О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 43

[населено място], 30.01.2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1704 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Р. Г. М. и Д. Г. М. срещу решение № 129/21.01.2015г. по гр.д. № 2725/2014г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 171/26.01.2015г. по гр.д. № 2725/2014г. по с.гр.д., с което е потвърдено решение № 134/22.06.2012г. по гр.д. № 445/2011г. на ОС- Благоевград за обявяване за окончателен на сключения на 21.11.2002 год. между Д. Г. М., Р. Г. М. и Е. Д. М., в качеството им на продавачи, и [фирма], в качеството му на купувач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор № 02676.501.1235 по кад.карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-81/10.12.2009г., с административен адрес [населено място], [улица], с площ от 347 кв.м. и на сгради с идентификатори: сграда 02676.501.1235.1, със застроена площ от 206 кв.м.,брой етажи 5, с предназначение: хотел; сграда с идентификатор №02676.501.1235.2, със застроена площ от 59 кв.м.,брой етажи 1, с предназначение:хотел; сграда №02676.501.1235.3, със застроена площ от 16 кв.м., брой етажи 1, с предназначение:друг вид, както и всички принадлежащи към обекта движими вещи, който недвижим имот е идентичен на посочения такъв в предварителния договор като хотелСофия, представляващ сграда на пет етажа с разгърната застроена площ по договора 950,03 кв.м и терен с площ от 322 кв.м. по договора, съставляващ УПИ № V-1235 от кв.17 по плана на [населено място], както и всички принадлежащи към обекта движими вещи, общо за сумата от 532 000,00 лева, която е изплатена изцяло и в брой от купувача съответно: на Столична общинска агенция за приватизация са изплатени 432 000,00/четиристотин тридесет и два хиляди/ лева и на продавачите са изплатени 100 000,00/сто хиляди/ лева; за признаване за недоказано оспорването истинността, по отношение съдържанието и датата на представената разписка за получена от Д. Г. М., Р. Г. М. и Е. Д. М. от [фирма] на парична сума в размер на 60 000/шестдесет хиляди/ лева и са присъдени съответните местен данък, нотариални такси; наложена е възбрана върху недвижимия имот и са присъдени разноски по делото в полза на ищеца.

Касаторите поддържат, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба [фирма] в писмения си отговор оспорва основателността на същата и наличието на условия за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационните жалби са редовни - подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, апелативният съд е приел, че между страните е валидно сключен процесният предварителен договор, по силата на който касаторите и Е. М. са поели задължение да продадат с окончателен договор на дружеството хотел в [населено място] и прилежащия му терен за сумата от 100 000лв., от които 40 000лв. са били заплатени при подписване на договора, а остатъкът от 60 000лв. е дължим до 31.12.2005г. В предварителния договор продавачите са поели задължение да учредят на купувача право на ползване върху описания недвижим имот за срок от 15 години срещу задължение за последния да им заплати 83 610,20лв., от които 23 601,20лв. се считат включени в платените при подписване на договора 40 000лв., а остатъкът от 60 000лв. се дължи до 31.12.2005г. на три равни годишни вноски. Освен това дружеството-купувач е поело задължение да заплати вместо продавачите на Столична общинска агенция за приватизация цялата дължима сума за обекта съгласно договореното между агенцията и продавачите - приобретатели на обособена част от общинско предприятие. САС е приел, че сумата от 60 000 лв. по предварителния договор е изплатена от дружеството на продавачите предвид обективираните им изявления в разписка без дата, която не се оспорва да е неподписана от физическите лица. От събраните писмени доказателства не се установява сумата да е платена по други правоотношения, вкл. и по заем. В счетоводството на дружеството е отразено плащането от 60 000лв. Въззивният съд е счел, че продавачите по предварителния договор се легитимират като собственици на процесния недвижим имот въз основа на договор за продажба на разсрочено плащане на обособена част от общинско предприятие от 15.12.2000г. и съобразно представените по делото скици е намерил за доказана идентичността на имота, описан в приватизационния договор и предварителния договор – от една страна и този, отразен по скиците – земя и сгради. По приватизационния договор е била уговорена цена в размер на 432 000лв. с първа вноска от 43 200лв., а остатъкът е бил дължим в срок от 6 календарни години с 50% от основния лихвен процент олихвяване за съответния период от предходната година. Съобразно 12 бр. платежни нареждания дружеството е заплатило по сметка на Столична общинска агенция по приватизация общо 454 013,28лв. Въззивният съд е обсъдил НА №44/2002г. за учредяване от продавачите в полза на [фирма] на право на ползване върху процесния хотел и земя, като съобразно заключението на ССЕ за периода 19.11.2002г.-26.10.2011г. дружеството е отразило ползването на хотела предвид осчетоводяване на получени приходи и направени разходи. След преценка на събраните гласни доказателства САС е приел, че между страните първоначално е имало уговорка Мутафчиеви да закупят по реда на чл.35 ЗППДОП отм. процесния имот като цената изцяло бъде заплатена от ответника по касацията, а впоследствие да прехвърлят на дружеството собствеността върху обекта срещу възнаграждение от 100 000лв. По-късно е бил сключен и самият процесен предварителен договор с индивидуализиран в него имот и посочена продажна цена. Представени са били доказателства за заплащане от дружеството-купувач на уговорената по него цена в размер на 100 000лв. Решаващият съд е намерил, че не се е установило от касаторите, че предварителният договор е сключен с цел да се постигне забранен от закона резултат – удовлетворяване на кредитор по договор за заем чрез придобиване на недвижим имот на кредитополучателите. Преди всичко е останало недоказано твърдението, че между Мутафчиеви и дружеството е сключен договор за заем, като и че е налице съглашение по см. на чл.152 ЗЗД. С оглед изпълнение на всички изисквания на закона САС е заключил, че искът по чл.19, ал.3 ЗЗД е основателен.

По отношение на изискването по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационната жалба да бъде придружена от изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК настоящият състав на ВКС съобрази следното: Срещу въззивното решение на САС са подадени касационни жалби с вх. № 2715/26.02.2015г. от Р. М. и с вх.№ 2902/04.03.2015г. от Д. М.. С разпореждане от 24.02.2016г. по гр.д. № 2725/2014г. на осн. чл.285, ал.1 ГПК САС е оставил без движение двете касационни жалби като е указал на двамата касатори да представят изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Разпореждането на съда е редовно връчено на касаторите на 18.04.2016г. чрез адв. С. С. – пълномощник на Р. М. и назначен по реда на чл.94 и сл.ГПК служебен адвокат на Д. М.. До изтичане на преклузивния едноседмичен срок /25.04.2016г./ посочените лица не са представили отделно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Видно от съдържанието на касационните жалби в тях самите са обективирани доводи за обосноваване наличие на основания – общо по чл.280, ал.1 ГПК /л.11 по касационната жалба на Р. М. и л.7 по касационната жалба на Д. М./ и допълнителни по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Касаторката Р. М. поставя следните правни въпроси : 1/Предвид това, че постановеният съдебен акт в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД, когато предмет на сделката е недвижим имот, поради което се изисква форма, подлежи на вписване в имотния регистър, трябва ли исковата молба и постановеното решение да отговарят на законовите изисквания въведени императивно от ГПК, ЗУТ, ЗКИР и ПВ относно минималното съдържание на нотариалния акт, като описание границите на имота, изписване и с думи / словом/ съдържанието на договора и др.?; 2/Допустимо ли е плащането по сделка за възмездно прехвърляне на срочно право на ползване върху недвижим имот в нотариална форма да се договори, че е плащане по един по-късно възникнал предварителен договор за прехвърляне правото на собственост върху същия имот?; 3/Представлява ли нарушение на императивна забрана за отчуждаване на недвижим имот по чл.41, ал.2 ЗППДОбП отм. през определен от закона срок, прехвърлянето в предвидената от закона форма – нотариален акт, правото на ползване на недвижим имот, надстрояване, пристрояване в чужд имот, води ли до неговата нищожност по см. на чл.26 , ал.1 ЗЗД – като противоречащо на закона? Позовава се на допълнителни основания за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./.

Касаторът Д. М. формулира в касационната си жалба следните правни въпроси : 1/ Представлява ли нарушение на императивна забрана за отчуждаване на недвижим имот разпоредбата на чл.41, ал.2 ЗППДОбП отм. ?; 2/ Представлява ли нарушение на закона уважаването на иск след като той е предявен след срока по чл.110 ЗЗД и действителен ли е предварителен договор, който е в противоречие с чл.113 ЗЗД ? Позовава се на допълнителни основания за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./. Излага съображения, че решението на САС е нищожно, недопустимо, евент. неправилно.

На 27.07.2016г. в регистратурата на САС е постъпила молба от адв.С. като процесуален представител на касаторите, с която е представено изложение на касационните основания към касационните жалби на Р. М. и Д. М.. Макар и след срока, даден в разпореждане от 24.02.2016г. на САС, същото може да бъде съобразено от настоящата инстанция, доколкото не съдържа въпроси имащи отношение към правилността на обжалваното въззивно решение, а в него се излагат съображения за нищожност и недопустимост на съдебния акт.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, трябва да се разпростре и във фазата по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на касационния контрол.

В случая с въззивното решение се потвърждава изцяло решението на първоинстанционния съд за уважаване на иск с правно осн. чл.19, ал.3 ЗЗД. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, въз основа на която е образувано исковото производство, ищецът [фирма] е навел твърдения, че предмет на процесния предварителен договор, чието обявяване за окончателен се иска, е недвижим имот - хотелСофия, представляващ една сграда на пет етажа с разгърната застроена площ по договора 950,03 кв.м и терен с площ от 322 кв.м. , съставляващ УПИ № V-1235 от кв.17 по плана на [населено място]. Петитумът на същата искова молба е за обявяване за окончателен на предварителен договор за прехвърляне на право на собственост върху: Поземлен имот с идентификатор № 02676.501.1235 по кад.карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-81/10.12.2009г., с административен адрес [населено място], [улица], с площ от 347 кв.м. и на три сгради с идентификатори: сграда 02676.501.1235.1, със застроена площ от 206 кв.м.,брой етажи 5, с предназначение: хотел; сграда с идентификатор №02676.501.1235.2, със застроена площ от 59 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: хотел; сграда №02676.501.1235.3, със застроена площ от 16 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: друг вид. С оглед спецификата на особеното исково производство по чл.362 и сл. ГПК, вкл. и с оглед задължението на решаващия съд по чл.363 ГПК, обосноваването /твърдения на ищеца, а не самото доказване по съществото на спора/ на съответствие между имота по предварителен договор и този, спрямо който се иска обявяване на договора за окончателен, има отношение към допустимостта на постановеното решение. Ето защо за проверка допустимостта на въззивния съдебен акт следва да се допусне неговото касационно обжалване.

По останалите поставени правни въпроси настоящата инстанция не се произнася, доколкото до обсъждане правилността на въззивното решение би се стигнало, само ако то е допустимо.

На основание чл.18, ал.1, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът Р. М. следва да заплати държавна такса в размер на 2162,76 лв. по сметка на ВКС. Касаторът Д. М. е освободен от заплащане на държавна такса по касационната жалба с разпореждане на САС от 25.04.2017г. по гр.д. № 2725/2014г. по описа на същия съд.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 129/21.01.2015г. по гр.д. № 2725/2014г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 171/26.01.2015г. по гр.д. № 272582014г. по с.гр.д.

УКАЗВА на касатора Р. Г. М. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 2162,76 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: