- 3 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 623

гр. София 28.12.2017 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 27.09.2017 (двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков

Членове: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 2873 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 6601/12.06.2017 година, подадена от Т. С. П., срещу протоколно определение от 05.06.2017 година, постановено по гр. д. № 1313/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.

С обжалваното определение съставът на ВКС, ГК, ІV г.о. е прекратил производството по гр. д. № 1313/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Това производство е било образувано въз основа на молба за отмяна на влязло в сила решение № 7848/28.10.2016 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, която Т. С. П. е подал от името на В. К. М.. След като е констатирал, че П. не разполага с представителна власт за подаване на такава молба съставът на ВКС, ГК, ІV г.о. е приел, че същата е недопустима и поради това образуваното въз основа на нея производство трябва да бъде прекратено. В частната си жалба Т. С. П. излага доводи за това, че обжалваното определение е неправилно, като е поискал същото да се отмени и делото да бъде върнато за произнасяне по подадената от него молба за отмяна.

Ответникът по частната жалба К. О. Б. не е подали отговор на същата, както и не е изразил становище по допустимостта и основателността й.

Т. С. П. е бил уведомен за обжалваното определение на 05.06.2017 година, а подадената от него частната жалба е с вх. № 6601/12.06.2017 година. С оглед на това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

С решение № 7848/28.10.2016 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, чиято отмяна е била поискана в производството по гр. д. № 1313/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е било потвърдено решение ІІІ-85-150/26.10.2015 година на Софийския районен съд, ІІІ-то гражданско отделение, 85-ти състав, постановено по гр. д. № 8611/2015 година. С последното решение са били уважени предявените от К. О. Б. срещу В. К. М. искове с правно основание чл. 232, ал. 2 от ГПК като тя е била осъдена да заплати на Б. сумата от 1800.00 лева неплатена наемна цена за периода от април до септември 2014 година включително и сумата от 612.26 лева незаплатени консумативни разноски за ползването на наетия имот, заедно със законната лихва върху сумите, считано от 18.02.2015 година до окончателното плащане. Тъй като по силата на чл. 280, ал. 2 от ГПК въззивното решение на Софийски градски съд не е подлежало на касационно обжалване то е влязло в сила на датата на която е постановено-28.10.2016 година.

В исковото производство В. К. М. е била призовавана по реда на чл. 47 от ГПК, поради което с определение от30.06.2015 година за неин особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК е бил назначен Т. С. П., който е адвокат при С. адвокатска колегия. Същият е представлявал В. К. М. в исковото производство до приключването му с постановяването на решение № 7848/28.10.2016 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, а впоследствие позовавайки се именно на качеството си на назначен, по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, особен представител на В. К. М. е подал молбата за отмяна на въззивното решение.

Процесуалното представителство може да произтича както от сключен между представителя и съответната страна договор, така и от закона или от акт на съда. Както е посочено в т. 6 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/1012 година на ОСГТК на ВКС правната уредба на третия вид представителство се съдържа в разпоредбите на чл. 47, ал. 6 от ГПК и чл. 48, ал. 2 от ГПК като се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 от ГПК. Двете хипотези се различават по това, че в първия случай-чл. 47, ал. 6 от ГПК, ответникът не е намерен на адреса, посочен по делото, а втората хипотеза-чл. 48, ал. 2 ГПК е свързана с липсата на известен адрес. Особеният представител се назначава с акт на съда-определение, от който произтича и неговата представителна, спрямо отсъстващата страна, власт. Въз основа на това определение особения представител придобива възможност да извършва процесуални действия от името и за сметка на отсъстващата страна. Същото обаче е такова по движение на делото и затова неговите последици се проявяват само в рамките на производството, по което е постановено. По тази причина възникналата, въз основа на него, представителна власт на особения представител също е ограничена в рамките на това производство, т. е. представителят може да извършва действия от името на отсъстващата страна само в рамките на производството, а не по принцип. Целта на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК е да се осигури нормалното протичане и приключване на съдебното производство в отсъствието на ответната страна, като едновременно с това се гарантира ефективната защита на нейните интереси. Последното се постига с назначаването на особения представител, който да представлява отсъстващата страна в производството. Затова този представител разполага със същите права, с които разполага и представителят, чиято представителна власт е възникнала в резултат на упълномощаване или договор със съответната страна, като по отношение на действията, които изискват изрично пълномощно ще трябва да намери приложение разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ГПК. От това приравняване на двата вида представителство следва, че особения представител не може да има по-големи права от тези на представителя, чиято представителна власт е възникнала въз основа на упълномощаване, стига правата на последния да не са ограничени от упълномощилата го страна. Затова по отношение на особения представител, чиято представителна власт е възникнала въз основа на акт на съда ще намери приложение разпоредбата на чл. 34, ал. 4 от ГПК, поради което представителната му власт ще важи до завършване на делото във всички инстанции. От момента на завършването на делото във всички инстанции представителната власт му ще отпадне и той няма да може повече да извършва действия от името и за сметка на отсъстващата страна. Разпоредбата на чл. 34, ал. 4 от ГПК има предвид завършването на делото пред всички редовни съдебни инстанции, докато отмяната по чл. 303 и следващите от ГПК е средство за извънинстанционен контрол на влезлите в сила решения. Поради това процесуален представител, чието пълномощно е такова по чл. 34 от ГПК не може да подаде молба за отмяна и да представлява страната в това производство освен, ако не е изрично упълномощен и за това действие. Същото важи и за назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител.

Предвид на горното представителната власт на назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител на В. К. М., а именно адвокат Т. С. П. е отпаднала с постановяването на решение № 7848/28.10.2016 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав и от този момент той не може да извършва действия от името и за сметка на М.. Поради това изводът на състава на ВКС, ГК, ІV г.о. по гр. д. № 1313/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., че подавайки молба за отмяна от името на В. К. М., в качеството й на особен представител Т. С. П. е действал без представителна власт е правилен. Като е съобразил това и е прекратил образувантото въз основа на молрбата производство първият състав на ВКС е постановил законосъобразно определение, което трябва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 05.06.2017 година, постановено по гр. д. № 1313/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.