О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1201

София, 28.12.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1311 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК във вр.с § 74 ЗИД ГПК /ДВ,бр.86/17г./

Образувано е по касационна жалба,подадена от В. К. К. чрез адв.Д. И. срещу решение № І - 83 от 12.10.16г., постановено по в.гр.дело № 1175/16г.на Бургаския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 689 от 19.04.16г.по гр.дело № 3657/15г.на Бургаския районен съд в осъдителната му част.С него касаторът е осъден да заплати на В. П. Е. сумата 2 000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в накърнени чест и достойнство от това,че на 2.04.15г.в [населено място],от трибуната на Четиридесет и третото Народно събрание,петдесет и девето пленарно заседание,му е нанесъл обида с думите „подлизурски”,”крастава мърша”,патетична подлизурска история”,ведно със законната лихва върху присъдената сума,считано от 2.04.15г.до окончателното изплащане.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване и поставя следните правни въпроси: 1.Длъжен ли е съдът в доклада си да определя и посочва изрично конкретните твърдения на ответника,според това,което ищецът посочва като текст,от който е засегнат ,ли следва да направи анализ на изявленията в цялостния контекст на посочената публикация,при случаите на търсене на обезщетение за неимуществени вреди от направени изявления според печатни и други публикации с текстово съдържание; 2.Как следва съдът да преценя приетите от него доказателства,причинната връзка и нанесените вреди от изявленията – стриктно и ограничително,само във връзка с приетите от него за разглеждане отделни думи или фрази,извадени от контекста на цяло изречение,или в цялостния контекст на изявленията на ответника,които са посочени в съдържанието на публикацията; 3.Следва ли да се търси отговорност по смисъла на чл.45 ЗЗД за причинени имуществени вреди от поведение,което не е противоправно,за изявления,които представляват политическа оценка за текущи събития,след като съдържанието на изявленията обективно не представлява отправяне на безусловни оскърбления с думи спрямо ищеца; 4.следва ли да се прави разлика между съобщаване на факти и даване на оценки и изразяване на мнения – с персонални обиди,нанесени към личносттта на ищеца,с оглед преценката за наличие на извършен деликт или могат да бъдат приравнявани като съдържание и оценка на последиците от тях; 5.Всяка изразена негативна оценка ли следва да се приравнява към противоправно действие към някого,или преценката за това трябва да се извършва спрямо конкретния случай,като се преценява съдържанието на изявлението,дали е насочено към конкретно лице и дали попада в рамките на допустимите предели,при спазване на ограниченията на чл.39 ал.2 КРБ; 6.Следва ли при преценка на изявления дали представляват непозволено увреждане на личността да се прави разграничение между буквалното смислово значение на употребени думи или на фразеологичен израз и тяхното преносно значение,и може ли да се приеме нанасяне на обида,оскърбление на личността с преносното значение на употребени думи или изрази; 7.Изявления,направени по определен повод,описващи и даващи различни по съдържание на неперсонифицирана група от физически лица,могат ли да се квалифицират също така и като насочени спрямо едно конкретно лице,и ако е така – по какви обективни критерии може да стане индивидуализацията спрямо това лице,или подобна индивидуализация е невъзможно да се направи; 8.При преценката относно основателността на претенции за нанесени неимуществени вреди – възможно ли да има засягане на лични права и при неперсонифицирани изявления,и следва ли да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди,като нанесени на конкретно лице за причинени му неимуществени вреди от изявления,изразени спрямо група лица,и следва ли да се приема едно физическо лице за засегнато,и при косвена връзка на вредата,с предизвикалото я изявление ; 9.Как се преценява причинната връзка между изявлението и вредата в такива случаи,и каква е връзката при изразявани оценки за група лица – необходимо ли е тя да е пряка и непосредствена спрямо конкретното физическо лице,или е достатъчно да е косвена ,когато обект на оценките са неперсонифицирана група лица; 10.Следва ли да се тълкува разширително разпоредбата на чл.51 ЗЗД в подобни случаи.

Постъпила е касационна жалба и от В. П. Е. чрез адв.К. Я. срещу въззивното решение в частта,с която искът му е отхвърлен над присъдената сума до пълния предявен размер от 10 000 лв,както и в частта,с която е отхвърлен изцяло искът му против [фирма] [населено място].

Касаторът счита,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1.Каква е отговорносттта на издателя на печатно произведение когато съдържанието на препечатана статия е обидно или клеветническо; 2.Могат ли да се разпространяват свободно изказани мнения с негативна оценка,пряко или косвено засягащи конкретно лице,чрез печатно произведение свободно,когато не се касае за превратно упражняване на правата по чл.39 ал.1 КРБ и свободата на мнение не е използвана,за да се увреди доброто име на другиго; 3.Противоправно ли е поведението при изказани мнения с негативна оценка ,пряко или косвено засягащи конкретно лице,когато името му се коментира или предполага във връзка с обществен въпрос,свързан с неговия пост, дейност или занятие; 4.Издателите на печатни произведения могат ли да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения и свободата на изразяване на мнение изключена ли е в случаите, визирани в чл.39 ал.2 КРБ; 5.Негативните оценки за определена личност ,открояваща се по една или друга причина в обществения живот,пораждат ли отговорност,ако засягат достойнството на личността; 6.Фактическите твърдения,разпространени с печатно произведение проверяват ли се и ако те не са верни,издателят,който ги твърди носи ли отговорност,доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото издателят не е положил дължимата грижа преди отпечатването им да провери достоверността на разпространената информация; 7.Използваните изразни средства от В. К. в отхвърлителната част на решението,надхвърлящи добрия тон и манифестиращи крайно негативно отношение към личността на В. Е. съставляват ли елемент от фактическия състав на гражданския деликт;8. Присъденото обезщетение в съответствие ли е със задължителната практика на ВКС относно критериите за справедливост.

В отговор по чл.287 ГПК от адв.Д. И. – пълномощник на В. К. и „М.”2010 О. [населено място] счита,че касационната жалба на В. Е. не следва да бъде допускана до разглеждане пред касационната инстанция.

Касаторът В. Е. чрез адв.К. Я. заявява становище,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационната жалба на В. К..

Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като извърши преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване,приема следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника В. К.,който в петдесет и деветото заседание на Народното събрание,проведено на 2.04.2015г.,по повод изказване на ищеца В. Е.,е използвал изразите „подлизурски”,”крастава мърша” и „патетична подлизурска истерия”,които обективно имат обидно съдържание,макар и да са употребени в политически дебат.Посочено е,че макар и адресатът на критичните изказвания да е публична личност,следва да се съобразява формата,в която е облечена тази критика, като се зачитат правата и достойнството му на гражданин.Изложени са съображения,че изразите „огромното предателство”; ”ще му приседнат някъде”; ”открито изричат откровени лъжи”; „За каква партия,за какви принципи говорим…гласува и изпълнява задачите на Д..И тогава се питаме кой може да му дава парите.Мисля,че отговорът е еднозначен.”; „Говоря за В. Е. или доносника К.,така както откровени лъжи е доносничил срещу колегите си и срещу съпругата си е писал доноси,за да расте в кариерата”; „доносничил за съпругата си,на която се е клел в любов”; и „Може ли да доносничите срещу любимия си – най-близкия човек,който носи вашето бебе в утробата си”, не представляват деликт.При произнасянето си за размера на обезщетението за доказаните от свидетелските показания неимуществени вреди съдът е взел предвид,че само три от всички изброени изрази имат противоправен характер,както и че интензивните негативните преживявания на ищеца са продължили около два месеца,при което е счел,че сумата от 2 000 лв е достатъчна за репарирането им.

По отношение на [фирма] въззивният съд е приел,че не е налице фактическия състав на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на дружеството.Посочено е,че при съпоставка на изреченото в пленарно заседание от страна на В. К. по адрес на В. Е. с публикацията от 2.04.15г.в сайта”Флагман”,чийто издаден е ответното дружество,е установено,че в последната се възпроизвеждат думите на К.,било чрез преразказването им,било чрез директно цитиране,без да е изразено мнението на автора по отношение на ищеца,те.запазено е смисловото съдържание на информацията и няма разминаване между фактически осъществилите се събития и отразеното в сайта.

По жалбата на В. К.:

Не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените два процесуалноправни въпроса.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.В разглеждания случай поставените въпроси се свеждат до задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка,по който правен въпрос има задължителна практика на ВКС,съответно няма непълнота или неяснота в закона за да се нуждае от тълкуване.

В обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС,тъй като е обсъдил относимите по делото доказателства,релевираните въззивни основания в жалбите и е изложил собствени мотиви по правната оценка на използваните от ответника К. изрази,на действията на ответното дружество и за размера на обезщетението за неимуществени вреди.

В т.2 от ТР № 1/2013г.на ОСГТК на ВКС е дадено разяснение ,че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при докладване на делото.В случай,че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада,дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства,които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие,непълнота или неточност на доклада и дадените указания.

Във въззивната жалба на В. К. няма оплакване на процесуално нарушение,допуснато от първоинстанционния съд във връзка с доклада.

Въпросите с № № 3-6 вкл.не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС,обективирана в решение № 62 от 6.03.12г.на ВКС,ІV г.о. по гр.дело № 1376/11г.и решение № 484 от 9.06.10г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановени по чл.290 ГПК,в които е посочено,че не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка,пряко или косвено засягащи конкретно лице,когато името му се коментира във връзка с обществен въпрос,свързан с неговия пост,дейност и занятие,освен ако не се касае за превратно упражняване на права,а свободата на мнение бива използвана ,за да се вреди на доброто име.В решение № 209 от 27.09.13г.по гр.дело № 1747/13г.на ВКС,на ІІІ г.о.е прието, че негативните оценки за определена личност,открояваща се по една или друга причина в обществения живот,не пораждат отговорност,освен ако засягат достойнството на личността.

Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с цитираната практика.В мотивите си въззивният съд е съобразил статута на ищеца като обществена и политическа личност,но с оглед конкретиката на случая е счел,че е налице противоправно поведение на ответника,с което е накърнил честта и достойнството на ищеца.

На въпросите №№ 7-10 вкл.е даден отговор в решение № 439 от 20.01.16г.по гр.дело № 2773/15г.на ІV г.о.на ВКС,в което е прието,че е възможно в посочените от ищеца конкретни обидни или клеветнически реплики, неговото име да не е визирано изрично, но то да е посочено в предходно или следващо изречение от изявлението на ответника, или насочеността на репликите към ищеца ясно и еднозначно да се установява от цялостния смисъл на изявлението, от което те са част.

Като е приел,че невинаги липсата на изрична персонална насоченост обуславя извод за липса на противоправност на деянието и че може да има обида,адресирана до група от хора,когато засегнатият е част от тази група,въззивният съд е постановил решението си в съответствие с тази практика.

По жалбата на В. Е.:

Касационно обжалване не следва да се допуска на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по поставените от касатора въпроси по следните съображения:

Въпросите с №№ 1-6 вкл.са разрешени от въззивния съд в съответствие с постановени от състави на ВКС в производство по чл.290 ГПК решения за уеднаквяване на практиката във връзка с отговорността за разпространяване чрез печатно произведение на твърдения и оценки с негативен характер.В цитираните по-горе решение № 209 от 27.09.13г.по гр.дело № 1747/13г.на ІІІ г.о.; решение № 484/9.06.2010 г. по гр. д. № 1438/2009 г., ІІІ г. о. и решение № 62/6.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., ІV г. е прието, че когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез печатно произведение могат да се разпространяват свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани с чл. 39, ал. 2 КРБ, но във всеки друг случай издателите на печатни произведения могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения. Негативните оценки за определена личност, открояващи се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, освен ако засягат достойнството на личността. Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност-те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, разпространени с печатно произведение. Ако те са верни, издателят не носи отговорност, дори да позорят адресата на публикацията, но ако не са верни, издателят носи отговорност, доколкото адресатът е засегнат неблагоприятно и доколкото издателят не е положил дължимата грижа да провери достоверността на разпространената информация преди отпечатването на съответната публикация.

В разглеждания случай въззивинят съд се е съобразил с този практика,като е приел,че не следва да се ангажира отговорността на издателя на сайта”Флагман”, доколкото в публикацията е отразено изреченото от ответника К. в пленарно заседание на Народното събрание,което е публично.

Въпрос № 7 не е основание за допустимост на касационното обжалване,а включва предмета на делото.Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това кои от използваните изрази от ответника К. съставляват деликт, може да доведе до необоснованост на решението,която подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК,но само след допусната касация.

Въпросът за критериите за справедливост,по които се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, е разрешен от въззивния съд също в съответствие със задължителната практика,тъй като съдът е подходил конкретно съобразно установените факти по делото.В постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ІІІ г.о; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ІV г.о.; решение от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1273/2009 г. на ІІІ г.о.; решение № от 6.04.2011 г. по гр.д. № 951/2010 г. на ІІІ г.о.; решение № 149 от 2.05.11г.по гр.дело № 574/10г.на ІІІ г.о. е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Даденото разрешение е съобразено от въззивния съд в обжалваното решение.

По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска и по двете касационни жалби.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция разноските следва да останат за страните така,както са направени.

Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № І-83 от 12.10.16г.,постановено по в.гр.дело № 1175/16г.на Бургаския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.