О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 63

гр. София, 30.01.2018 год.ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2185 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Я. П. И.,а от [населено място], срещу определение № 240 от 20.07.2017г., постановено по ч. т. д. № 173 / 2017г. от Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено определение № 257 от 08.03.2017г. по т.д. № 423/ 2014г. на Окръжен съд – Бургас, с което е прекратено производството по делото за обявяване на недействителност на новоучреденото дружество – ответник, по реда на чл.263п, ал.2, вр. чл.264л ТЗ, тъй като общото събрание, на което е взето решение за преобразуване на същото, не е свикано по установения от закона ред и по време на провеждането му И., в качеството и на съдружник, не е присъствала.

Жалбоподателката твърди, че при постановяване на атакуваното определение въззивният състав не е изложил мотиви, а декларативно е изказал правните си изводи, че Я. И. няма качеството на съдружник /акционер/ в новообразуваното дружество. Намира изложеното от съда като мотиви за неясно и логически противоречиво, позволяващо различни видове тълкувания. Поддържа, че към момента на преобразуване на дружеството [фирма] в [фирма] - 03.06.2014г. тя е притежавала качеството съдружник, което е възстановила с решение по т.д. № 52/2011г. на ОС – Бургас, влязло в сила на 29.10.2013г. Счита, че на основание чл. 140, ал.4 ТЗ вписване на решението в ТР има конститутивен ефект спрямо трети за дружеството лица само в предвидените в разпоредбата случаи, но не и за съдружниците.

Ответникът в производството, [фирма], в представения писмен отговор оспорват жалбата като неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Делото е образувано по предявена пред Окръжен съд – Бургас искова молба от Я. И. за обявяване на недействителност на новоучреденото дружество [фирма] – ответник по реда на чл.263п, ал.2, вр. чл.264л ТЗ, с твърдение, че общото събрание, на което е взето решение за преобразуване на същото, не е свикано по установения от закона ред и по време на провеждането му И., в качеството и на съдружник, не е присъствала.

За да постанови атакуваното определение, въззивният състав е приел следното от фактическа страна: На 31.01.2011г. Общото събрание на [фирма] е взело решение за изключване на Я. И. като съдружник, което е отменено с решение на Окръжен съд –Бургас по т.д. № 52/2011г., влязло в сила на 29.10.2013г., на която дата, същата придобила качеството на съдружник. С протокол на Общото събрание на [фирма] от 17.04.2011г. Я. И. повторно е изключена от дружеството, което е преобразувано в ЕООД. Тези решения били вписани в ТР при АВ. С решение № 149/30.12.2016г. на ВКС, постановено по т.д. № 846/2015г. е признато за установено по предявения от Я. И. иск по чл.29 ЗТР вписване на несъществуващо обстоятелства по партидата на [фирма], а именно – горепосочените решения на Общото събрание на съдружниците от 17.04.2011г. Междувременно на 03.06.2014г. е взето решение за преобразуване на дружеството от [фирма] в [фирма], което е вписано в търговския регистър. Въз основа на горната фактическа обстановка въззивният съд е достигнал до извода за липса на активна легитимация на И. да предяви иска, тъй като ищцата не придобива членство в приемащото или новоучреденото дружество по право- с факта на преобразуването му. С постановеното на 30.12.2016г. решение е признато за установено вписване на несъществуващи обстоятелства по партидата на [фирма], а именно – прекратяването на членственото й правоотношение във вече несъществуващото ООД и като правна последица от неговото преобразуване същата е загубила качеството акционер. Посочено е, че предвидената в чл.623п ТЗ правна възможност е предоставена само и единствено на съдружник или акционер в новоучреденото чрез преобразуване дружество, а с нормата на чл.263о ТЗ е създадено самостоятелно защитно право на всеки съдружник или акционер в преобразуващото се дружество да оспори преобразуването преди то да влезе в сила и да породи правното си действие. Обстоятелството, че правото на иск в хипотезата на чл.263п ТЗ вр. чл.70, ал.1 ТЗ е предоставено само на съдружниците, респективно на акционерите в новоучреденото чрез преобразуване дружество, означава, че качеството „съдружник” или „акционер” в същото е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за наличието на която съдът следи служебно.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил следните правни въпроси, като включени в предмета на спора и обусловили правните изводи на съда: „1/ Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви и да се произнесе по всяко наведено от страните възражение?; Задължен ли е въззивният съд да извърши цялостна преценка и да изложи свои мотиви по всички изложени в частната жалба доводи и оплаквания, когато с акта си потвърждава първоинстанционния акт?; Постановен в противоречие с: постановление № 7 от 27.12.1965г. на ВС, т. 19 от ТР № 1/2001 г., решение № 127 от 22.07.2016г. по т.д. № 1772/2015г. на І т.о. на ВКС, решение № 990 от 24.03.2010г. по гр.д. № 47/2009г. на І г.о. на ВКС, решение № 157 от 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 324 от 22.04.2010г. по гр.д. № 1413/2009г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 181 от 12.07.2016г. по гр.д. № 360/2016г. на ІV г.о. на ВКС.; 2/ Допустимо ли е правните изводи на съда, съдържащи се в мотивите към съдебния акт да са декларативни или същите следва да са мотивирани и обосновани?; Постановен в противоречие с: решение № 283 от 14.11.2014г. по гр.д. № 1609/2014г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 13 от 02.02.2016г. по гр.д. № 4287/2015г. на ІV г.о. на ВКС; 3/ Необходимо ли е мотивите на съда, изложени в съдебния акт да бъдат ясни, непротиворечиви, убедителни и логически последователни, такива, че от тях да стане ясно как е формирана изразената в решението воля на съда, без да е необходимо за целта да се извършва тяхното тълкуване?; Постановен в противоречие с: т.13 от Постановление № 1 от 10.11.1985г. на ВС, решение № 34 от 26.02.2015г. по гр.д. № 6256/2014г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 340 от 11.10.2011г. по гр.д. № 870/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 241 от 17.10.2012г. по гр.д. № 850/2011г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 13 от 02.02.2016г. по гр.д. № 4287/2015г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 154 от 24.08.2016г. по гр.д. № 3848/2015г. на ІV г.о. на ВКС.; 4/ Обвързани ли са правата, които има съдружник в ООД, който е възстановил това си качество с влязло в сила решение на съда с отразяването на този факт в търговския регистър или същият има същите права, каквито би имал, ако беше вписан? Отразява ли се вписването в търговския регистър на правата, които има съдружникът в ООД? Постановен в противоречие с: решение № 100 от 04.06.2010г. по т.д. № 799/2009г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 690 от 03.12.2008г. по т.д. № 349/2008г. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 135 от 09.11.2009г. по т.д. № 184/2009г. на І т.о. на ВКС; 5/ Извършва ли се по право, едновременно с преобразуването прекратяване на членственото правоотношение в прекратеното дружество и заместването му с членство в приемащото или новоучреденото дружество, вкл. и по отношение на тези съдружници, които са изразили несъгласие с преобразуването, не са били поканени и не са присъствали на събранието, взело решение за преобразуването? Постановен в противоречие с: решение 92 от 28.04.2011г. по в.ч.т.д. № 168/2011г. на АС-Варна.” Жалбоподателката се е позовала на наличие на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК/редакция ДВ бр.47/2009г./.

Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:

Процесуалноправните въпроси, формулирани в първите три сегмента, не могат да обусловят допускането на касационния контрол, тъй като липсва твърдяната в тях липса на мотиви, съответно декларативен характер на мотивите, неяснота и противоречие в същите.

Четвъртият въпрос също не може да предпостави допускането на обжалваното определение до касация. Решаващият състав е приел, че И. за втори път е била изключена като съдружник, а с оглед действието на решението по чл.29 ЗТР занапред, е изведено, че с него е признато вписване на несъществуващи обстоятелства във вече несъществуващо дружество, тъй като към момента на влизане в сила на решението по чл.29 ЗТР дружеството вече е било преобразувано в друг вид дружество. Не са изложени мотиви във връзка с вписването на решението по чл.74 ТЗ, с което е отменено решение на Общото събрание на дружеството относно първото по време изключване на И. като съдружник, във връзка с което е поставен въпросът.

Последният въпрос не е обсъждан от въззивната инстанция, поради което той също не е обуславящ за изхода на спора и не покрива общото основание за допускането на касационния контрол. По същество решаващият състав се позовал на това, че не е налице висящо членствено правоотношение на жалбоподателката с преобразуващото се дружеството към момента на преобразуването му, поради което жалбоподателката няма качеството на акционер в преобразуваното дружество.

С оглед неосъществяването на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав не обсъжда наведените допълнителни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК /редакция ДВ бр.47/2009г./

Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо търговско отделение, основание чл. 274, ал. 3 от ГПК,

О П Р Е Д Е Л И

НE ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 240 от 20.07.2017г., постановено по ч. т. д. № 173 / 2017г. от Апелативен съд –Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.