О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 452

гр. София, 23.08.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

разгледа докладваните от съдия Гергана Никова гражданско дело № 4647 по описа за 2017 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 125347 от 03.10.2017 г., подадена от М. Г. Б. чрез адвокат Н. Р. от АК-П. против въззивно решение № 6196 от 29.08.2017г., постановено по в.гр.д.№ 11133/2016 г. на Софийски градски съд.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. Съдържа искане обжалваното решение да бъде отменено като неправилно при наличие на касационното основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответниците по касация К. А. К. - лично и като законен представител на Е. К. К. и М. К. К., са подали отговор срещу касационната жалба чрез адвокат В. П. от САК, като възразяват, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендират разноски – възнаграждение по чл. 38 ЗА.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:

С обжалваното решение е потвърдено в обжалваната част решение № I-31- от 30.05.2016 г. по гр.д.№ 45295/2014 г. на СРС, 31 с-в, с което на основание чл. 76 ЗС М. Г. Б. и Х. М. В. са осъдени да предадат на К. А. К., Е. К. К. и М. К. К. фактическата власт над следния имот: първи етаж от къща, находяща се в [населено място], кв.Д., [улица], самостоятелен обект с идентификатор № 68134.1976.547.1.1, който етаж се състои от три стаи, дневна, кухня, баня-клозет, антре с кухненско стълбище и избено помещение под първия етаж, която е отнета от ответниците по скрит начин. На основание чл.360 ГПК на М. Г. Б. е наложена глоба в размер на 400 лв. за това, че е отнела по скрит начин фактическата власт на К. А. К., Е. К. К. и М. К. К. над описания имот.

Въззивният съд е възприел извода на районния съд, че ищците са упражнявали фактическа власт върху процесния имот към момента на отнемането й по скрит начин от двамата ответници – 15.08.2014 г. С решение от 29.10.2013 г. СРС, 117 с-в, по гр.д.№ 8770/13 г. е прекратил брака, сключен с акт № 3193/22.08.02 г. на СО-р-н „Т. между К. А. К. и М. Г. Б.-К., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на жената. Упражняването на родителските права по отношение на децата М. и Е., родени съответно на 06.03.03 г. и 27.06.02 г., е предоставено на бащата, при когото те да живеят, като ползването на семейното жилище - първи етаж от къща в [населено място], Д., [улица], е предоставено на мъжа за срок, докато упражнява родителските права, но не повече от 27.06.2020 г. В края на месец юли 2014 г. ищците заминали на почивка в [населено място], като преди това ищецът К. К. е заключил и запечатал всички вътрешни и външни врати. На 15.08.2014 г. съседи му съобщили, че жилището е отворено и от него се изнасят вещи. Впоследствие ищецът разбрал, че бившата му съпруга - ответницата М. Г. Б., е прехвърлила жилището на Х. М. В. (с договор за дарение, оформен с нотариален акт № 175 по н.д.№ 347 от 14.08.2014 г.) и го е въвела във владение на 15.08.2014 г., като негови лични вещи и семейни - съсобствени с ответницата, са пренесени в друг имот. Въз основа на събраните доказателства - гласни, както и извънсъдебни признания на ответниците, съдържащи се в досъдебното производство и тъжбата на ответницата, съдът е приел, че ищците са упражнявали владение върху процесното жилище към датата на отнемане на владението - 15.08.2014 г., искът по чл. 76 ЗС е предявен в преклузивния 6-месечен срок (на 19.08.2014 г.), както и ответницата в изпълнение на сключения от нея с втория ответник договор за дарение е наела хамали, скъсали са поставените от ищеца лепенки на вратите, отключила е жилището и хамалите са започнали да изнасят покъщнината, след което ответникът Х. В. е сменил бравата на входната врата и до приключване на устните състезания ищците нямат достъп до имота. Владението било отнето по скрит начин по смисъла на чл. 76 ЗС, тъй като е извършено в период, когато на ответницата било известно, че ищците са в друг град, т.е. нарушението трудно може да стане достояние на владелеца или държателя. Доводите за промяна в титулярството на правото на собственост и за непротивопоставимостта на учреденото по чл. 56 СК наемно правоотношение съдът е счел за ирелевантни, тъй като предмет на защита по иска по чл. 76 ЗС са фактически състояния и надлежен ответник е лицето, което е отнело вещта. В производството по чл. 76 ЗС ищецът следва да установи факта на отнемане на владението по скрит или насилствен начин, като другите права на страните върху имота не подлежат на изследване в това производство /Р № 142/13 г. по гр.д.№ 533/12 г., ВКС, I ГО/. Възражението на въззивницата, че не владее вещта, е заявено за първи път с въззивната жалба. Дори и да се приеме, че не е преклудирано, същото е неоснователно, тъй като искът по чл. 76 ЗС е личен и ако нарушителят не владее вещта, дължи обезщетение. Неоснователно е и възражението, че съдът се е позовал на обяснения на страните в прокурорски преписки, които не са годни доказателства. Признанията /в т.ч. и извънсъдебните/ на страните за факти, относими към спорното право, съставляват допустимо доказателствено средство по смисъла на чл. 175 ГПК наред с всички доказателства по делото /Р № 358/2014 г. по гр.д.№ 1381/2012 г. на ВКС, IV ГО/.

В представеното от касаторката изложение на касационните основания са поставени следните въпроси с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с позоваване на Решение № 99 от 22.11.2016 г. по гр.д.№ 4873/2015 г. на ВКС, II г.о. и Решение № 733 от 04.11.2010 г. по гр.д. № 1536/2009 г. на ВКС, I г.о.:

(1) „дали въззивният съд е постановил недопустимо съдебно решение по отношение на отв. М. Б., с оглед на неправилно насочен срещу нея иск по чл.76 ЗС.“;

(2) „допустим ли е иск по чл.76 ЗС за защита на владението на ищците, при положение, че към датата на отнемане на владението 15.08.2014 г. не е бил разрешен с влязло в сила съдебно решение друг правен спор между отв. Б. и ищците относно правото на ползване върху процесното жилище, предоставено на ищеца К. и двете деца с решение за развод № III-117-208/29.10.2013 г. на СРС, невлязло в сила.“;

(3) „допустимо ли е решаващите изводи на съда относно приетата фактическа обстановка по делото да се обосновават и да се изграждат въз основа на показания и обяснения на двамата ответници, дадени от тях по досъдебно производство ЗМ 4094/2014 г. и прокурорска преписка вх. № 42248/2014 г. на СРП, при положение че наказателното производство е прекратено и актът на прокурора не обвързва гражданския съд.“;

(4) „облепянето на вратите на жилището от страна на ищеца К. К. при положение, че не живее постоянно в него и не упражнява постоянно фактическо владение, представлява ли манифестация за упражнявана фактическа власт от ищците по отношение на трети лица.“;

(5) „има ли значение за иска по чл. 76 ЗС кой владее имота към момента на разглеждане на спора и в допълнение на този въпрос- ако никой от двамата ответници не го владее, както и фактът, че ищецът сам е напуснал имота.“

Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставените въпроси по следните съображения:

Първият, четвъртият и петият въпрос не са обусловили правните изводи на въззивния съд и не съставляват общо основание за допускане на обжалването. Относно първия въпрос - искът по чл. 76 ЗС е допустим, когато в исковата молба са наведени твърдения, принципно кореспондиращи с фактическия състав, регламентиран с цитираната правна норма. Настоящият случай е именно такъв, доколкото ищците са поддържали, че са упражнявали фактическата власт върху имота към 15.08.2014 г., която им е била отнета от М. Г. Б. и Х. М. В. по скрит начин. Верността на тези твърдения има отношение не към допустимостта, а към основателността на претенцията, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. В този смисъл въззивното решение не противоречи, а е в съответствие с цитираното от касаторката Решение № 99 от 22.11.2016 г. по гр.д.№ 4873/2015 г. на ВКС, II г.о. Относно четвъртия въпрос – разбирането на касаторката, че е необходимо да се извършват във всеки момент конкретни действия по упражняване на фактическа власт върху дадена вещ, за да се приеме, че тази власт е налице към момента на отнемането й от друго лице, не съответства със Закона и практиката на ВКС по приложението му. Петият въпрос предполага по делото да е установено ответниците да са възстановили фактическата власт на ищците, както и ищецът сам да е напуснал имота, каквито изводи не могат да се направят от събраните доказателства. Постановяването на осъдителния диспозитив за предаването на имота срещу двамата ответници е предпоставено от категорично доказаното обстоятелство, че двамата заедно са участвали в отнемането по скрит начин на фактическата власт.

Вторият и третият въпроси са обуславящи за изхода на спора, но приложените две решения по чл. 290 ГПК са неотносими към тези въпроси, тъй като дават отговори на правни проблеми, различни от поставените от касаторката. Освен това, поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС по поставените два въпроса: по втория въпрос – с Решение № 142 от 23.05.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 533/2012 г., I г.о., ГК, а по третия въпрос – с Решение № 358 от 17.01.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 1381/2012 г., ІV г.о., ГК.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78 ГПК и в съответствие с приложен договор за правна помощ /л. 125, I инстанция/ касаторката следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на тримата ответници по касация разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 600 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 5 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ.

Воден от изложеното, ВКС, състав на Второ отделение на Гражданска колегия

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6196 от 29.08.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 11133/2016 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА М. Г. Б. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. П. от САК, ЕГН: [ЕГН], сумата 600 /шестстотин/ лева на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за предоставената безплатна адвокатска защита на К. А. К. - лично и като законен представител на Е. К. К. и М. К. К..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: