№ 509

С. 28.12.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 4660 по описа за 2017 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 ГПК.

След като с определение № 389 от 15.11.2017г. по гр.д.№ 4439/2017г. на ІV г.о.на ВКС, по реда на чл.274 ал.2 ГПК е отменено разпореждане № 1498 от 1.11.2017г. по ч.гр.д.№ 438/2017г.на Апелативен съд В. за връщане на частна жалба с вх.№ 5840 от 9.10.2017г., предмет на настоящето производство е посочената частна жалба с вх.№ 5840.

Частната жалба е подадена от И. И. В. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно определение № 570 от 5.10.2017г. по в.ч.гр.д. № 438 по описа за 2017г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 7744 от 04.09.2017г. по гр.д. № 1851/2017г. на Окръжен съд Варна за връщане на основание чл.274 ал.4 ГПК на частна касационна жалба срещу въззивно определение, с което е потвърдено определение за прекратяване на производството като недопустимо. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска да бъде отменено, а делото върнато с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Като основание за допустимост се сочат разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по следния поставен въпрос: „Допустимо ли е по правилата на функционалната подсъдност, администриращият жалбата съд да подлага на преценка и да се произнася по допустимостта на подадена жалба и дали при зачитане на това действия по-горестоящият съд следва да приеме, че е потвърдено недопустимо разпореждане за връщане на жалба, съответно допустимо ли е потвърдително определеине?” Счита, че така поставеният въпрос е разрешен в противоречие с приетото в т.10 от ТР № 1 от 9.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и в определения № 298 от 15.07.2016г. по ч.гр.д.№ 2939/2016г. на ІІІ г.о. и № 360 от 28.10.2008г. по гр.д.№ 1758/2008г. на V г.о. – без задължителен характер.

Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :

Настоящият жалбоподател е подал молба за отмяна на наложена с решение № 333 от 13.03.2017г. по гр.д.№ 1985/2016г. на В. спрямо него мярка за защита по чл.5 ал.1 т.1 от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/- да се въздържа от извършване на насилие спрямо малолетното си дете Д. И. В..

С определение № 8449/21.08.2017г. В. е прекратил производството по така подадената молба като недопустимо поради липса на предвиден ред за отмяна и наличие на друг способ – предявяване на иск за промяна на съществуващото правно положение въз основа на новооткрити или новонастъпили факти.

Това определение е потвърдено с определение № 2281/31.08.2017г. на В. по гр.д. № 1851/2017г.

Последвала е частна касационна жалба, която е върната от В., на основание чл.274 ал.4 ГПК, с разпореждане № 7744 от 04.09.2017г. по гр.д. № 1851/2017г.

Именно това разпореждане е потвърдено със сега обжалваното въззивно определение № 570 от 5.10.2017г. по в.ч.гр.д. № 438 по описа за 2017г. на ВАС.

Преценката по същество на подадената частна касационна жалба, съгласно препращането на чл.274 ал.3 ГПК, е обусловена от наличието на предпоставките за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК - поставен материално или процесуално– правен въпрос, за който да е налице някое от трите изчерпателно предвидени в специални основания. В конкретния случай, касационно обжалване на подадената частна жалба не може да бъде допуснато, защото поставеният от касатора въпрос не е свързан с решаващите доводи на съда и не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, посочени в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. В случаят, постановявайки своите актове / разпореждане № 7744 и определение № 570/, В. и В. не са действали като администриращ жалбата съд, а като съд, който в рамките на своята компетентност – преди да се произнесе по същество – преценя допустимостта на жалбата, с която пряко е сезиран. Освен това, не е налице и посоченото специално основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, доколкото обжалваният акт не е постановен в противоречие с цитираните от касатора Тълкувателно решение и определяния на ВКС. Последните са ирелевантни за настоящия спор, тъй като са постанови по различни от настоящата хипотези /вж.т.2 от горецитираното ТР по т.д.№ 1/2009г./

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от И. И. В. от [населено място] [улица], съдебен адрес: [населено място] [улица], партер, адвокат Г. против въззивно определение № 570 от 5.10.2017г. по в.ч.гр.д. № 438 по описа за 2017г. на Варненски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.

Ключови думи
No law branches!