О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 513

Гр.С., 29.12.2017г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми декември през двехиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря ........, като разгледа докладваното от съдията Р. ч.г.д.N.4998 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.

С определение №.386/24.10.17 по ч.г.д.№.3753/17 на ВКС, ІІІ ГО, подадената от К. И. Б. частна касационна жалба срещу опр. №.12751/12.05.17 по ч.г.д.№.3254/15 на СГС, ІІ Дс., е оставена без разглеждане като недопустима.

Постъпила е частна жалба от К. Б., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.

Ответните страни не вземат становище.

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното определение е прието, че се обжалва определение, с което е потвърдено определение за прекратяване на предоставена правна помощ. Последното не е преграждащо по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 ГПК, за него е предвидено изрично едноинстанционно обжалване по аргумент от същото основание на чл.95 ал.5 и 6 ГПК /където е предвидено едноинстанционно обжалване на отказа за предоставяне на правна помощ, а прекратяването на правна помощ съдържа в себе си отказ за предоставяне на такава занапред/ и когато въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение за прекратяване на правна помощ, този акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване по чл.274 ал.3 ГПК.

Настоящият състав напълно споделя посочените по-горе мотиви. Касационната инстанция би могла да упражни контрол върху законосъобразността на въззивно определение само ако последното не е изключено от обхвата на касационната проверка съгласно изискванията на закона. В разглежданата хипотеза се иска касационен преглед на акт, който по съществото си представлява отказ за предоставяне на правна помощ занапред и е окончателен предвид изричните разпоредби на чл.95 ал.5 и ал.6 ГПК. Отделно от изложеното, постановените въззивни определения по делото не биха могли да бъдат обжалвани пред касационен съд и с оглед чл.274 ал.4 ГПК във вр. с чл.280 ал.2 т.1 ГПК – доколкото не подлежат на обжалване с частна касационна жалба определенията на въззивните съдилища по дела, въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване /чл.274 ал.4 ГПК/, такива, съобразно изричната разпоредба на чл.280 ал.2 т.1 ГПК, са и решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. за граждански дела и разглежданият случай попада в горната хипотеза (цената на предявените с исковата молба искове е общо 3245,30лв. и всеки иск е под установения минимум).

Предвид всичко изложено по-горе, атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение №.386/24.10.17 по ч.г.д.№.3753/17 на ВКС, ІІІ ГО.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи