№ 508

гр.София, 28.12.2017 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и втори декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Светла Димитрова

Членове: Геника Михайлова

Даниела Стоянова

разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4888 по описа за 2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Обжалвано е разпореждане № 1603/ 04.10.2017 г., с което докладчикът по гр. д. № 466/ 2017 г. по описа на Пловдивски апелативен съд е върнал частната жалба на [фирма] и на [фирма] срещу протоколно определение от открито съдебно заседание от 25.09.2017 г. по въззивното дело за допускане увеличение размера на исковете (чл. 214 ГПК).

Определението обжалват [фирма] и [фирма] с оплаквания, че е незаконосъобразно. Жалбоподателите твърдят, че е постановено в компетентност, която въззивната инстанция не притежава. Прилагат изложение за основанията от чл. 280, ал. 1 ГПК, защото считат, че подадената частна жалба е предвидена в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Ответниците по нея И. Т. П. и М. С. К., правоприемници на починалата в хода на делото ищца М. Н. П., възразяват, че определението е правилно.

Настоящият състав намира частната жалба с допустим предмет. Разпореждането е на въззивен съд и прегражда по-нататъшното развитие на производството по подадена от жалбоподателите (друга) частна жалба срещу определение по чл. 214 ГПК, постановено във въззивното производство. Осъществени са изискванията на чл. 279, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, а не тези от чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Постановява го апелативен съд, а Върховният касационен съд е компетентен да я разгледа (чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК). Подадена е при надлежна процесуална легитимация. Жалбоподатели са ответниците, чието право на частна жалба срещу определението по чл. 214 ГПК обжалваният акт отрича. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, но тя е неоснователна. Съображенията са следните:

Чл. 275, ал. 2 ГПК препраща към чл. 262 ГПК, а от буквалния прочит на предвиденото в чл. 262, ал. 2, т. 1 и т. 2 ГПК произтича компетентност на съда, постановил обжалваното определение/ разпореждане, да върне частната жалба само като санкционна последица за ненадлежно упражненото право на обжалване. А. от по-силното основание обаче обосновава компетентност на същия съд и да провери дали съществува (възникнало ли е) упражненото право на частна жалба, а отрицателният отговор да облече (също) под формата на разпореждане за връщане. Излишно е частната жалба да се отнася да по-горната инстанция, когато е с недопустим предмет (законът не допуска инстанционния контрол на определението/ разпореждането) и/ или е подадена от формална страна (на която законът не признава право на обжалване). Излишно е насрещната страна да се провокира в извършване на още разноски по делото. В крайна сметка те ще се поставят в тежест на жалбоподателя (чл. 78, ал. 4 ГПК), а производството за него излишно ще се оскъпи. Достатъчна гаранция за правото му на защита срещу евентуална неправилност на разпореждането за връщане на частната жалба поради недопустим предмет и/ или ненадлежна процесуална легитимация е възможността да го обжалва в производството по глава Х. ГПК. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите, че разпореждането въззивният съд е постановил в компетентност, каквато от закона не произтича.

Правилна е преценката по разпореждането, че не подлежи на инстанционен контрол определението по допуснатото изменение на исковете (в случая, увеличение по размер), а частната жалба е недопустима. Неговата правилност се проверява при обжалване на решението, ако законът допуска това.

При тези мотиви, съдътО П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на [фирма] и [фирма] срещу разпореждане № 1603/ 04.10.2017 г. по гр. д. № 466/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Ключови думи