О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№704

София, 28.12.2017 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 05.12.2017 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

т.дело № 2192 /2017 година

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Д. И. Й. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 415 от 23.02.2017 год., по в.гр.д.№ 3701/2016 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на СГС № 4063 от 13. 05. 2016 г., по гр.д.№ 4063/2014 г. за отхвърляне на предявения от настоящия касатор, като ищец, пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ отм. срещу [фирма], [населено място] за сумата 50 000 лв., обезщетение за причинени му неимуществени вреди от пътно- транспортно произшествие, настъпило на 06.11.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума , начиная от датата на непозволеното увреждане.

С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закон и на съществените съдопроизводствени правила, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.

В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1 т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното право, свеждащи се до доказателствената сила на актовете на органите в досъдебното производство и на събраните в наказателно производство, водено срещу прекия причинител на увреждането, доказателства, за механизма на пътно-транспортното произшествие, както и за допустимостта гражданският съд, разглеждащ гражданскоправните последици на деянието, в производството по реализиране пряката отговорност на застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ отм. да обоснове становището си за вината на водача на увреждащото моторно превозно средство и за механизма на настъпилия пътен инцидент единствено на последните.

Като израз на визираното противоречие със задължителната съдебна практика са посочени решения по чл.290 ГПК на отделни състави на ВКС: № 43 от 16.04.2009г., по т.д.№ 648 / 2008г . на ІІ т.о.; № 55 от 30.05.2009 г., по т.д.№ 728/2008 г. на І т.о. и № 589 2010 г., по т. д. № 1359/20029 г.на І т.о.

Ответникът по касационната жалба [фирма], гр.София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г.Р., в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, излагайки подробни писмени съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и евентуално по основателността на въведеното основание за касация по чл.281, т.3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страните и съобрази данните по делото, в съответствие с правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.

За да потвърди първоинстанционното решение на СГС, с което исковата претенция на настоящия касатор по чл.226, ал.1 КЗ /сега отм. е отхвърлена въззивният съд е възприел за основани на закона и доказателствения материал по делото изводите на СГС за отсъствие на виновно противоправно поведение на водача на увреждащото моторно превозно средство –л.а.”Мерцедес” 300Д, с ДК [рег.номер на МПС] - М. С. А., което - елемент от фактическия състав на чл.45, ал.1 ЗЗД, да обуславя деликтната му отговорност за причинените на ищеца, пътник в същия лекия автомобил, неимуществени вреди от процесното пътно-транспортно произшествие. Изложени са съображения, че доколкото внезапното излизане на пътното платно на стадо домашни животни е било непредвидимо от водача на увреждащия л.а., загубил в резултат на него управлението на автомобила, а скоростта от 17 км/ч, при която единствено би било резултатно спирането, е неприемлива за движение за конкретния пътен участък, то осъщественото от прекия причинител на вредата деяние е случайно по см. на чл.15 НК и оборва установената с чл.45, ал.1 ЗЗД презумпция. Отсъствието на виновно поведение у водача на увреждащото моторно- превозно средство, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, само по себе си изключва възникването на деликтна отговорност, от която функционално обусловена е отговорността на застрахователя на гражданската му отговорност, поради което исковата претенция по чл.226, ал.1 КЗ отм. е счетена за неоснователна.При обосноваване на този краен правен извод въззивният съд се е позовал на изслушаните в хода на делото основна и допълнителна авто-технически експертизи и на ангажираните гласни доказателства относно механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие, които е подложил на преценка, съпоставяйки ги с част от доказателствения материал, събран в приложеното по делото досъдебно производство - протокол от 16. 11. 2010 г. за разпит на св. М.А. – обясненията на ищеца, като пострадал.

Съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение позволяват да се приеме, че поставените от касатора процесуалноправни въпроси, като обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд и релевантни за изхода на конкретното дело, обосновават общата главна предпоставка за достъп до касация.

Основателно е и позоваването на селективния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.

Според формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, цитирана по- горе, дори актовете на органите на досъдебното производство, макар да са официални документи по см. на чл.143 ГПК отм. не представляват доказателство нито за механизма на пътно- транспортното произшествие, нито за поведението на участниците в него. Тези актове се постановяват в отделните фази на досъдебното производство и отразяват мнението на съответния орган относно наличието или не на предпоставките за наказателно преследване на определено лице. Същите, обаче, нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданско правните последици от деянието, каквато притежава влязлата в сила присъда и то съобразно очертаните в чл.222 ГПК отм. , разпоредба, аналогична на чл.300 ГПК нейни граници. Всички останали факти, имащи отношение към гражданскоправните последици на деянието, следва, съобразно принципа на непосредственост и равенство на страните в процеса, да бъдат установени с допустимите от ГПК доказателствени средства в рамките на конкретното производство по разглежданото гражданско дело.

С оглед изложеното искането за допускане на касационно обжалване се явява основателно. Възприетото от въззивния съд разрешение на формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправни въпроси налага да се извърши проверка за съответствието му с приетото в задължителната съдебна практика.

Останалите въпроси поставени от касатора са израз на становището на същия за неправилност на обжалваното въззивни решение и са неотносими към общото основание за достъп до касация по см. на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. При отсъствие на общото основание за допускане на касационно обжалване не следва да бъдат обсъждани и поддържаните по отношение на тях допълнителни критерии за селекция.

Мотивиран от гореизложеното и като съобрази, че на осн. чл.83, ал.2 ГПК, касаторът, като ищец, е освободен от внасяне на д.т. с разпореждане на СГС / л.15/,настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 415 от 23.02.2017 год., по в.гр.д.№ 3701 / 2016 г., по описа на с.с.

ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: