О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 180

гр. София, 18.03.2018 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи март през две хиляди и осемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 74/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Г. К. Г. от [населено място] срещу определение № 3511 от 27.10.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 3864/2017 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на Г. К. Г. срещу определение (разпореждане) № 10968 от 08.06.2017 г. по т. д. № 1941/2017 г. на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените искове.

В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е квалифицирал неправилно предявените от него искове и е отрекъл правото му да води искове по чл.124, ал.4 и ал.1 ТЗ във вр. с чл.71 ТЗ за защита на членствените си права като съдружник в ответното дружество. Навежда оплаквания, че въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството в частта относно исковете по чл.124, ал.4 ГПК за установяване неистинност на подписите в протоколите от общите събрания на съдружниците, без да изложи собствени мотиви от какво произтича тяхната недопустимост. Позовава се и на необоснованост на изводите на въззивния съд за отсъствие на правен интерес от предявените установителни искове.

В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1, пр.2 ГПК и чл.280, ал.2, пр. последно ГПК (ред. ДВ бр. 86/2017 г.).

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК (ред. ДВ бр.86/2017 г.), намира следното :

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по частната жалба на Г. К. Г. против определението на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по т. д. № 1941/2017 г., Софийски апелативен съд е констатирал, че с исковата молба частният жалбоподател е предявил две групи установителни искове - искове за установяване неистинност на подписите на М. Ч. и С. Д. върху протокол от общо събрание на съдружниците в [фирма], проведено на 21.05.2014 г. от 9.00 ч., върху протокол от общо събрание на съдружниците, проведено на същата дата от 10.00 ч., и върху дружествен договор на [фирма] от 21.05.2014 г.; искове за установяване несъществуване на решения на общото събрание на съдружниците в дружеството за увеличаване на капитала и за приемане на нов съдружник и на решения на общото събрание за избор на управител, за определяне на съвместно представителство и за приемане на дружествен договор - поради липса на формирана воля за приемане на решенията. След преценка на въведените с исковата молба фактически твърдения и на заявените във връзка с тях искания въззивният съд е споделил крайния извод на първоинстанционния съд, че предявените от Г. Г. против [фирма] установителни искове са процесуално недопустими и производството по тях подлежи на прекратяване.

Въззивният съд е приел, че ищецът не е обосновал конкретен правен интерес от воденето на исковете за установяване неистинност на подписите върху протоколите от проведените на 21.05.2014 г. общи събрания. Възприел е становището на първата инстанция, че неистинността на подписите върху протоколите е от значение за съществуването на отразените като взети дружествени решения, но доколкото ищецът не твърди предвидена в закона хипотеза на установяване нищожност на решенията чрез иск по чл.124 ГПК, исковете за установяване неистинност на самите протоколи са недопустими.

Относно втората група искове въззивният съд е изложил съображения, че те са насочени към установяване несъществуването на решения на общото събрание на дружеството и че правен интерес от воденето им би бил налице, само ако решенията са вписани в търговския регистър. Като е съобразил обстоятелствата, че за две от решенията - за избор на управител и за съвместно представителство от двамата избрани управители, е налице висящ исков процес, а за друга част от решенията има влязло в сила съдебно решение, с което е установено несъществуване на вписаните въз основа на тях обстоятелства, съдът е направил извод, че ищецът няма правен интерес да установява пороци при вписването на тези решения. Наличие на правен интерес от установяване вписването на несъществуващи обстоятелства е признато единствено по отношение на решенията за увеличение на капитала на дружеството, за приемане на нов съдружник и за приемане на нов дружествен договор. Съдът обаче е преценил, че твърденията в исковата молба за липса на воля за приемане на посочените решения са относими към иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията, какъвто не е предявен и за воденето на който е изтекъл предвиденият в закона преклузивен срок.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните от частния жалбоподател основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК в решение № 124/18.04.2013 г. по т. д. № 783/2012 г. и решение № 131/27.06.2013 г. по т. д. № 621/2012 г. по следния правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил изхода на делото : „Налице ли е правен интерес за съдружник в дружество с ограничена отговорност от установяване неистинността на документ, когато този документ накърнява негови членствени права и едновременно с това обективира решения на Общото събрание на съдружниците, подлежащи на вписване в търговския регистър”. Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа и очевидна неправилност на определението, аргументирана с доводи за необоснованост на изводите на въззивния съд за липса на правен интерес от предявяване на исковете с посочена от жалбоподателя правна квалификация чл.124, ал.4 ГПК и чл.71 ТЗ във вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

Формулираният в изложението въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК - да е от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд, с които е мотивирана недопустимостта на предявените по делото установителни искове. За да отрече допустимостта на исковете за установяване неистинност на подписите върху протоколите от общите събрания и върху дружествения договор, въззивният съд е съобразил липсата на изложени от ищеца - частен жалбоподател твърдения, сочещи на конкретен правен интерес от предприетото съдебно установяване на неистинността извън защитата срещу самите решения на общото събрание, отразени като взети от съдружниците в протоколите от проведените събрания. Въззивният съд е признал наличието на правен интерес за ищеца да установи несъществуване на вписани в търговския регистър обстоятелства, произтичащи от „невзетите” от събранието решения, но е констатирал, че с исковата молба не са предявени искове с посоченото съдържание. Поставеният от частния жалбоподател въпрос не кореспондира с мотивите към обжалваното определение и доколкото не е обусловил изводите на съда за недопустимост на исковете, не може да послужи като общо основание за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.

Не е осъществена и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 пр.2 ГПК, с която частният жалбоподател е аргументирал искането си за допускане на касационно обжалване.

Решение № 131/27.06.2013 г. по т. д. № 621/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., е постановено по реда на чл.290 ГПК след допуснато касационно обжалване по въпросите за допустимостта на иск по чл.124, ал.4, пр.1 ГПК за установяване неистинност на документ с оглед правния интерес от предявяването му и може ли този иск да бъде предявен в отделно производство преди производството, в което документът е представен. В решението е препратено към постановките на Тълкувателно решение № 5/2012 г. от 14.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според които искът по чл.124, ал.4, пр.1 ГПК е недопустим, когато ищецът извежда правния си интерес от процес, в който документът е представен, но той е пропуснал да го оспори в срока по чл.193, ал.1 ГПК, или от възможността да поиска отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Акцентирано е върху последователно поддържаното в практиката на ВКС разбиране, че правният интерес за предявяване на установителен иск е винаги конкретен и че преценката на съда дали за ищеца съществува правен интерес от предявения в рамките на конкретното дело установителен иск се извежда от фактическите твърдения и правни доводи в исковата молба, с оглед засегнатите от възникналия правен спор права и от характера на спорното право. Аналогични разрешения са възприети и в другото посочено от частния жалбоподател решение - решение № 124/18.04.2013 г. по гр. д. № 783/2012 г. на ВКС, І. г. о. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд не се е отклонил от цитираната практика на ВКС, а е процедирал в съответствие с нея като е приел, че твърденията в исковата молба не сочат на правен интерес за ищеца да защити правата си на съдружник в ответното търговско дружество чрез установителни искове за неистинност на подписите върху протоколите от общите събрания и върху дружествения договор.

Касационно обжалване на въззивното определение не може да се допусне и на второто поддържано основание - очевидна неправилност на определението по чл.280, ал.2 ГПК.

Очевидната неправилност, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със З., обн. в ДВ бр.86/2017 г., не е тъждествена с неправилността по чл.281, т.3 ГПК, представляваща основание за касационно обжалване на постановените от въззивните съдилища решения. За да е очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивният акт трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице например, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона в противоречие с неговия смисъл, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване на въззивния акт и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.

В рамките на правомощията си за селекция на касационните жалби настоящият състав на ВКС не констатира обжалваното определение да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Доводите, с които частният жалбоподател е аргументирал очевидната неправилност на определението, представляват оплаквания за необоснованост на изводите на въззивния съд за недопустимост на предявените установителни искове. За да прецени тяхната основателност, касационната инстанция следва да извърши проверка дали въззивният съд е формирал изводите си при правилно възприемане на фактите по делото, т. е. дали определението е правилно от гледна точка на уредените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. След като не е доказано поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и определението не е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, не съществува процесуална възможност Върховният касационен съд да проверява правилността на определението на основанията по чл.281, т.3 ГПК.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 3864/2017 г. на Софийски апелативен съд.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3511 от 27.10.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 3864/2017 г. на Софийски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :