О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 61

Гр. София, 30.01.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 06.12.2017 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА

т. д.№ 1884/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба на С. П. АД [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, против решение № 93 от 25.05.2017 г. по в. т. д. № 94/2017 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 30 от 25.01.2017 г., постановено по т. д. № 16/2016 г. по описа на Великотърновския окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД против В. - 2000 Е. [населено място] за осъждане на ответника да му заплати сумата 35 421.48 лв. – дължимо възнаграждение за приета работа по договор за изработка /производство на серия опаковки за ароматизатори от цветно фолио, съгласно заявка от 23.10.2014 г./, ведно със законната лихва върху сумата от датата на възникване на задължението до окончателното й изплащане.

В жалбата се излагат подробни доводи, че въззивното решение е неправилно – необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се моли за неговата отмяна и за уважаване на иска или за връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, ведно с присъждане на сторените разноски за всички инстанция.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането на допускане на касационно обжалване се основава на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор моли да не се допуска касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд, по подробно изложени съображения /липса на формулиран правен въпрос, недоказани допълнителни условия за достъп до касация/. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, констатира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок за обжалване по чл.283 ГПК, против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е допустима.

Решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на така предявения иск, основани на събраните и анализирани по делото доказателства, са, че ищецът – изпълнител по договор за изработка е предал на ответника негодно изделие, което не притежава основно необходимо свойство за предназначението му – не залепва. Качеството му се е подобрило след извършената от ищеца преработка, но отново не отговаря на необходимото. Съобразно правилата на договора за изработка, ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият има право да развали договора. За да упражни правата по чл.265 ЗЗД, той трябва да уведоми изпълнителя при условията на чл.264 ал.2 ЗЗД, в противен случай те се преклудират. Съобразно данните по делото съдът е приел, че задължението на възложителя за уведомяване на изпълнителя веднага след откриване на скрития недостатък е изпълнено. Той е упражнил и правото си да развали договора с писмо от 11.05.2015 г., в което е посочил, че изработеното е некачествено и негодно за употреба, с неотстраними дефекти, констатирани между представители на страните, поради което претендира връщане на авансово заплатените суми. Съгласно съдебната практика, когато се заявят претенции за последиците от развалянето – връщане на даденото или обезщетение за вредите от неизпълнението, счита се, че те имплицитно включват и изявлението за разваляне на договора за изработка. За неоснователно е счетено възражението за упражнени от ответника – възложител права по чл.265 ЗЗД да иска поправката на поръчаното, с което изборът му на защита съгласно разпоредбата е приключил, т. к. поначало такова изявление ответникът не е правил, а и след предприетите от ищеца действия в тази насока, поправка обективно не е осъществена.

Настоящият съдебен състав, с оглед указанията по приложението на чл.280 ал.1 ГПК в редакция преди изменението му /ДВ, бр.86/2017 г./, дадени с ТР № 1/2009 г. от 19.02.10 г. на ОСГТК на ВКС, намира следното:

За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, касаторът следва ясно и точно да формулира материално- или процесуалноправен въпрос, който е разрешен от въззивния съд и обуславя постановения от него краен резултат, но не и правилността на решението, с оглед конкретните данни по делото.

В настоящия случай, макар да е приложено отделно изложение по смисъла на чл.284 ал.3 т.1 ГПК, в него е възпроизведено изцяло съдържанието на касационната жалба с оплаквания за неправилност на обжалвания акт и противоречие на изводите на съда с практика на ВКС по чл.290 ГПК. В изложението изцяло липсват формулирани правни въпроси, относими към соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. От друга страна, ВКС в производството по чл.288 ГПК няма правомощия да извежда сам, въз основа на оплакванията на касатора, правния въпрос, разрешен от въззивния съд и имащ значение за изхода по конкретното дело. Следователно, по делото не е удовлетворен общия селективен критерий за достъп до касация, което съгласно т.1 от цитираното ТР представлява самостоятелно основание за недопускане на исканото касационно обжалване.

В изложението е формулиран само един въпрос, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а именно: “При хипотеза, в която възложителят по договор за изработка с избора си на материал за изработването на вещта постави изпълнителя в първоначална и обективна невъзможност да изпълни точно договора за изработка, може ли възложителят да се ползва от правата по чл.265 ЗЗД, както и може ли възложителят да се ползва от тези права, ако сам извърши последваща преработка на изработената вещ с технология и машини, които не отговарят на изискванията на производителя и в резултат на това вещта е негодна за използване по предназначение?”. Според касатора, този въпрос не е разрешен от въззивния съд съобразно доказателствата по делото и в съответствие с правната теория и по него няма съдебна практика.

По него също не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Дори да се приеме, че се касае за правен /а не фактически/ въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, то въззивният съд не е обсъждал в мотивите си частните хипотези /обстоятелствата/, на които същият се основава, поради което и той не се преценява като обуславящ за правораздавателната воля на съда. Не се обосновава надлежно и наличието на допълнителния селективен критерий на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съобразно указанията на т.4 вр. т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК. По въпросите за правата и задълженията на страните по договора за изработка и приложението на чл.265 ЗЗД съществува трайно-установена практика на ВКС и липсват основания за нейното допълване, преразглеждане или изоставяне.

Предвид изложеното по-горе, решението на Великотърновския апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационен контрол.

Претендираните от ответника по касация съдебно-деловодни разноски /адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1 000 лв./ не следва да се присъждат, въпреки изхода от спора. От договора за правна защита и съдействие на л.75 по делото не може да се направи извод, дали плащането е уговорено в брой или по банков път, за да се провери надлежно ли е доказано извършването на разхода, съобразно указанията на ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС - т.1.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 93 от 25.05.2017 г. по в. т. д. № 94/2017 г. по описа на Великотърновския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: