О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 706

София.29.12.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

т.дело № 2908/2017 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1948 от 11.08.2017 г. по т.д. № 5837/2016 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, с което след отмяна на решение № 1320 от 15.08.2014 г. по т.д. № 4509/2013 г. на Софийски градски съд, VІ-2 състав е постановено следното: обявена е неплатежоспособността на [фирма], с начална дата 29.08.2013 г.; открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик; допуснат е общ запор и възбрана върху цялото имущество на [фирма]; определена е дата на първо събрание на кредиторите.

Касаторът поддържа доводи за неправилност на въззивното решение, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Твърди, че при повторното въззивно разглеждане на делото не са съобразени дадените от ВКС задължителни указания във връзка с установяване на действителното финансово състояние на дружеството за посочения в отменителното решение период, релевантен и към повторната икономическа експертиза. В жалбата се сочи, че не е налице задължение за осигуряване на достъп на вещото лице до документацията, необходима за изготвяне на експертизата, нито е бил задължен да представи ГФО към 31.12.2016 г., баланс за първо и второ тримесечие на 2017 г., инвентаризационни описи на активите и др. документи, нито са указани последиците по чл.161 ГПК. Поддържа, че вземанията на [фирма] не са в посочения в молбата по чл.625 ТЗ размер, предвид цената в окончателните договори за покупко-продажба, а вземанията на присъединения кредитор – [фирма] са в значително по-нисък размер, с оглед на предприетите принудителни изпълнителни действия по образувани изп.дела.

Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Задължителни ли са за въззивния съд указанията, дадени от ВКС по реда на чл.293 и чл.294 ГПК, когато е констатирано съществено нарушение на процесуални правила и непълнота на събраните доказателства и допустимо ли е САС да се отклони от изричните указания на ВКС, касаещи събиране на доказателства; 2. При изрично и задължително указание на ВКС за извършване на преценка за финансовото състояние на дружеството през определен времеви период, следва ли съдът, на основание чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ, предвид недоказана възможност на вещото лице да се свърже с представител на длъжника, да задължи ответника да представи релевантните счетоводни документи и информация, необходими за отговор на поставените от ВКС въпроси; 3. При събрани допълнителни доказателства за наличие на висящо изп.дело, следва ли съдът на основание чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ да изиска от ЧСИ удостоверение за висящността на производството, както и информация за осребрени активи и предстоящи публични продани, и актуален размер на вземането на присъединения кредитор; 4. Към кой момент следва да бъде изследвано икономическото състояние на длъжника във връзка с подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност; 5. Може ли съдът самостоятелно да преизчислява коефициентите за ликвидност и финансова автономност, дадени от вещото лице. Съдът може ли самостоятелно да направи преценка по отношение на редовното водене на търговските книги на дружеството, когато такъв въпрос не е бил предмет на експертиза и 6. Обстоятелството, че депозирана молба за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника е станала известна на трети лица, вкл. и на банката и това е създало пречка в търговските отношения на дружеството, може ли да доведе до откриване на производство по несъстоятелност, въпреки, че основанията за това не са били налице към момента на подаване на молбата. По първите пет въпроса се поддържа допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на приложената практика на ВКС, а по въпрос № 6 не е посочено нито един от селективните критерии по т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК.

Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, е депозирал писмен отговор както по изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, така и по касационните оплаквания. Оспорва изцяло искането за допускане на касационно обжалване и поддържа доводи за правилност на атакуваното въззивно решение, по подробно изложените в отговорите съображения.

Ответникът по касация – [фирма], чрез пълномощника си, твърди неотносимост на поставените от касатора въпроси, както и на приложената практика на ВКС. По същество счита въззивното решение за правилно.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена по пощата, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, в рамките на указания в решението едноседмичен срок от вписване на решението в Търговския регистър, което обуславя нейната процесуална допустимост.

Обжалваното въззивно решение е постановено по реда на чл.294 ГПК, след постановена от ВКС, ІІ т.о. отмяна на първоначалното въззивно решение № 1912 от 28.09.2015 г. по т.д. № 4887/2014 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав. В решението на касационната инстанция № 164/30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016 г. са дадени указания за извършване на нови съдопроизводствени действия – допускане на финансово-икономическа експертиза, с цел установяване актуалното финансово-икономическо състояние на длъжника, както и за събиране на представените при първоначалното въззивно разглеждане на делото писмени доказателства.

За да постанови атакуваното решение, въззивният съдебен състав, след цялостен анализ на релевантните факти и доказателства, вкл. и събраните нови доказателства, е приел, че ответното дружество не е в състояние за изпълни задълженията си съобразно активите, които притежава. Констатирано е: неспазване на изискванията на Закона за счетоводството за достоверност и документална обоснованост, предвид неустановяване на основания за завеждане на задълженията като дългосрочни или краткосрочни; неточно завеждане на задълженията по договорите за банков кредит, съобразно предвидените падежи по погасителните планове; неосчетоводяване на задължения както към молителя, така и към други кредитори, с извод за нередовно водено счетоводство. Въз основа на събрани по делото доказателства, опровергаващи счетоводните записвания на ответното дружество, решаващият състав е извършил съответни корекции и преизчисляване на коефициентите за ликвидност. Съобразени са и помощните коефициенти, въз основа на допълнително назначената счетоводна експертиза, показващи абсолютна зависимост от кредиторите.

При постановяване на въззивното решение и съобразно практиката на ВКС относно определящия коефициент за състоянието на платежоспособност, е изведен извод, че коефициентът на обща ликвидност е под единица за целия изследван период, като въз основа на финансовия анализ, изготвен от вещото лице В. П. е изразено разбирането, че липсват достатъчно вземания, които да са събираеми за целия изследван период. Установеното от съда обективно състояние на неплатежоспособност на дружеството длъжник е основано на невъзможността длъжникът да покрие задълженията си не само към един, а към повече кредитори, защото обективно не може да се съберат средства за изпълнение на краткосрочните задължения. Констатирана е липсата на данни за състава на материалните запаси и дали те са реализируеми, както и на краткотрайните вземания, предвид неосигуряване на достъп на вещото лице до счетоводството на длъжника.

Съобразно решаващата правна воля на апелативната инстанция, настоящият съдебен състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно разглеждане на делото.

Първият поставен от касатора въпрос, свързан със задължителните указания, дадени в отменителното решение на ВКС, е пряко относим към поддържаните основания за касиране и съответно към доводите на касатора, че при повторното разглеждане на делото въззивният съд се е отклонил от изрични указания на ВКС, касаещи събиране на доказателства. Начинът, по който е обоснован този въпрос сочи на неговата неотносимост към основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. От друга страна, този въпрос е изведен и въз основа на твърдения, несъответстващи на данните по делото във връзка с конкретните задачи към назначената икономическа експертиза при повторното въззивно разглеждане, съпоставени с принципните указания на ВКС относно обхвата на финансовия анализ на дружеството длъжник.

Вторият въпрос не покрива изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е формулиран единствено въз основа на твърдения на касатора за ”недоказана възможност вещото лице да се свърже с представител на длъжника” и без зачитане на извършените от състава на САС процесуални действия, свързани с вменено на дружеството длъжник задължение да представи годишен финансов отчет за 2015-2016 г., подробен списък за краткосрочни вземания, подробен списък на всички задължения за периода 2012 – м.март.2017 г./съответно конкретизирани/. Подробни указания относно вида на счетоводната документация, необходима за изготвяне на допуснатата експертиза, са дадени както с определение от з.з. на 21.12.2016 г., надлежно връчено на процесуалния пълномощник на [фирма], така и с определение от с.з. на 15.02.2017 г., препис от което е редовно връчено, съгласно предвиденото в чл.619, ал.1, изр.2 ТЗ фингирано връчване.

Въпрос № 3 е пряко относим към презумпцията на чл.608, ал.4 от ТЗ, съгласно която неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство, образувано по изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл.625, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение. Тази презумпция не е приложена от решаващия състав, което обуславя ирелевантност на въпроса към правната воля на съда, обективирана в постановеното решение.

Въпросът, свързан с момента, към който следва да бъде изследвано цялостното икономическо състояние на длъжника при подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност, по принцип е значим за всяко търг.дело по несъстоятелност. В случая обаче липсват данни за отклонение от практика на ВКС, на която се позовава касатора, още повече, че именно поради процесуално бездействие на дружеството длъжник, по делото не са представени пълни и достоверни данни за активите и пасивите, както и указания от съда/ в посочените по-горе определения/ ГФО и баланс.

Отговорът на въпрос № 5 предпоставя проверка на правилността на решението в частта, с която е изведен извод за нередовно водене на счетоводните книги на дружеството – длъжник, при неспазване на основни принципи, установени в Закона за счетоводството, както и в частта, с която въззивният съдебен състав е преизчислил коефициентите на ликвидност, след преценка на събраните по делото доказателства и данните, съдържащи се в приетите по делото експертизи. Произнасянето по правилността на решението е извън обхвата на производството по селекция на касационните жалби, което произтича от законодателното разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване и общите основания по чл.281, т.3 ГПК, в какъвто смисъл са и указанията в постановения акт на нормативно тълкуване – т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Дори и да се счете, че въпросът попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, то даденото разрешение от въззивния съд съответства напълно на практика на ВКС, посочена от първия ответник по касация – решение по т.д. № 685/2012 г.

Последният въпрос, независимо, че не би могъл да се квалифицира като правен, той не е и съотносим към делото - не е включен в предмета на спора и по него не е формирана правна воля на въззивния съд. Независимо от липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, касаторът не е посочил и нито една от допълнителните предпоставки за достъп до касация.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1948 от 11.08.2017 г. по т.д. № 5837/2016 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи