№ 260

София, 28.12.2017 г.В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4564 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.

С решение от 25.05.2017 г. по в. гр. д. № 15270/2016 г. на Софийски градски съд, имащо в тази част характер на определение, е изменено определението по чл.248 ГПК по гр. д. № 41/2010 г. на Софийски районен съд, като ответниците М. Т., Е. Ш., Ж. А., Л. И., В. М., Р. Г., Т. П., Т. П., Й. Б., Н. П., Н. Н. и В. Т. са осъдени да заплатят на ищците Л. Ц., А. Ц. и В. Ц. допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред първата инстанция в размер на 6914,05 лв.

Въззивният съд е приел, че делото се отличава със значителна фактическа и правна сложност, продължило е в първоинстанционния съд повече от 5 години, като неизменно ищците са били представлявани от адвокат, който е извършил множество процесуални действия, включително е депозирал подробни писмени становища и защити. Затова общият размер на възнаграждението, което следва да му бъде присъдено за първата инстанция, е 9 000 лв. Районният съд е присъдил само 2085,95 лв., затова въззивният съд постановява осъдителен диспозитив за разликата от 6914,05 лв. Прието е за основателно възражението за прекоменост на заплатеното адвокатско възнаграждение за разликата над 9 000 лв. до претендираните 12 000 лв.

Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ответниците, които са били осъдени да заплатят допълнително присъдената сума от 6914,05 лв.

Жалбоподателите поддържат, че цената на предявения иск за собственост е 5 058,68 лв., а общо присъдените разноски за първата инстанция са близо два пъти повече от тази сума. При посочената цена на иска минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. възлиза на 696,65 лв. Районният съд е отчел фактическата и правна сложност на делото, затова е присъдил възнаграждение в по-голям размер от минимума - 2085,95лв. Въззивният съд не е имал основание да завишава тази сума. Затова жалбоподателите искат отмяна на въззивното определение.

Ответниците Л. Ц., А. Ц. и В. Ц. оспорват частната жалба и на свой ред подават насрещна частна касационна жалба, с която искат присъждане на пълния размер на заплатеното от тях адвокатско възнаграждение от 12 000 лв. Позовават се на обстоятелството, че правният спор е със значителна фактическа и правна сложност; че исковата молба съдържа няколко обективно и субективно съединени иска; че предмет на правния спор са три недвижими имота и че материалният интерес не е съизмерим с данъчната оценка на тези имоти, а следва да се отчете действителната им пазарна цена / имотите се намират в Б./, както и обстоятелството, че два от тях са застроени с масивни жилищни сгради, чиято стойност също следва да бъде отчетена, въпреки че те не са предмет на предявения иск. Считат, че действителният материален интерес по делото възлиза на 487 000 лв., при което минималният размер на адвокатското възнаграждение е 45 420 лв., а не 9 000 лв., колкото е приел въззивният съд.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Основната частна касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК определение по чл.248 ГПК по въпроса за разноските пред първата инстанция.

Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателите обосновават това основание с твърдение за противоречие между въззивното определение и мотивите и диспозитива на т.3 на ТР №6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Такова противоречие в действителност няма. Правният въпрос, който се разглежда в т.3 на тълкувателното решение, е за това дали съдът има възможност, при произнасяне по възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, да слезе под предвидения към този момент в § 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. праг на трикратния размер на минималното адвокатско възнаграждение. Изложените мотиви са свързани с обосновката на тази възможност. Този въпрос изобщо не се поставя по настоящото дело, тъй като още първоинстанционният съд е определил възнаграждение, равно на трикратния размер на минималното адвокатско възнаграждение по наредбата и тази сума не е обжалвана от осъдената страна. Въпросът по настоящото дело е друг – дали съдът има право да надхвърля трикратния размер на минималното адвокатско възнаграждение, който вече не е и нормативно закрепен след обявяване нищожността на посочения по-горе § 2. По този въпрос не възниква основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като практиката на ВКС е категорична, че съдът е свободен да преценява действителната фактическа и правна сложност на делото и не е задължен във всички случаи по направено възражение за прекомерност да намалява адвокатското възнаграждение. Въпросът за конкретния размер на адвокатското възнаграждение винаги зависи от фактическата и правна сложност на делото и обема на действията, извършени от адвоката в изпълнение на поетото задължение да осъществява правна защита и съдействие на своя клиент. В случая въззивният съд е направил именно такава преценка.

След като не се допуска касационно обжалване на въззивното определение по основната частна касационна жалба, съдът не дължи произнасяне по насрещната частна касационна жалба.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 25.05.2017 г. по в. гр. д. № 15270/2016 г. на Софийски градски съд в частта, имаща характер на определение, с която е изменено определението по чл.248 ГПК по гр. д. № 41/2010 г. на Софийски районен съд, като ответниците М. Т., Е. Ш., Ж. А., Л. И., В. М., Р. Г., Т. П., Т. П., Й. Б., Н. П., Н. Н. и В. Т. са осъдени да заплатят на ищците Л. Ц., А. Ц. и В. Ц. допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред първата инстанция в размер на 6914,05 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: