О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1203

София, 29.12.2017 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева

ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев

изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2930 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

С решение № 645 от 21.03.2017 г. по гр.д. № 3088/2016 година на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 3365 от 23.04.2016 г. по гр.д. № 6361/2015 г. на Софийски градски съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявени от П. Д. К. от [населено място] против П. за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение. В решението е прието за установено, че на 28.02.2000 година при Софийска градска прокуратура е било образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител за убийство. На 26.03.2001 г. срещу ищеца е било повдигнато задочно обвинение за извършено престъпление по чл. 116 НК. На 14.05.2001 г. е била взета задочна мярка за неотклонение „задържане под стража” и постановено екстрадирането му от Великобритания. На 12.10.2001 г., по пътя му за връщане в България, ищецът е бил задържан в С.. До 20.07.2003 г. е пребивавал в ареста на Транспортна полиция и Национална следствена служба, когато мярката за неотклонение е била изменена в парична гаранция. С присъда от 09.10.2012 г. на Софийски градски съд ищецът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 116, ал.1, т.6, пр. ІІ-ро и ІІІ-то, вр. с т.7 и т. 9, вр. с чл. 115 и чл. 20, ал.2 НК. Присъдата е била потвърдена с решение от 23.05.2014 г. по н.о.х.д. № 272/2014 г. на Софийски апелативен съд, оставено в сила от Върховния касационен съд с решение от 24.03.2015 г. по н.о.х.д. № 1583/2014 г. От задържането му в С. до постановяване на окончателния съдебен акт, наказателното производство срещу ищеца е продължило 13 години, 6 месеца и 13 дни. Повдигнатото незаконно обвинение причинило на ищеца огромен стрес, тревога, притеснения, уронване на авторитета и достойнството му в обществото. Злепоставен е бил пред близки и приятели, засегнат е бил обичайният му начин на живот. Разследването е било широко огласено в медиите, което е причинило стрес и на семейството на ищеца - през 2007 г. е починала майка му; влошили са е и семейните му отношения (съпругата му е пребивавала във Великобритания, а продължителната раздяла е приключила в развод); синът му е преживял унижения в училище, след като обвинението е станало достояние и сред съучениците му. След освобождаването му от ареста ищецът е имал сериозни затруднения при намиране на работа. При така установените факти е прието, че П. следва да отговаря имуществено за вреди от незаконно наказателно преследване, за обезщетяване на които съдът е определил по справедливост обезщетение в размер на 30000 лева, присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За разликата до предявения размер от 500000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.

Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд в частта му, с която искът е уважен до размер на 30000 лева е постъпила от П.. Поддържа се, че в противоречие с т.3 и т.11 от ТР № 3 от 2005 г. ОСГК ВКС, ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. ОСГТК ВКС съдът не е изложил мотиви за обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид при определяне размера на обезщетението, както и за причинната връзка между повдигнатото обвинение и претърпените от ищеца морални болки и страдания. Изложени са доводи, че съдът е определил размера на обезщетението в нарушение на чл. 52 ЗЗД и установената съдебна практика – решение № 337 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. ІV г.о. ВКС; решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 149 от 02.05.2011 г. по гр.д. № 574/2010 г. ІІІ г.о. ВКС.

Ответникът по касационната жалба П. Д. К. счита, че в частта, с която искът е уважен не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Обжалва решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата до предявения му размер. В изложението към касационната жалба се поддържа, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение № 63 от 18.03.2016 г. по гр.д. № 5124/2015 г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 202 от 05.11.2013 г. по гр.д. № 1304/2013 г. ІІІ г.о. ВКС) при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е отчел особеностите и спецификата на конкретния случай.

По въведените основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:

Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Въззивният съд е определил обезщетението по справедливост, съобразявайки всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането съобразно чл. 52 ЗЗД. В съответствие с т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС, обезщетението за неимуществени вреди е определено глобално по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, при отчитане на всички обстоятелства имащи отношение към размера на обезщетението. Съдът е съобразил, че повдигнатото обвинение е за престъпление, предвиждащо „доживотен затвор без право на замяна”; продължителното предварително задържане по мярка за неотклонение (една година осем месеца и двадесет и шест дни); времетраенето на наказателното преследване далеч надхвърлящо всеки разумен срок (тринадесет години шест месеца и тринадесет дни); характера и интензитета на изживените безпричинно от ищеца морални страдания, както поради незаконното наказателно преследване, така и поради отражението му върху общественото доверие поради разгласяването му в медиите – обвинен в убийство, извършено предумишлено и с користна цел по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост; всички свързани с обвинението негативни отражения в личен и емоционален план, т.е. съобразени са всички обстоятелства, явяващи се в причинна връзка с негативните последици от наказателното преследване. В съответствие с установената съдебна практика, съдът е изложил мотиви за причинната връзка между предприетите срещу ищеца мерки по повод незаконното наказателно преследване и настъпилите неблагоприятни за него последици, поради което неоснователен се явява и доводът за противоречие между обжалвания съдебен акт и постановките на т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. ОСГТК ВКС.

Неоснователен е и довод за противоречие с установената практика по въпроса следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да бъдат отчетени особеностите и спецификата на конкретния случай. Размерът на обезщетението е определен от съда именно с оглед конкретните по делото посочени по-горе обстоятелства, сочещи за незаконно обвинение в извършване на изключително тежко престъпление, разследването по което, съпроводено със съответните ограничителни мерки е било проведено за неоправдано продължителен срок.

Не е налице и противоречие с установената практика на съдилищата при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно проведено наказателно преследване. В посочените от касаторите съдебни решения, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен с оглед на конкретните по делото обстоятелства, различни от изследваните във въззивното решение – при обвинения за престъпления с различна тежест; при различна продължителност на наказателното преследване и настъпилите за пострадалите негативни последици.

С оглед изхода на делото разноски не следва да бъдат присъждани.

Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 645 от 21.03.2017 г. по гр.д. № 3088/2016 година на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: