№ 261София 28.12.2017 г.В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д.№ 4565 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248, ал.3 ГПК.

С определение от 27.07.2017 г. по в. гр. д. № 15270/2016 г. на Софийски градски съд, постановено в производство по чл.248 ГПК, е оставена без уважение молбата на В. М., Р. Г., Й. Банков, Т. П., Т. П., М. Т., Е. Ш., Ж. А., Л. И., Н. П., Т. П., Н. Н. и В. Т. за намаляване поради прекомерност на присъденото за въззивната инстанция адвокатско възнаграждение за насрещната страна в размер на 6 000 лв.

Въззивният съд е приел, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, поради което определеното възнаграждение е адекватно.

Частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК е подадена от лицата, които са били осъдени да заплатят адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Те считат, че във въззивната инстанция делото не се отличава със значителна и правна сложност, поради което определеното от съда възнаграждение от 6000 лв. е прекомерно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. възлиза на 696,65 лв., при цена на иска от 5058,68лв. Присъденото от съда възнаграждение е близо 9 пъти по-високо от минималния размер и с 20% повече от цената на иска. Затова е направено искане възнаграждението да бъде сведено до минимума от 696,65 лв.

Ответниците Л. Ц., А. Ц. и В. Ц. оспорват частната жалба. Считат, че тя е подадена пред ненадлежен съд, затова производството по нея следва да бъде прекратено. Отделно от това поддържат, че делото действително се отличава с фактическа и правна сложност; действителният материален интерес възлиза на 487 000 лв. /пазарната цена на спорния имот, включително и цената на сградите в засегнатите парцели, които не са предмет на правния спор/, при което минималният размер на адвокатското възнаграждение е 45 420 лв., а не 6 000 лв., колкото е приел въззивният съд. Сочат, че реално заплатената сума за адвокат е 12 000 лв., от които са присъдени само 6 000 лв.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима и е подадена пред надлежен съд. Съгласно чл.248, ал.3 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който се обжалва решението. След като въззивното решение подлежи на обжалване пред ВКС, именно ВКС следва да разгледа и частната жалба срещу определението на въззивния съд по чл.248 ГПК. Разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК изключва правилото на чл.274, ал.2 ГПК, че когато определенията по ал.1 са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Когато се произнася по възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът на първо място преценява действителната фактическа и правна сложност на делото, както и обемът на извършените от адвоката процесуални действия, подадените от него молби, становища, защити. Едва когато прецени, че адвокатското възнаграждение е несъразмерно високо с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът може да го намали, като взема предвид всички обстоятелства по делото и при съблюдаване на минимума на адвокатските възнаграждения за съответното дело съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В настоящия случай въззивното производство е образувано по жалба на ответниците срещу решението на първата инстанция, с което са били уважени предявените срещу тях отрицателни установителни искове за собственост на поземлен имот № 148, възстановен им по ЗСПЗЗ, който включва части от УПИ ХІІ-148, УПИ ХІІІ-148 и изцяло УПИ VІ-148 в землището на [населено място], София, за които ищците се легитимират като собственици с констативен нотариален акт от 1959 г. на името на техния праводател, както и с последващи прехвърлителни сделки. Двата парцела, части от които са възстановени на ответниците по реда на ЗСПЗЗ, са застроени с масивни жилищни сгради на ищците. И трите парцела са във владение на ищците и това владение не е било прекъсвано след възстановяване на собствеността на ответниците през 1994 г.

Макар основният доказателствен материал по делото да е събран в първата инстанция и там да са осъществени преобладаващата част от процесуалните действия на защитниците, във въззивната инстанция също са събирани доказателства – техническа експертиза, поискана от процесуалния представител на ищците, както и представени от него актуални скици по действащия кадастрален план. Освен отговора на въззивната жалба и осъществената защита в откритите съдебни заседания, адвокатът на ищците е подал и подробна писмена защита. Извършените от него действия, преценени във връзка с фактическата и правна сложност на делото, правилно са преценени от въззивния съд. Заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция е 12 000 лв. То е преценено от съда като прекомерно, затова е присъдена само половината от тази сума – 6 000лв. Този извод на съда е законосъобразен. Съдът не е длъжен при направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК да се придържа към минимума по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Той има свобода в своята преценка и само ако счете, че делото не разкрива особена фактическа и правна сложност, може да намали адвокатското възнаграждение до минимума, като едва тогава преценява материалния интерес като критерий за определяне на този минимум.

Воден от изложеното, съставът на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.07.2017 г. по в. гр. д. № 15270/2016 г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: