена от съда и остава непроменена, включително при преценката за допустимост на касационното обжалване, в случаите когато цената на иска е релевантна за тази преценка. Веднъж стабилизирана тя може да бъде променяна само в хипотезата на чл.214 ГПК – изменение на размера на иска, пред която в настоящия случай не сме изправени.

В обобщение, обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I-во г. о.,

О П Р Е Д Е Л И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. д. № 815/2014 г. по описа на ВКС на РБ, I-во г. о.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 289/12.11.2013 г. по гр. д. № 5725/2013 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: