ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1205

София, 29.12. 2017г.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. д. № 1441 по описа за 2017г. и приема следното:

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М.Р. като процесуален представител на Й. М. К. от [населено място], [община], срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд от 27.Х.2016г. по в.гр.д. № 723/2016г. в потвърдителната му част.

Ответницата по касационната жалба С. Д. К. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат С.К. е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата В. Й. К. от [населено място], [община], не е дал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.

Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:

С решението си от 27.Х.2016г. Р. е обезсилил решението на Р. от 30.VІ.2016г. по гр.д. № 1484/2016г. в отхвърлителната му част по иска по чл.87 ал.3 ЗЗД относно ид.част от процесния недвижим имот и е потвърдил това решение в останалата му част, с която са отхвърлени предявените от Й. М.К. срещу С. Д.К. и В. Й..К. искове за разваляне до ид.част на договор за прехвърляне на недвижим имот, съответно индивидуализиран, срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между Д. Д.К. и Й. К. като прехвърлители и В. К. по време на брака му със С. К. с нот.акт №77/17.VІ.1993г.

Въззивният съд е взел предвид във връзка с обжалваната част на постановеното от него решение, че с посочения нотариален акт касаторът и неговата майка Д. К., починала на 06.ХІІ.1994г., като собственици при равни права прехвърлили на В. К. /син и внук на прехвърлителите/ по време на брака му със С. К. процесния недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане пожизнено на продавачите и на съпругата на Й. К. и срещу задължение да ги погребе съгласно обичая, като прехвърлителите си запазили пожизнено право на ползване на имота. Прието е, че договорът е породил вещно-транслативен ефект и имотът е придобит от двамата ответници в режим на СИО, прекратена с развод и трансформирана в обикновена съсобственост при равни права. В хода на производството по делото ответникът нито твърди, нито доказва каквото и да било неизпълнение на договора от страна на сина му – ответника, като обосновава претенцията си за разваляне на договора единствено с пълното му неизпълнение от страна на бившата му снаха С. К.. Със свидетелски показания с пълна категоричност се установява, че през цялото време на действие на договора ищецът непрекъснато и ежедневно е получавал в пълен обем необходимите му издръжка и грижи от сина си – отв.В.К.. При тези обстоятелства е направен извод, че К. не е страна по договора и няма качеството длъжник спрямо ищеца, тя не дължи предоставянето на издръжка и гледане по договора, каквото задължение съществува единствено по отношение на приобретателя В.К. При положение, че интересът на ищеца, поради който е сключил договора, е напълно задоволен от задълженото по него лице В.К., той няма интерес да иска развалянето му, поради което искът е неоснователен.

В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, представено след дадено на касатора указание, се сочи, че спорното материално правоотношение, въведено като предмет на делото, било за целия процесен имот; въпросът за спазване принципа на диспозитивното начало и невъзможността съдът по своя преценка да изменя предмета на спора бил от значение за изхода на делото; въпреки че фактите по делото били установени правилно, съдът направил грешни изводи поради несъобразяване с петитума на иска. Събрани били доказателства, че ответницата не е изпълнявала задължението по алеаторния договор, а бившият й съпруг често пътувал извън страната и предоставил гледането и издръжката на нея; пълното, частично, забавено или неточно изпълнение било винаги основание за разваляне на договора /сочи се решение на ВКС ІV ГО по гр.д. № 1853/2014г./; относно настъпилата давност – ако изпълнението на договора не е започнало веднага след сключването му, а след изтичането на пет години или изобщо не е започнало, вземането за гледане и издръжка не е погасено за последните пет години /сочи се решение на ВКС ІІ ГО по гр.сд. № 89/98г./; ако по алеаторен договор има неизпълнение и по причини у приобретателя, като несъобразяване с характера на кредитора, допускане близки да имат към него несъответстващо на изпълнение на задължението поведение, недаване редовно на паричния еквивалент на издръжката, договорът трябва да се развали /сочи се решение на ВКС ІІ ГО по гр.д. № 357/88г./. Въззивният съд се бил произнесъл в обратния на задължителната съдебна практика смисъл.

ВКС намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по процесуалноправни и/или материалноправни въпроси, обуславящи изхода на делото, в противоречие с практиката на ВКС, или решавани противоречиво от съдилищата, или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес и правото на защита на насрещната страна въпросите следва да бъдат посочени от касатора, като липсата на такова посочване само по себе си води до недопускане на касационно обжалване. С оглед същите принципи съдът не може служебно да изведе въпросите от значение за изхода на делото от изложението или от касационната жалба. /така ТР № 1/2009г. на ОСГТК/.

В случая със сочената практика касаторът не обосновава твърдяното основание за допускане на касационно обжалване.

Атакуваното решение не е в противоречие с приетото в решението на ВКС ІV ГО по гр.д. № 1853/2014г., че пълното или частично, забавено или неточно изпълнение на алеаторен договор е винаги основание за разваляне на договора. Това е така с оглед извода в разглеждания случай, че е налице пълно изпълнение от страна на приобретателя на поетите с алеаторния договор задължения за издръжка и гледане на ищеца. Останалите въпроси от значение за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд в случая, не са разрешавани в посоченото решение.

Въпросът във връзка с давността е неотносим – по такъв въпрос въззивният съд не се е произнасял /евентуално възражение за давност е заявила С. К., но то не е разгледано предвид отхвърлянето на иска поради изпълнение на задълженията по договора от приобретателя/. С оглед на това и сочената практика на ВКС в тази връзка /решение по гр.д. № 89/98г. ІІ ГО/ е неотносима в случая.

Нетносим както с оглед извода в атакуваното решение за изпълнение на задълженията по алеаторния договор от приобретателя, така и с оглед липсата на преценки от въззивния съд за несъобразяване от длъжника с характера на кредитора, за допускане близки да имат поведение, несъответстващо на поетото задължение, за недаване редовно на паричния еквивалент на издръжката, е и третият въпрос, условието по който е именно наличие на такова неизпълнение.

Не следва да бъде допускано касационно обжалване и по въпроса относно приложението в случая на диспозитивното начало в гражданския процес. Въпросът е във връзка с въззивното решение в обезсилващата му част, срещу която касаторът не е подал касационна жалба в преклузивния срок /жалбата е подадена по пощата в последния ден от срока и тя е само срещу потвърдителната част на решението, а въпросът е поставен в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, представено от касатора на 29.ХІІ.2016г. след дадено му от въззивния съд указание за това/.

При липсата на основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.

На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответницата по касационната жалба С. К. следва да бъдат присъдени 400лв. разноски за настоящата инстанция – платено възнаграждение за процесуалното й представителство от адвокат по договор за правна защита и съдействие от 01.ІІ.2017г.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд, ГКС, № 393 от 27.Х.2016г. по в.гр.д № 723/2016г.

ОСЪЖДА Й. М. К. от [населено място], [община], да заплати на С. Д. К. от [населено място] 400лв. разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: