О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 220

София, 29.12.2017 година

Върховният касационен съд, гражданска колегия, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВАкато разгледа докладваното от съдия Балевска

гр. дело № 4715/ 2016 г., взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 13239 от 08.12.2017г. на М. Н. Н., К. Н. Н., Н. Н. Г. чрез процесуалния им представител адв. С. С., с искане за допълване на Решение № 92 от 01.12.2017г. на Второ гражданско отделение на ВКС по гр. д. 4715 от 2016 г., в частта за разноските.

Молителите претендират присъждане на направените от тях, като ответниците по касационната жалба , разноски за процесуално представителство по делото, съразмерно с потвърдената част на въззивното решение, а именно в размер на 1200 лв.- по 400 лв. за всяка една от касаторките. Разноските се претендират въз основа на представени са списъци на разноските в касационното производство, както и договори за защита и съдействие от трите ответници по касация, в които е посочено, че възнаграждението е платено в брой.

В срока по чл. 248 ал.2 ГПК не е постъпил отговор от на насрещната страна- [фирма].

Върховният касационен - второ отделение на гражданската колегия , намира следното:

Молбата е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество същата е частично основателна.

С Решение № 92 от 01.12.2017 г. на настоящият състав на Върховния касационен съд е отменено въззивно Решение № 237 от 12.07.2016г., постановено по възз. гр. д. № 173/2016г. на Окръжен съд- Враца, в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция досежно уважените субективно съединените искове по чл. 109 ЗС на М. Н. Н., К. Н. Н. и Н. Н. Г. срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ и е постановил ново решение по същество , с което исковете по чл. 109 ЗС са отхвърлени. Със същото решение , ВКС е потвърдил решението на двете долни инстанциите , в частта , с която ответното дружество е осъдено , на основание чл. 59 ЗЗД , да заплати на всяка от ищците М. Н. Н., К. Н. Н. и Н. Н. Г. съответно обезщетение за неоснователно обогатяване за времето от 29.10.2009г. до 29.10.2014г.

Съгласно чл. 81 ГПК съдът се произнася по искането за разноски с акта, с който приключва делото в съответната инстанция. Когато е пропуснал да стори това, решението може да бъде допълнено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

С разпоредбата на чл. 78 ал.3 ГПК законодателят е дал право на ответника в по делото, респ. на ответника в съответното инстанционно производство , да претендира възмездяване на извършените от него разноски , съразмерно с отхвърлената част от иска.

В настоящия случай с цитираното Решение № 92 от 01.12.2017 г. , съставът на Върховния касационен съд е оставил без уважение касационната жалба на „ЧЕЗ Разпределение България “ срещу въззивно Решение № 237 от 12.07.2016г. на Окръжен съд- Враца , в частта по уважените обективно съединения иск с правно основание чл.59 ЗЗД като е потвърдил въззивното решение. При този частично „успешен“ от г.т. на ответниците по касация резултат в касационната инстанция , последните имат право да им бъдат присъдени разноски и за касационното производство, съразмерно с „отхвърлената претенция“ на касатора по иска с основание чл. 59 ЗЗД.Като съобрази , че размерът на присъденото с решенията на долните съдилища обезщетение е общо в размер на сумата 1324.80 лв./ хиляда триста двадесет и четири и 0.80 лв. / и съгласно чл.7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.20174 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на следващото се възнаграждение за процесуално представителство е 322,74 лв. (300 лв.+ 7% от горницата 324, 80 лв.), то искането се явява основателно и доказано именно за сумата от 322.74 лв. / триста двадесет и два и 0.74 лв. / За разликата над този размер до претендирания такъв от 1200 лв., молбата е неоснователна и не може да бъде уважена.

По така изложените съображения Върховния касационен съд, състав на второ отделение на Гражданска колегия

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 92 от 01.12.2017г., постановено по гр. д. № 4715/2016г. на ВКС, II г.о., в частта за разноските, като ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение България “ да заплати на М. Н. Н., К. Н. Н. и Н. Н. Г., всички с адрес [населено място], [улица], сумата от 322, 74 лв. (триста двадесет и два лв. и 74 ст.), представляваща направени в производството по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 13239 от 07.12.2017г. в останалата й част , за разликата до претендирания размер от 1200 лв./ хиляда и двеста лв. /

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: